Решение № 16920 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2013 г.

Решение № 16920 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емин Бахрям Бекирли против решение № 814 от 12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 3980/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като се предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Емин Бахрям Бекирли от гр. Куклен против заповед № ДК-02-ЮЦР-392 от 16.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на осн. чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж представляващ "двуетажна масивна сграда", изпълнен в УПИ ХХIV - снс, кв. 90, по плана на гр. Куклен с административен адрес - гр. Куклен, ул. "Яворска" № 13. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена съдебно - техническа експертиза (СТЕ) и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От данните по делото и от заключението на СТЕ по безспорен начин е установено, че процесната "двуетажна масивна сграда" представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За сградата липсват одобрен проект и разрешение за строеж съгласно изискванията на ЗУТ и на ЗТСУ (отм.) действал по време на извършването му. Същият не съответства на предвижданията на одобрения ПУП, одобрен със Заповед № 44 от 1967 г. Съдът правилно е приел, че не са налице предпоставки за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. С оглед на това, решаващият съд правилно е възприел за законосъобразни изводите на административния орган, че се касае за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който следва да бъде премахнат. Неотносими са доводите на касатора относно различния статут на приземния и на втория етаж на строежа, тъй като законосъобразно изведените правни изводи на първоинстанционния съд са валидни за целия строеж, а именно, че за същия липсват строителни книжа, не съответства на предвижданията на ПУП и правилата и нормите за застрояване, каквито съждения подробно са развити в решението на Административен съд - Пловдив. Строежът не е бил деклариран и заявен за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ към момента на издаване на процесната заповед. Подаденото заявление за узаконяване по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г. не е относимо към преценката за законосъобразност на заповедта, издадена на 16.11.2012 г. на основание чл. 141, ал. 1 от АПК. Административният акт е издаден от органа, в кръга на неговата материална компетентност, по смисъла на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав