Решение № 3910 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11115/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Момчилград против решение 787 от 17.06.2024 г., постановено по адм.д. 225/2021 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът - З. П. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът М. С. М., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът главният архитект на община Момчилград, в писмено становище, изразява становище за основателност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали отменя заповед 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, с която, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрено изменение на Подробен устройствен план План за регулация и застрояване за част от квартал 54 по плана на гр. Момчилград, с което изменение се обособяват УПИ XVI - 826, 1178; XVII - 936; XVIII - 1632; ХIХ - 937 и XX - 938 и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване, в частта й относно одобреното изменение на плана за застрояване, с която част, за новообразуваните УПИ ХIХ - 937 и УПИ XX 938, кв. 54 по плана на гр. Момчилград, се определя режим на свързано нискоетажно жилищно застрояване. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като в нея не е посочена коя от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, в приложимата им редакция, е налице за да се одобри изменение на ПУП ПРЗ, не са посочени и фактически основания, от които да се направи извод за изразената воля на административния орган. Съдът констатира, че и в преписката не се съдържат мотиви за издаване на акта, поради което прави извод за незаконосъобразност на същия, като постановен в нарушение на предписаната от закона форма. Приема, че е налице противоречие между текстовата част на заповедта и графичната й част, като в текстовата част на заповедта е посочено, че за обособените от съществуващия УПИ Х, нови урегулирани поземлени имоти - УПИ XVI - 826,1178, УПИ XVII - 936, УПИ XVIII - 1632, УПИ XIX - 937 и УПИ ХХ - 938, е даден режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване, а от графичната част към заповедта е видно, че между УПИ XIX - 937 и УПИ ХХ е предвидено свързано застрояване. Съдът се позовава на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и прави извод, че свързаното застрояване е предвидено за първи път с одобрения ПУП-ПЗ с оспорената заповед. При тези факти, съдът достига до заключение, че одобреното свързано застрояване е в нарушение на чл. 21, ал. 4 ЗУТ, в приложимата му редакция към датата на издаване на заповедта, който изисква съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, а доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон. От приложените в административаната преписка писмени доказателства е установено, че на 03.05.2005 г. е издадено предписание от кмета на община Момчилград по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с което е допуснато изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ за част от кв. 54 по плана на гр. Момчилград с обхват УПИ II за жилищно строителство и магазини. Приложена е извадка от действащия ПРЗ за УПИ Х с предвиждане за жилищно строителство и магазини, а видно от графична част за изменението на плана за регулация за УПИ Х е, че предмет на разработката е този урегулират поземлен имот, за който липсва издадено предписание по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. От същата скица е видно, че УПИ Х се разделя на пет бр. УПИ между които и УПИ ХIХ -937, част от който е собствен на жалбоподателката в първоинстанционното производство и УПИ ХХ-938. Същевременно видно от обяснителната записка за обект ПУП ПЗ за УПИ Х за жилищно строителство и магазини е, че имотът се преобразува в 8 бр. нови УПИ. От приложения препис извлечение от протокол на ЕСУТ на община Момчилград се установява, че е приет проект за ПУП ПРЗ за УПИ Х, а с оспорената заповед е одобрено изменението на ПУП ПРЗ за част от кв. 54, с което се обособяват УПИ XVI-826, 1178; XVII 936; XVIII 1632; XIX 937 и УПИ ХХ 938, като изрично е отбелязано и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване. Видно от графичната част към тази заповед, одобрена от кмета на общината е, че застрояването между XIX 937 и УПИ ХХ 938 е свързано. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, което нарушение е съществено, тъй като в същата липсват,както фактически, така и правни основания за издаването й, като в административната преписка не са налице доказателства, които могат да допълнят мотивите на административния орган за издаване на заповедта. Противоречието на графичната част, с текстовата част на административния акт, противоречието на обяснителната записка с одобреното изменение обосновават извод, че волята на административния орган относно одобреното изменение на ПУП ПЗ е неясна, поради което заповедта е незаконосъобразна поради липса на форма, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Ето защо изводът на съда в този смисъл, е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда за противоречие на оспорената заповед в отменената й част, а именно одобрения план за застрояване с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че допуснатото с графичната част начин на застрояване между новосъздадените УПИ XIX 937 и УПИ ХХ 938 - свързано, освен, че е в противоречие с текстовата част на заповедта, а именно нискоетажно свободно жилищно застрояване, е и в нарушение на чл. 21, ал. 4 ЗУТ, в приложимата му редакция към датата на издаване на заповедта, който изисква съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, като доказателства по делото в тази насока липсват. Твърдението в касационната жалба, че свързаното застрояване е предвидено в предходния план не е доказано. Напротив от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че свързаното застрояване между двата УПИ се предвижда за първи път, освен това до одобряване на изменението на ПР всички поземлени имоти, са били в един урегулиран поземлен имот, поради което очевидно свързаното застрояване няма как да е одобрено с предходния действащ план за застрояване. Следователно като прави извод за незаконосъобразност на заповедта в частта й, с която е одобрено изменение на ПУП - ПР за УПИ XIX 937 и УПИ ХХ 938 съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора и ответниците М. М. и главния архитект на община Момчилград, че съдът неправилно е счел, че жалбоподателката в първоинсатнционно производство обжалва само изменението на плана за застрояване, а не и плана за регулация, са несъстоятелни. От една страна право на жалбоподателката в първоинстанционното производство е да иска допълване на съдебното решение, ако счете, че съдът не се произнася по жалбата в нейната цялост, т.е. по цялото й искане, а от друга страна от отмяната на оспорената заповед частично следва, че в останалата й част (частта, относно одобреното изменение на плана за регулация) същата влиза в сила и издателят на акта и лицата, които се ползват от същия нямат интерес да твърдят, че съдът не е определил правилно предмета на спора. Неоснователни са и доводите, че С. М. Г. не е заинтересувано лице. Притежаваният от същата имот е предмет на заповедта, поради което и Г. е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ. Относно доводите за срочността на жалбата е налице произнасяне с определение 10629 от 22.11.2022 г., постановено по адм.д. 9197/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Доводите, че в производството пред първоинстанцционния съд жалбоподателката е нередовно уведомявана и същата няма надлежен процесуалнен представител по делото, не следва да се обсъждат, тъй като същите могат да се навеждат единствено от страната, чийто процесуални права са нарушени, а данни за наличие на процесуална субституция по делото не са налице. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от особения представител на ответницата З. П. Д. и на основание чл. 137, ал. 6 АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се осъди община Момчилград да заплати на адв. С. Димова- АК - Кърджали сумата 650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,