Решение № 4268 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Фади, гражданин на Египет, против Решение 1316/28.02.2023 г., постановено по адм. дело 6668/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, С. Фади, не се явява и не се представлява. Ответникът, заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва касационната жалба, представя актуална справка за ситуацията в Египет, а по същество твърди правилност на атакувания с жалбата съдебен акт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Фади, гражданин на Египет, против Решение 8004/27.06.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изявленията на жалбоподателя, дадени в хода на проведените интервюта, е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение и не е имал каквито и да било проблеми от този характер в държавата си по произход. Съдът е приел, че твърдяната основна причина да напусне държавата си невъзможността да упражнява религиозните си убеждения, не е подкрепена с доказателства, а и от проведеното второ интервю е установено, че жалбоподателят не само, че не е посетил нито веднъж [заличен текст] църква, но и не се е интересувал дали има църква, в която се говори на арабски език. От приложената по делото справка вх. МД-558/05.11.2021 г. на дирекция Международна дейност на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет съдът е установил, че не са настъпили събития в периода след 2020 г., които могат да се ползват в подкрепа на опасенията на жалбоподателя за преследване единствено в резултат на изповядваната религия или за системна дискриминация, ако същият бъде върнат в родината си по произход Съдът е заключил, че посочените от Фади причини за желанието му да получи закрила по ЗУБ не са и сред основанията, обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е приел, че в разглеждания случай чужденецът не навежда като причина за напускане на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Единственото посочено опасение от преследване е твърдяното фактическо отклонение от военна служба, поради незавръщане на жалбоподателя в страната си по произход при навършване на съответната възраст - [възраст], но то не може да се ползва в конкретния казус като обективен критерий от значение за предоставяне на хуманитарна закрила. С оглед гореизложеното АССГ е отхвърлил жалбата на С. Фади, гражданин на Египет, против Решение 8004/27.06.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Фади причини да напусне страната му на произход невъзможността да упражнява религиозните си убеждения, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса или религия, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите както от административния орган, така и от първоинстанционния съд доводи за това, че съдържащите се в дадените от чужденеца две интервюта противоречия за основни, важни факти от бежанската му история, водят до извода за недостоверност на същата, макар като цяло същата да изглежда привидно възможна. От събраните по делото доказателства, разгледани и анализирани в тяхната цялост, не може да се приеме, че търсещият закрила действително е бил обект на преследване,на физическо насилие и репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Фади за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя и приложената по делото справка вх. МД-558/05.11.2021 г. на дирекция Международна дейност на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от последната официална справка за обстановката в Египет и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата по произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Египет към настоящия момент липсват обективни данни за заплаха за живота и сигурността на жалбоподателя, дължащи се на твърдяната от него религиозна принадлежност към християните копти. В случая не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността му, поради което не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че мотивите на съда противоречат на възприетите понятия в член 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Египет, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение