Решение № 303 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2008 г.

Решение № 303 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. Б. против решение № 6 от 04.01.2008 г., постановено по гр. д. № 970/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решението, постановено по гр. д. № 2158/2005 г. и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторката против И. Н. Б. по чл. 108 от ЗС досежно 1/2 ид.ч. от поземлен имот № 1* за който е отреден УПИ * от кв. 13 по плана на с. О., обл. Пазарджик. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на решението, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответницата по касация И. Н. Б. не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. От доказателствата по делото се констатира следното: . Ищцата Т. Б. и брат и Г. Д. П. са деца и наследници на Д. Г. П., починал 1987 г., а ответницата И е една от наследниците - дъщеря на Н. Г. П. Наследодателите Д. и Н., и Х. са братя, на чието име е бил записан имот 71 с обща площ 11 600 кв. м. Първия план на с. О. е от 1948 г. и с него за имот 71 са отредени пет парцела, от които само един в кв. 35 - п.V-71, един парцел **** кв. 33 - п.ХIV-71 и три парцела в кв. 22 - п. VI-71, VIII-71 и IХ-71. В разписната книга по този план парцелите не са записани на всеки от братята по отделно, а записването е на името на тримата общо за имот 71. За неплатени данъци от всеки от тримата братя са отнети реални части от имот 71, но от описаните в актовете за държавна собственост граници на тези части не може да се направи извод отнетите реални части на кои парцели съответстват. От Д. П. с акт от 29.10.1952 г. е отнета част от 600 кв. м. от имот 71, съставляваща парцел **** от кв. 35 при съседи Н. П., Н. С. и улица. До Д. П. обаче е изпратено съобщение № 1349/10.11.1952 г., че с решение на Пазарджишки РС от 29.09.1952 г. се отнема дворно место, съставляващо парцел **** при съседи Н. П., Н. С. и Х. П. Първият план обаче е действал от 1948 г. до 1962 г. и процесния терен е идентичен с парцел **** от кв. 33. По плана от 1948 г. за имот 71 изобщо не се отрежда п.I-71. Това е сигнатура по втория план на селото одобрен 1962 г. С него най-западната част от имот 71 е изключена от регулацията, а северната част от бивш квартал 35, която е останала в регулацията е присъединена към кв. 33. По този план за процесния терен е отреден парцел **** от кв. 35. При действието на този план е съставен АДС, в който като отчужден от Д. П. е записан парцел **** от кв. 35. Със заповед № 13/15.01.1972 г. е извършена корекция на плана от 1962 г., като се отрежда имот 471 за Д. П. и имот 472 за Х. П. и двата образувани от източната част на бивш имот 71. Със заповед № 124 от 24.07.1972 г. е изменена частично регулацията, като парцели VI-71, ХIII-71 и ХIV-71 се преотреждат за имот 471 за Д. П., а парцели IХ-71, Х-71 и ХI-72 се отреждат за имот 472 за Н. П. Според тройната СТЕ, парцел **** от кв. 35 по плана от 1962 г. е идентичен с парцел **** от кв. 33 по плана от 1948 г. Изключената от регулация западната част от имот 71 не е заявена по ЗСПЗЗ и възстановена на никой. Със заповед № 477/17.06.1999 г. е деактуван имота по АДС № 105/1966 г. поради това, че е разрешено прекратяване на съсобствеността между държавата и Д. П. и той е заплатил определената оценка за този имот. С н.а. № 110/1983 г. Добри П. е признат за собственик на парцел **** от кв. 35. С влязло в сила решение по гр. д. № 1384/1994 г. на Пазарджишки РС е уважен иск за собственост, предявен от И. Б., против брата на ищцата Г за същия парцел **** от кв. 35, като е признато, че наследодателят Д не е бил собственик на парцел **** от кв. 35, а негов собственик е бил брат му Н. П. Приети са за неправилни и констатациите в н.а. от 1983 г. Въз основа на влязлото в сила решение, И. Б. е призната за собственик на същия парцел **** н. а. № 62, т. I/1999 г. По сега действащия план, одобрен 2005 г. имота е записан на основание съдебното решение и нот. акт от 1999 г. на ответницата И. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния парцел **** е идентичен на парцел **** по плана от 1962 г. и с парцел **** по плана от 1948 г., който никога не е бил отчуждаван за неплатени данъци, поради което н. а. № 1* т. 1/1983 г. не лигитимира наследодателят на ищцата, като собственик. Прието е, че не е приключила процедурата по прекратяване на съсобствеността с държавата, защото не е сключен договор по чл. 171, ал. 4 от НДИ. С влязло в сила решение е установено, че процесния имот не е принадлежал на Д. П. по отношение на брата на ищцата и този юридически факт обвързва и ищцата дори да се приеме, че по отношение на нея решението няма сила на присъдено нещо. На последно место е прието, че достоверни са показанията на свидетелите, доведени от ответницата - С. и К., които се подкрепят от СТЕ и от писмените доказателства. Решението е неправилно, защото е постановено при нарушение на материалния закон - чл. 171 от НДИ, едностранчиво обсъждане на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка. От становищата на страните и данните по делото е ясно, че до отчуждаването за неплатени данъци няма доказателства да е извършена делба между братята, но всеки от тях е владял реално определена част от имот 71. Затова е особено важно за изясняване на делото да се установи какви реални части е владял всеки от тримата братя до отчуждаването, а и след това. За изясняване на този факт е удачно разпита на свидетелите да се проведе при извършване на оглед на место и в присъствието и на вещи лица, които въз основа на показанията и на данните от трите плана да изготвят скици относно точното местонахождение на реално владените части от имот 71 по първия план от 1948 г. и пренасянето на тези части по следващите планове чрез комбинирани скици. Това се налага и на основание чл. 161 от ГПК, с оглед заключението на първата тройна СТЕ, която е подписано при особеното мнение на първоначалното вещо лице, което свидетелства за променени данни в записването имената на собствениците с молив върху първия план в интервала между двете заключения От удостоверение № 1124/04.09.2004 г. на Пазарджишки РС е видно, че между братя Д, наследодателите на страните е водено гр. д. № 1124/1971 г. за установяване грешка в кадастралната основа. Решението не е запазено, но в срочната книга е вписано, че е уважен иска на Д. П., като му признато за установено, че той е собственик на реална част от имот 71 в кв. 22 с площ 1810 кв. м., по скица на вещото лице. Това решение, постановено между наследодателите на страните по настоящото дело ги обвързва и е следвало да бъде преценено от съда ведно с установеното от тройната СТЕ, че със заповед № 124/24.07.1972 г. е одобрено частично изменение на плана, като парцели VI-71,ХIII-71 и ХIV-71 се преотреждат за имот 471, записан на Д. П., а парцели IХ-71, Х-71 и ХI-71 за имот 472, записани на Х. П. Вещите лица обаче не са идентифицирали площта по цитираното решение и дали частичното изменение на плана е въз основа на това решение, а този въпрос е съществен, тъй като касае реално владяните части от имот 71 от всеки от тримата братя след отмяната на първия план и отреждането за тях по следващия план и изменението му. Ако парцел **** по плана от 1948 г., попадащ в очертанията на имот 471, записан на името на Д. П. по следващия план никога не е актуван за държавен, както е приел въззивния съд, то не е необходимо той за бъде изкупуван от държавата, за което съдът е приел, че не е приключил фактическия състав по НДИ. Мотивите на въззивния съд относно 171, ал. 4 от НДИ (отм.) са принципно верни, но не кореспондират на доказателствата по делото, поради което това не е приложимия текст. От представените документи по преписката за изкупуване на отнетите 600 кв. м. е видно, че те са третирани като попадащи в съсобствен парцел ****. За изкупуването им е издадена заповед на председателя на общински народен съвет и с нея, съгласно чл. 171, ал. 5 от НДИ е определено изкупуването да стане по реда на чл. 175, ал. 5, т. 3 от НДИ (отм.) /виж писмо № 10-00-106/24.12.1982 г. Цитирания текст предвижда продажбата да се извърши по реда на глава втора от ЗСГ, а по този закон не се сключва договор, а се издава нот. акт по чл. 20, ал. 1 от ЗСГ (отм.), без участието на страните, на основание на който се придобива правото на собственост. (чл. 20, ал. 1 от ЗСГ (отм.) Видно от съдържанието на н.а. № 110, т. I/1983 г., той е издаден като констативен по чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) на осн. писмо от 21.10.1982 г. на ОНС, въз основа на представените документи, включително и за извършено плащане на 600 кв. м., като целия парцел **** е бил с площ 825 кв. м. В нарушение на цитирания текст, въззивният съд е приел, че щом няма договор по чл. 171, ал. 4 от НДИ, то не е придобито правото на собственост от държавата, защото не е бил приложим този текст, а чл. 171, ал. 5, т. 3 от НДИ, приложението на който е изрично предвидено в заповедта за изкупуване по чл. 171, ал. 3 от НДИ, съобразно предвидената възможност за това в ал. 5 от същия текст. Правилно въззивния съд е прието, че влязлото в сила решение по гр. д. № 1384/1994 г. на Пазарджишки РС, с което е уважен иск за собственост, предявен от И. Б., против брата на ищцата Г за същия парцел **** от кв. 35 не е пречка за предявяване на иска по настоящия спор..неправилно обаче се е позовал на мотивите на същото решение и е приел, че установените в него факти обвързват ищцата. То не създава сила на присъдено нещо между страните по настоящия спор относно собствеността на парцел ****, защото ищцата не е участвала като страна по делото по което е постановено. Вярно е че е прието в мотивите на решението, че наследодателят Д не е бил собственик на парцел **** от кв. 35, а негов собственик е бил брат му Н. П., но мотивите не са част от него, съгласно чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.) и задължителната съдебна практика на ВКС - ТР № 1/2000 г. т. 19 и не се ползват със сила на присъдено нещо. Затова от влязлото в сила решение не следва да се черпят аргументи по същество по настоящия иск. По изложените съображения, съдът счита, че въззивното решение е постановено при наведените в жалбата основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), което налага касирането му. Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения и необходимостта от събиране на нови доказателства, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение