Решение № 63 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2347/2012 г.

Решение № 63 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2347/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия С. А. Б. против въззивно решение № 311/25.10.2012 г. на Софийски апелативен съд, НК, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 717/2012 г., с което е била потвърдена присъда № 198/29.06.2012 г. на СГС, НО, 34 състав по НОХД № 6321/2011 г. С тази присъда подсъдимият С. А. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК за това, че на 15.05.2011 г., около 19 ч., в гр. С., в тролей № 6, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Й. А. Т. златни синджири с висулки на обща стойност 1440 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В негова тежест са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия лично и от защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, осъждането е било основано върху разпознаване на подсъдимия, извършено в нарушение на изискването по чл. 171, ал. 4 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Възраженията за основаване на заключенията за авторството на деянието върху опорочено разпознаване на подсъдимия от пострадалата Т. по снимки, вместо на живо, са изцяло неоснователни. Същите доводи са били изтъквани и във въззивната жалба, като видно от мотивите въззивната инстанция подробно ги е обсъдила и намерила за неоснователни, излагайки в тази връзка подробни и убедителни съображения. Повече от очевидно е, че към момента на разпита на пострадалата и последвалото разпознаване по снимки (протокол от 26.09.2011 г. - л. 14 от ДП) личността на подсъдимия не е била известна, а поради това и не е било възможно да се установи дали той е бил задържан (както е било в случая, но по друго дело) и да се осигури разпознаването му на живо. Затова, като е предприето разпознаване по снимки не е допуснато нарушение по чл. 171, ал. 4 от НПК. Извън това, протоколът за разпознаване съвсем не е било единственото доказателствено средство за установяване авторството на деянието. Същият е бил оценен в съвкупност с убедителните и безпротиворечиви показания на св. Т., оценени съобразно тяхната логичност и последователност, както и обективна възможност да възприеме нападателя, отнел със сила златните й вещи, за което в мотивите също за изложени подробни съображения. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение