Решение № 2073 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2012 г.

Решение № 2073 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10694/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ивелина Николова Пеева от гр. Габрово против решение № 85 от 11.07.2012 г. по адм. дело № 112/2012 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 35 от 26.03.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на административно-процесуалната норма на чл. 36 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Габрово, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е решение № 35 от 26.03.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Габрово, с което са потвърдени разпореждания № 071-00-080905-21 и № 071-00-080905-22, издадени от ръководителя на осигуряването за безработица на 17.01.2012 г. С първото разпореждане изплащането на парично обезщетение за безработица на Ивелина Николова Пеева от гр. Габрово е прекратено, считано от 1.01.2009 г., на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО. С второто разпореждане Ивелина Николова Пеева от гр. Габрово е задължена на основание чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 1.01.2009 г. - 17.08.2009 г. в размер общо на 1842.41 лв. и лихви до 17.01.2012 г. в размер на 1014.28 лв. (общо 2856.69 лв.). За за отхвърли изцяло подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Габрово законосъобразно е приел, че през периода 1.01.2009 г. - 17.08.2009 г. жалбоподателката Пеева не е имала право на парично обезщетение за безработица, тъй като е упражнявала трудова дейност като общински съветник, за която е подлежала на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО върху предвидения в чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителен доход. Правоизключващият юридически факт от хипотезиса на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО е възникнал след приемането на решението на Общинския съвет - Габрово за изплащане на месечно възнаграждение на общинските съветници за изпълнение на задълженията им. В подадените от жалбоподателката декларации не се съдържа заявление за новонастъпилото обстоятелство и получаван доход от месечно възнаграждение в размер, по-голям от минималната работна заплата за страната, което сочи към недобросъвестност по смисъла на закона. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение. На основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила през 2009 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Внасянето на осигурителните вноски се извършва съгласно чл. 6, ал. 3 (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.): върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Към момента на упражняване на правото на парично обезщетение за безработица със заявление от 29.09.2008 г. жалбоподателката е била общински съветник. С декларация от 28.09.2008 г., приложена към заявлението, невярно е декларирала, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. С разпореждане от 13.10.2008 г. й е било отпуснато парично обезщетение за безработица. Съгласно предоставените данни от Община - Габрово осигуряването на общинските съветници от 1.01.2008 г. до 30.10.2008 г. се е извършвало за дните на провежданите заседания на общинския съвет и постоянните комисии. С оглед заместителния характер на паричните обезщетения от ДОО осигурителният орган е приел, че лицето няма право на парично обезщетение за безработица само за дните, за които получава възнаграждение от участие в заседания на общинския съвет и комисиите и съответно подлежи на осигуряване. С декларации за промяна в обстоятелствата жалбоподателката е представяла служебни бележки относно дните на проведените заседания. Компетентният орган в РУСО - Габрово е издавал разпореждания за спиране изплащането на обезщетение за безработица за конкретните дати на заседанията и със следващи разпореждания е възобновявал изплащането за останалите дни от месеца. С декларацията от 29.09.2008 г. жалбоподателката Пеева е декларирала, че й е известно задължението да уведомява писмено РУСО - Габрово в срок от 7 дни за настъпили промени в обстоятелствата. От 1.01.2009 г. е започнало осигуряване на общинските съветници в Общински съвет - Габрово за пълен календарен месец, но жалбоподателката не е подала писмено уведомление за настъпилата промяна в обстоятелствата. По делото са приложени представените от нея служебни бележки относно участието й в проведените заседания на Общински съвет - Габрово през месеците януари и февруари на 2009 г. За процесния период тя не е имала право на парично обезщетение за безработица поради неизпълнение на отрицателното материалноправно условие по чл. 54, ал. 1, т. 3 от КСО. Установеното в конкретния случай невярно деклариране и затаяване на правнорелевантни факти е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за издаване на административните актове в нарушение на процесуалното правило по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателства от административния орган. В хода на административното производство са събрани доказателствата, установяващи правнорелевантните факти към разпоредбите на чл. 54а, ал. 1, т. 3, чл. 54д, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 от КСО. В подадената декларация на 29.09.2008 г. жалбоподателката е декларирала невярно обстоятелство относно наличието на основание за задължителното й осигуряване по чл. 4 от КСО. Неправомерното изплащане на парични обезщетения за безработица за времето до 31.12.2008 г. в нарушение на чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО не може да служи като аргумент за добросъвестно поведение на лицето, съответно за невъзникнало задължение за възстановяване на получените в нарушение на закона парични обезщетения през времето след 1.01.2009 г. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Габрово е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,