Решение № 6646 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2018 г.

Решение № 6646 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. У. А., ЛНЧ **********, гражданин на Афганистан, с посочени няколко адреса в гр. С. и служебен защитник, против решение № 693 от 7.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12152 по описа за 2017 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 16548 от 4.10.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жлба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол пред администратвния съд е било решение № 16548 от 4.10.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. За да отхвърли жалбата съда е приел с пространни мотиви фактите от бежанската история на жалбоподателя, констатирал е, че това е трето производство по искане за предоставяне на статут - бежански и хуманитарен и е направил фактическите изводи, че не са представени и събрани данни за наличието на визираните в закона основания за уважаване на това искане. Бежанската история е същата като в производствата по другите две искания. Твърди се, че лицето е напуснало Афганистан през 2013 г., преминал нелегално Иран, пребивавал три или четири седмици в гр. Т., нелегално в Турция - шест месеца в Истамбул, където е работил в предприятие за производство на кашони и в България е влязъл нелегално през 2014 г. без да посочва точния период. Историята в Афганистан е, че е живял в Исарак, където в момента е цялото му семейство - баща, майка, две сестри и трима братя. Има завършен 12 клас и е имал магазин за обувки. Мотивира искането си за убежище поради проблеми с талибаните и разказва определена история. Новите данни, посочени и прикрепени към настоящето искане пред Агенцията са три броя писма от 2013 г., 2016 г. и до съда в гр. Л.. Съдът не ги е кредитирал, предвид липсата на идентификационни данни - дата, подписи и т. н., и такива относно това как се е снабдил с тях, а и при положение, че са съществували към момента на първото интервю, не се е позовал на тях и не е твърдял такива конкретни заплахи от талибани при това първо интервю. Така съдът е направил правните изводи, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налице е обоснованост и е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице достоверна информация относно обстоятелства, налагащи извода за наличие на заплаха и преследване поради етническа, религиозна и всякаква друга принадлежност. Както и няма данни за принуда, която е наложила напускането на родната страна поради наличие на реална опастност от тежки посегателства, изтезания или нечовешко отношение, както и поради наличие на други данни за преследване. Правилен е извода, че интервюиращият орган е провел интервю е и осигурил достатъчно възможност на лицето да докаже наличието на бежанска история. Административният орган е разгледал всестранно доводите и данните и е постановил решение спрямо тях. Страхът от преследване и опастност следва да е съвсем конкретен и да има някаква обективна причина за това. В случая такава не се сочи. Поради което съдът е направил законосъобразни изводи. Оплакванията в касационната жалба са общи, свързани със страната на произход, но липсва каквато и да било конкретика, която би обусловила друг правен извод. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение