Решение № 10545 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. А. А., [ЛНЧ], непълнолетна, гражданка на Сирийската арабска република, действаща със съгласието на своята майка Ш. А. срещу решение 5122/17.05.2025 г., постановено по адм. д. 776/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Д. А. А. срещу решение 2333/07.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) ѝ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците в голяма част повтаря мотивите на административния акт и не съдържа анализ фактите и обстоятелствата, които са от съществено значение за преценката на необходимостта от предоставяне на търсената закрила. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците, оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 06.08.2024 г. от Д. А. А. е подадена молба за предоставяне на международна закрила. Личните данни на чужденката са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Регистрирана е като непълнолетно лице, от женски пол, родено на [дата на раждане]. в град Рас Алайн, обл. Хасака, със сирийско гражданство, [етническа принадлежност] по народност, вероизповедание [вероизповедание], неомъжена, без документи за самоличност, придружена на територията на Република България от своята майка Ш. А., която е регистрирана в отделно производство по молба за предоставяне на закрила. С жалбоподателката са проведени две интервюта (на 26.08.2024 г. и на 29.01.2025 г.), в присъствието на социален работник, преводач, адвокат и нейната майка. Представен е социален доклад рег. 33721/16.09.2024 г. от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" Харманли (изготвен преди издаването на административния акт). Представено е становище от ДАНС, в което е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила на лицето. Представено е и Становище рег. УП-33721/17.02.2025 г. на интервюиращия орган при РПЦ Харманли, на председателя на ДАБ при МС, с което е предложено на търсещата закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение 2333/07.03.2025 г. председателят на Държавната агенция за бежанците е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на непълнолетната чужденка. Въз основа на събраните по преписката данни административният орган приел, че от изложената бежанска история не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Приел е също, че за молителката не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Въз основа на преценката на свързаните с личното положение на чужденката и с държавата й на произход относими факти е определил искането за предоставяне на международна закрила като неоснователно. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. А. А. като неоснователна. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Като правилни е възприел изводите на административния орган за липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Обсъдил е особеното качество на търсещата закрила. Доколкото се касае за непълнолетно лице е приел, че в оспорения административен акт правилно е посочено, че от основополагащо значение е принципът на висшия интерес на детето в съответствие със Закона за закрила на детето. Първоинстанционният съд е съобразил представените в хода на съдебното производство доказателства - справка от 08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към тази дата и социален доклад от 13.05.2025 г. Решението е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни установявания на административния съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения. Съдът е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на кандидатката за закрила и касаещи основателността на претенцията й, и е изложил обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно и съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, които е описал и анализирал последователно и подробно, съдът е приел, че не са налице фактическите основания, които са изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, за предоставяне статут на бежанец на Д. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителката не е направила релевантни твърдения в този смисъл, които да се квалифицират като преследване по чл. 8, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците, нито е посочила конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че на проведените интервюта същата не сочи причини от този тип за напускане на Сирия. Напротив, на конкретните въпроси при първото интервю отговаря, че не е била арестувана, осъждана или заплашвана, не е имала проблеми заради изповядваната религия, нито с официалните власти в Сирия, не е била преследвана от групировки и не ѝ е било оказвано насилие. Като основна причина за напускане на Сирия посочва общо военната обстановка в страната и негативните последици от нея. На второто интервю сочи причини, които имат личен характер. Предвид изложеното следва да се приеме, че по отношение на сирийската гражданка липсват основания да се направи извод за преследване или дискриминация от страна на властите или други субекти по чл. 8, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Правилни са изводите на административният съд и във връзка с липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. В съдържащите се по делото доказателства, не са налице данни, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Правилно съдът е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците е извършен анализ от административния съд на бежанската история на Д. А. А. и актуалната информация относно Сирия. Административният съд е обсъдил информацията в представената в административното производство справка от 03.02.2025 г. на дирекция Международна дейност в Държавната агенция за бежанците, на която се е позовал административният орган. Обсъдил също и информацията относно Сирия в допълнително представената пред него справка от 08.04.2025 г. Заключил, че не се установява конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки и лични посегателства. Обратното, общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка от 30.09.2025 г., съгласно която броят на завърналите в Сирия продължава да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Ето защо неоснователни са изложените в тази връзка касационни оплаквания. Настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самата Д. А. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността ѝ в Сирия. Изричните ѝ изявления, че не е бил жертва на насилие и не ѝ били отправяни заплахи я поставят извън хипотезите на реална опасност от тежки посегателства, посочени в чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, относно това, че при постановяване на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е съобразен и принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със Закона за закрила на детето. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес в случая са спазени. В хода на административното производство е представен социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, изготвен след първото интервю с непълнолетната. В съответствие с чл. 15, ал. 4, изр. второ от Закона за закрила на детето при провеждане на интервютата със същата е осигурено присъствието на социален работник. Наред с това, интервютата са се осъществили в присъствието на адвокат и на нейната майка. В решението на председателя на Държавната агенция за бежанците са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидатката и е направена обоснована преценката на нейния най-добър интерес, която правилно е възприета от първоинстанционния съд с подробно изложени в тази връзка самостоятелни мотиви. Правилно съставът на Административен съд Хасково е приел, че при направените фактически установявания възможността за предоставяне на закрила е възпрепятствана дори и при най-стриктното прилагане на принципа на висшия интерес на детето. както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, необходимо е да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен като императив за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 Закона заа убежището и бежанците, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,