Решение № 3458 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4034/2017 г.

Решение № 3458 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4034/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. О. Т. срещу Решение № 60 от 21.02.2017 г. на Административен съд - П., постановено по административно дело № 998/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. № 12039 от 24.10.2016 г. на началника на Първо районно управление на МВР-П.. Решението се обжалва като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. В касационната жалба се обосновава, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина да бъде издадено разрешение за дейности с късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Изложени са съображения, че административният акт е немотивиран. Претендира присъждане на разноски. От ответника - началника на Първо районно управление на МВР-П. не е постъпил отговор по касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното производство съдът е приел от фактическа страна, че на 20.09.2016 г. административният орган е сезиран с искане Д. О. Т. за подновяване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие и боеприпаси към него. Видно от представеното разрешение, същото е валидно до 19.12.2016 г. На 18.10.2016 г. на лицето е връчено съобщение на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че във връзка с подаденото искане за подновяване на разрешението е образувано производство по отнемане на разрешението на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). На основание чл. 34, ал. 3 от АПК на лицето е даден 5-дневен срок за писмени обяснения и възражения за наличие на мотивирана необходимост, конкретни данни относно злоумишлени посегателства и други инциденти, свързани със заявителя, неговото семейство и имущество. На 18.10.2016 г. лицето е подало писмена молба, с която заявява, че оръжието му е необходимо за самоохрана, тъй като длъжността му на управител на "НСА Б." ЕООД ЕИК ********* изисква от него често да пренася големи суми пари, с които оперира служебно. В тази връзка лицето сочи, че изпитва страх от посегателство върху себе си и активите на дружеството. Лицето отбелязва, че разрешението му е от 2005 г., като оттогава е подновявано многократно. Твърди, че никога не е нарушавал условията за съхранение и употреба на оръжието. С процесното Решение рег. № 12039 от 24.10.2016 г. на началника на Първо РУ-П. е отнето Разрешение за носене и употреба обр. 3 сер. ЕН № *******, валидно до 19.12.2016 г. на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено в полза на Д. О. Т.. Като правно основание за издаване на акта се сочи чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Като фактическо основание се сочи, че заявителят не е мотивирал необходимостта от продължаване на срока на разрешението. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт. Съдът не е разграничил правилата, закрепени в чл. 170 от АПК, относно тежестта на доказване на фактическите основания при издаване на административния акт. Съдът е следвало да отчете, че в производството по подновяване на разрешение и в производството по отнемане на разрешение действат различни правила относно разпределението на доказателствената тежест. В случая административното производство е започнало по искане за издаване на благоприятен административен акт, а е приключило с отнемане на предходното разрешение. Административният орган е смесил елементите от две различни производства, които имат различен предмет и в които тежестта на доказване на фактическото основание за издаване на административния акт се разпределя по различен начин. В случаите на искане за подновяване на разрешението и при постановен отказ да се издаде искания благоприятен административен акт действа правилото на чл. 170, ал. 2 от АПК, съгласно което оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случаите на отнемане на разрешение, т. е. на издаване на неблагоприятен акт по инициатива на компетентния орган (ех officio) действа правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно което административният орган трябва да установи фактическите основания, посочени в него. В последния случай тежестта на доказване, че основателната причина е отпаднала, е за административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. При отнемане на разрешението в тежест на органа е да установи, че основателната причина, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. На първо място, органът трябва да посочи в акта си каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението. На второ място, административният орган трябва да установи, че тази причина, която е съществувала в предходен момент, към момента на издаване на акта, с който се отнема разрешението, вече не е налице (в този смисъл Решение № 6990 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2013 г., VII о. и Решение № 1436 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2016 г., VII о.). Нито в административното производство, нито в съдебното производство е установено каква е била основателната причина за издаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и че тя е отпаднала. Ето защо, при издаване на административния акт е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в частта му относно изискването за посочване на фактически основания. Това нарушение е съществено по своя характер, тъй като засяга правото на защита на адресата на акта и препятства упражняване на съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. При това положение съдът е следвало да отмени акта. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага установяването на факти, поради което съдът следва да се произнесе по същество и да отмени административния акт. Предвид висящността на административното производство по искането на заинтересованото лице за подновяване на разрешението, съдът следва да изпрати преписката на административния орган за произнасяне по същото искане. С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на МВР-П. - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на Т. направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер на 515 лв., от които за първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и държавна такса в размер на 10 лв., а за касационната инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. и държавна такса в размер на 5 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение