Решение № 2012 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14024/2016 г.

Решение № 2012 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14024/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 2051/03.11.2016 г. по адм. д. № 1113/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменено решение № 2153-15-102/15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 4910075007/02.10.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П.. С решението е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ за ново произнасяне по чл. 99, ал. 1 от КСО относно отпуснатата с разпореждане № 4910075007/13.07.2015 г. /посочено погрешно с № 4904024567/13.07.2015 г. в диспозитива и в мотивите на решението/ на М. Й. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. № МП-37998/05.06.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. П. при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да се потвърди процесното решение и разпореждането на пенсионния орган. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -М. Й. К., редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмени бележки чрез адв. Василева излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане № 4910075007/13.07.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер - 131,33 лв. по чл. 70, ал. 8 КСО от 07.06.2015 г. и 133,82 лв. по чл. 70, ал. 8 КСО от 01.07.2015 г. съгласно чл. 9 от ЗБДОО/2015 г. на М. Й. К., като е посочено, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер, до определянето на размера й по реда на КСО. С разпореждането към датата на заявлението на лицето 05.06.2015 г., същото има навършена възраст 65 г. и 8 м. и осигурителен стаж от трета категория труд - 15 г. 00 м. и 00 дни. Както е установил Административен съд П., преди влизане в сила на разпореждане № 4910075007/13.07.2015 г., е издадено разпореждане № 4910075007/02.10.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, но отпуснатата в минимален размер пенсия по чл. 70, ал. 8 от КСО с предходното разпореждане № 4910075007/13.07.2015 г., не е изменена и отново размерът й е приравнен на минимален на основание чл. 70, ал. 8 КСО. С разпореждането № 4910075007/02.10.2015 г. е посочен друг размер на осигурителния стаж на лицето. Към датата на заявението на лицето 05.06.2015 г., същото има навършена възраст 65 г. и 8 м. и осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд - 1 г. 04 м. и 22 дни и от трета категория труд - 36 г. 05 м. и 08 дни. На основание чл. 104 КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 38 г. 02 м. 06 дни. Кьолев е оспорил разпореждане № 4910075007/02.10.2015 г. на пенсионния орган пред директора на ТП на НОИ, който с процесното Решение № 2153-15-102/15.04.2016 г. е отхвърлил оспорването. Решението на ТП на НОИ П. е отменено от Административен съд П. В касационната жалба на ТП на НОИ П. пред настоящия касационен състав на ВАС се оспорва извода на първоинстанционния съд, че невнасянето на осигурителни вноски от лицето за периода в който Кьолов е развивал дейност като самоосигуряващо се лице във фирма "Каданс 2" ООД и осигурителните му вноски са дължими, но не са внесени, не е основание да не му бъде изчислен индивидуалния коефициент и да му се откаже отпускане на пенсия в реален размер. С решение на съда № 5397/31.08.2005 г. Кьолов е бил освободен от длъжност управител, което според директора на ТП на НОИ е в подкрепа на извода в констативен протокол от извършена проверка № КВ-5-15-00043550/10.07.2015 г., че до тази дата Кьолов е бил самоосигуряващо се лице, дължал е осигурителни вноски, но те не са били внесени, поради което не следва да се изчисли реалния размер на пенсията му, отпусната по чл. 70, ал. 8 от КСО в минимален размер. Спорът е относно това дали невнасянето на осигурителните вноски за процесните периоди, които са изключени при определяне на осигурителния стаж и осигурителния доход, следва да бъде основание за пенсионния орган да откаже определяне на действителния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при изключване на периода, през който не са внасяни осигурителни вноски, може да се изчисли индивидуалният коефициент на лицето, както и че е налице осигурителен доход и осигурителен стаж, за които има реално внесени осигурителни вноски и че индивидуалният коефициент се изчислява с приложимост на чл. 70, ал. 3 от КСО, на база наличните данни. Актът на пенсионния орган, с който е отказано определянето на отпуснатата на Кьолев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, е издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което е съобразено от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд. Анализирайки фактите по спора административният съд обосновано и законосъобразно е отчел, че в наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж на Кьолев не е включен процесният период, за който не са внесени изравнителните осигурителни вноски, и най-важното, че този период заради това няма никакво отношение към отпускането и определянето на размера на пенсията. В случая не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на Кьолев, като за периода след 31.12.1996 г. се вземе предвид средномесечният осигурителен доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски в пълен размер. На основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Налага се извода, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че за част от периодите, за които лицето е самоосигуряващо се, не са внесени осигурителни вноски в дължимия размер и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. В тази връзка следва да се подчертае, че за настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията, и дали могат да бъдат събрани принудително от органите или са погасени по давност. Същественото за целите на това производство е, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание само по себе си на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. След като стажът на лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляването на действителния размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен като осигурителен стаж. Както правилно е постановил първоинстанционният съд, на жалбоподателя следва да се определи пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер съобразно установения от ответната администрация осигурителен стаж и възраст /след преразглеждането му съобразно изложените в решението мотиви/ и при стриктно прилагане на реда, предвиден в чл. 70 КСО. Следва да бъдат споделени изводите на Административен съд П., възоснова на установената фактическа обстановка, за наличие на неясноти и разминавания между разпореждането на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и решението на директора на ТП на НОИ при установяването и изчисляването на осигурителния стаж на Кьолов, възпрепятстващи съда да извърши цялостна проверка за правилното определяне на общия размер на осигурителния стаж на лицето, което от съществено значение за отпускане на исканата от него пенсия по чл. 68 КСО. Тези разминавания и несъответствия в издадените разпореждания на пенсионния орган и в решението на директора на ТП на НОИ, както и в посочените правни основания за издаването на разпорежданията на ПО, възпрепятстват реализирането на правото на защита на лицето и осуетяват пълноценното провеждане на контрол за законосъобразност от съда. В този смисъл недостатъчно да ги обоснове се явява и позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в приложимата й редакция -