Решение № 6661 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2013 г.

Решение № 6661 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Снежанка Тончева Симеонова от гр. Търговище, срещу решение № 3/23.01.2013 г., постановено по адм. д. № 182/2012 г. на Административен съд - гр. Търговище, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-СИР-158/11.09.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район. Ответникът - н-к РДНСК, Североизточен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Атанаска Йорданова Георгиева и Георги Антонов Георгиев, двамата от гр. Търговище, писмено са изразили становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници, Селиме Хюсеинова Азис, Азис Мустафа Азис, Радко Асенов Димитров, Ради Върбанов Геков и Цветан Симеонов Цонев, всички от гр. Търговище, не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е допустима, като подадена от лице, участвувало в първоинстанционното производство като страна, както и че решението е неправилно като е прието, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като подадена от участвувала страна в първоинстанционното производство, а след като провери правилността на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е постановено при несъответствие на материалния закон. С обжалваното решение Административен съд - гр. Търговище, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, обявил по жалба на Селиме Хюсеинова Азис и Азис Мустафа Азис за нищожна Заповед № ДК-02-СИР-158/11.09.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка към съществуваща сграда", находящ се в УПИ ХVII-4185, кв. 181 по плана на гр. Търговище. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа и че заповедта е законосъобразна с оглед прилагането на материалния закон. Приел обаче, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което я обявил за нищожна. Решението е неправилно. След извършената служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, което настоящата инстанция е в правомощията си да извърши по допустима касационна жалба, се установява постановяване на решението при несъответствие на материалния закон и при незаконосъобразно конституиране на заинтересувани страни. Съдът незаконосъобразно е извел правния си извод за некомпетентност на административния орган, издал процесната заповед, от разпоредби на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Тази наредба касае изпълнението на влезлите в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, но не е относима за компетентния орган, който може да издаде такива заповеди. Компетентността на органа имащ право да издаде заповед за премахване на констатиран незаконен строеж, е уредена в чл. 225, ал. 1 ЗУТ, съгласно който такава заповед издава н-кът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай заповедта за премахване на незаконния строеж е издадена от н-к РДНСК, Североизточен район, който е надлежно упълномощен от н-к ДНСК с нарочна Заповед № РД-13-229/02.07.2012 г., приложена на л. 56 от делото. От това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Като се има предвид изложеното правните изводи на съда за некомпетентност на н-ка на РДНСК, Североизточен район да издаде процесната заповед, не са в съответствие на материалния закон и са необосновани. Следва решението да се отмени поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и се постанови решение по съществото на спора, тъй като съдът е изложил мотиви по отношение на законосъобразността на заповедта, като е приел, че се касае за незаконен строеж без строителни книжа. С оглед установеното по делото, че строежът е нов, изграден в периода след 2005 г., отразено в констативния акт, въз основа на който е издадена процесната заповед и който факт не е оборен от извършителите на строежа с допустими доказателствени средства, не може да се приеме, че е в режим на търпимост съгласно § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Следва решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед, която е законосъобразно издадена, както и е издадена от компетентен орган. От извършената служебна проверка по делото касационната инстанция констатира, че неправилно са конституирани в производство заинтересувани страни. В производствата по констатиране на незаконни строежи и издаване на заповеди за премахването им по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, не участвуват заинтересувани страни, а в съдебните производства по обжалването им страни са само обжалващият адресат на заповедта и административния орган, издал същата. В случая, както касационната жалбоподателка, така и другите заинтересувани страни, са неправилно конституирани и участвували в производството по делото. По отношение на касационната жалбоподателка следва решението да се обезсили като недопустимо, поради неправилното й конституиране и участие в производството, а по отношение на останалите заинтересувани страни решението е влязло в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 АПК