Решение № 14033 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2020 г.

Решение № 14033 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. Караиванов от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Караманолов, против решение № 65/02.03.2020 г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. д. № 423/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16002118005966-091-001/27.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 489/19.08.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Пловдив. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Заявява се искане за присъждане на сторените разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП – Пловдив - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Григорова по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Смолян е бил РА № Р-16002118005966-091-001/27.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 489/19.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив. С него е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице С. Караиванов, в качеството му на управител на "Надежда-М" ЕООД, ЕИК 120545607, за дължимите от дружеството задължения, установени с РА № Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г., за ДДС в размер на 17 074, 15 лв. за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г., ведно с дължимите лихви и за корпоративен данък в размер на 9 868, 70 лв. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., ведно с дължимите лихви. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при спазване на материалноправните разпоредби. Административният съд е обсъдил елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК: 1. субект на отговорността – член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 към момента на установяване на неговите задължения; 2. поведение на управителя /член на орган на управление/, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3. вследствие на това поведение да е невъзможно да бъдат събрани задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2. Установил е, че С. Караиванов е имал качеството управител на "Надежда-М" ЕООД за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. Мотивирал е извод, че информирането на приходната администрация за получените и осъществени облагаеми доставки от дружеството се извършва чрез подаването на справки-декларации, а относно размера на корпоративния данък – чрез ГДД, като разминаването между декларираното и действителното безспорно представлява укриване. Субект на това укриване е управителят, съответно едноличният собственик на капитала, който съгласно чл. 141, ал. 2 от Търговския закон /Т3/ представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 ТЗ/. С влезлия в сила РА № Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г. на "Надежда-М" ЕООД е установено, че Караиванов в качеството си на управител и едноличен собственик е допуснал съставянето и осчетоводяването на документи за неосъществени доставки. С това съдът е обосновал наличието на втория елемент. Доказан е според него и наличието на третия елемент, тъй като в рамките на изпълнителното производство безспорно е установено, че дружеството не притежава имущество и средства за погасяване на задълженията му. Открито е и производство по несъстоятелност на дружеството, което е спряно от съда, поради липса на парични средства и имущество, необходими за покриване на разноските по производството. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Смолян като валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 ДОПК форма, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на оспореното първоинстанционно решение с материалноправната норма на чл. 19, ал. 1 ДОПК: Както е посочил административният съд в мотивите на своето решение, ревизираното лице е било управител, едноличен собственик на капитала и представляващ "Надежда-М" ЕООД в ревизирания период 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. На 05.12.2014 г. (преди издаване на РА № Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г.) в търговския регистър е вписано заличаване на посоченото обстоятелство и е вписан нов управител – В. Кръстева. С влезлия в сила, като необжалван, РА № Р-21-1402477-091-01/22.12.2014 г. са установени задължения за дружеството за ДДС в размер на 17 074, 15 лв. за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г., ведно с дължимите лихви и за корпоративен данък в размер на 9 868, 70 лв. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., ведно с дължимите лихви. Следователно, с РА са установени задължения на "Надежда-М" ЕООД за период от време, в който управител на дружеството е бил С. Караиванов. Същият е бил управител и по време на ревизионното производство на дружеството, като е заместен от друг управител непосредствено преди издаването на посочения РА. Дружеството не е извършвало никаква дейност след смяна на собствеността на дяловете, няма счетоводител и никакви документи и информация, изискани от органите по приходите не са представени в хода на процесното ревизионно производство. Образувано е изпълнително производство за събиране на установените вземания, като в хода му е установено, че дружеството не притежава имущество и активи и не декларира актуални банкови сметки. По образуваното изпълнително дело с изпълнително основание посочения по-горе РА няма събрани вземания и дългът е категоризиран като несъбираем. Открито е и производство по несъстоятелност на дружеството, което е спряно от съда, поради липса на парични средства и имущество, необходими за покриване на разноските по производството. Ревизиращият екип и съдът са приели, че за процесните периоди от време всички данъчни декларации са подавани от Караиванов, като той е водил и счетоводството на дружеството и не е упълномощавал друго лице с управителни и представителни функции. В ревизионното производство на дружеството е установено, че то е упражнило право на приспадане на ДДС във връзка с неосъществени доставки на строителни материали и строителни услуги. Обоснован е извод, че управителят чрез декларираните от него данни е укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на подлежащия на внасяне ДДС и корпоративен данък. Така установените факти според мотивите на РА и мотивите на съдебното решение доказват, както укриването на факти и обстоятелства, така и причинно-следствената връзка между укриването и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за получени облагаеми доставки и реализирани разходи и по-точно деклариране на неосъществени доставки с цел неправомерно ползване на данъчен кредит и намаляване на дължимия за внасяне ДДС, както и деклариране на по-големи от действителните разходи с цел намаляване на задължението за корпоративен данък от "Надежда-М" ЕООД, е релевантно за установяване задълженията на дружеството. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка единствено с декларираните данни в справките – декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Проява на укриване на факти е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 ТЗ/. Спорен обаче е въпросът дали между това укриване на факти и обстоятелства и несъбирането на задълженията на юридическото лице има пряка причинна връзка, защото фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на такава, и отговорът на база установените по делото факти е положителен. Действията на управителя, свързани с прехвърляне на дружествените дялове, преди приключване на ревизията на дружеството и укриване на имуществото на дружеството, твърдения и доказателства за което са представени и с касационната жалба, установяват наличие на причинно следствена връзка между действията на С. Караиванов, в качеството му на управител на "Надежда-М" ЕООД, по деклариране на неверни данни, в резултат на които са определени задълженията на дружеството по посочения РА, последващите му действия по продажба на дружеството, при което то фактически е преустановило дейност и укриването на активите на дружеството, с цел да не могат да бъдат осребрени за удовлетворяване на публичните му задължения. Касаторът твърди, че съхранява имуществото на дружеството към настоящия момент при себе си, за да станело негова собственост, а в същото време не е предоставена информация за съхранението му, за да послужи за удовлетворение в хода на изпълнителното производство по ДОПК и производството по несъстоятелност на дружеството. Предпоставките, регламентирани в чл. 19, ал. 1 ДОПК, за ангажиране отговорността на третите лица за задължения на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК са предвидени кумулативно и в тежест на органите по приходите, издали РА, е да ги докажат. В случая напълно съответни на фактическите констатации са направените изводи от първоинстанционния съд за наличието на тези предпоставки и следователно - материална законосъобразност на оспорения РА. По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд – Смолян като законосъобразно, обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция. Претенцията за разноски в първоинстанционното производство е била своевременно заявена, но не е налице произнасяне, поради което в тази част е налице искане за допълване на съдебното решение, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение