Решение № 3636 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК Пловдив срещу Решение 680 от 11.04.2023 год. постановено по адм. дело 238/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-26-01-8 от 04.01.2023 год., с която на "Специализирана болница за рехабилитация-Витус" ООД гр. Хисаря са наложени осем броя санкции "финансова неустойка" всяка по 200 лева (общо 1 600 лева). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Специализирана болница за рехабилитация-Витус" ООД срещу цитираната заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Специализирана болница за рехабилитация-Витус" ООД чрез адв.С. Вълчев в писмен отговор оспорва касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд Пловдив е заповед за налагане на санкции РД-26-01-8/04.01.2023 год. издадена от директора на РЗОК Пловдив, с която на лечебното заведение са наложени осем броя санкции финансова неустойка всяка в размер от 200 лева на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 год. (отм.) за неспазване на изискването на чл.292, т.10 във връзка с чл.294, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 год. (отм.) вр.с §43 от Указания за попълване на ИЗ-стр.10 Ход на болестта/декурзус/ от договора РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 год. за изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 год. (отм.) във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. При извършена в лечебното заведение проверка по изпълнение на индивидуален договор 165108/25.02.2020 год. е констатирано, че по ИЗ 1564/2022 год. на пациентката Д. Атанасова хоспитализирана от 22.07.2022 год. до 29.07.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния; ИЗ 1402/2022 год. на пациентката С. Брандийска хоспитализирана от 06.07.2022 год. до 13.07.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния; ИЗ 1495/2022 год. на пациентката Н. Зайкова хоспитализирана от 15.07.2022 год. до 22.07.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния; ИЗ 1777/2022 год. на пациента С. Чаушев хоспитализиран от 15.08.2022 год. до 22.08.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния; ИЗ 1765/2022 год. на пациента Х. Христов хоспитализиран от 15.08.2022 год. до 22.08.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния; ИЗ 2072/2022 год. на пациентката Й. Данчева хоспитализирана от 14.09.2022 год. до 21.09.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния; ИЗ 2131/2022 год. на пациента Н. Николов хоспитализиран от 21.09.2022 год. до 28.09.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния и ИЗ 1999/2022 год. на пациентката Е. Кралева хоспитализирана от 07.09.2022 год. до 14.09.2022 год. в графа Наблюдение на болния са регистрирани два декурзус морби за всеки ден като липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния. Директорът на РЗОК Пловдив е приел, че лечебното заведение не е спазило изискването на чл.292, т.10 във връзка с чл.294, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. (отм.) вр.с §43 от Указания за попълване на ИЗ-стр.10 Ход на болестта/декурзус/ от договора РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 год. за изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 год. (отм.) във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. Изложил е мотиви, че извършеното не представлява маловажен случай и е издал обжалваната пред първата инстанция заповед за налагане на санкции финансова неустойка. С поцесното решение административният съд е отменил заповедта на директора на РЗОК Пловдив. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че лечебното заведение е извършило описаните в заповедта нарушения, тъй като след всяко вписване на декурзус в ИЗ няма положен подпис и име на лекаря. Извел е извод обаче, че не следва да бъде ангажирана отговорността на болницата, тъй като административният орган неправилно е приложил нормата на §1, т.4.2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 год. (отм.), което от своя страна е довело до нарушаване на принципа по чл.6 от АПК. Съдът се е позовал на чл.408, ал.4 от НРД за МД 2020-2022 год. (отм.), съгласно който за маловажни случаи на нарушения наказващият орган не налага наказание като направи предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. Легална дефиниция на маловажен случай е дадена в §1, т.4.2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 год. (отм.), съгласно която маловажни по смисъла на чл.408, ал.4 са случаи на липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар. Административният съд е приел, че процесният случай без всякакво съмнение попада в хипотезата на §1, т.4.2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 год. (отм.), поради което издаденият административен акт е незаконосъобразен. В тази връзка съдът е отменил заповедта за налагане на санкции и е осъдил РЗОК Пловдив да заплати на лечебното заведение направените разноски пред първата инстанция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът пред първата инстанция е изцяло правен и настоящият състав напълно споделя крайния извод на административния съд за незаконосъобразност на административния акт като издаден в нарушение на материалния закон, а именно §1, т.4.2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 год. (отм.) във връзка с чл.408, ал.4 от НРД за МД 2020-2022 год. (отм.), тъй като описаните в заповедта нарушения изцяло попадат в хипотезата на маловажен случай, при наличието на който административният орган е следвало да не налага наказание, а да издаде предписание на ЛЗ за отстраняване на съответното нарушение и да го предупреди, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същата се преценява като неоснователна. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди РЗОК Пловдив да заплати на "Специализирана болница за рехабилитация-Витус" ООД разноски по делото в размер на 500 лева за адвокатски хонорар съгласно представен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение