Решение № 12993 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2010 г.

Решение № 12993 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Велко Филипов Велков от гр. София против Решение № 21/28.01.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че Мая Илиева Куцарова, директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" гр. София е осъществила нарушение по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по отношение на Велков на признак "лично положение" чрез ненавременното издаване на документи необходими за пенсиониране, с което е засегнала негови права и законни интереси и е накърнила достойнството му; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на Мая Илиева Куцарова е предписано да се извини на Велков в адресирано до него писмо за ненавременното издаване на документи необходими за пенсионирането му; на основание чл. 47, т. 4, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. на Мая Илиева Куцарова, директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" е предписано за в бъдеще при изпълнение на служебните си задължения да се въздържа от подобна практика, която възпрепятства или забавя издаването на документи, които засягат законни интереси на служители в училището; прието е за установено, че Мая Илиева Куцарова, в качеството й на директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" не е извършила нарушение на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр. спрямо Велко Филипов Велков и са оставени без уважение предявените от Велков искания, че спрямо него директорът на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" не е осигурила равни условия на труд и равно заплащане на равностоен труд. Изложени са оплаквания за неправилност на решението. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Мая Илиева Куцарова, директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" гр. София, редовно призована, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-34/7.01.2009 г. и допълнение към нея с вх. № № 44-00-466/16.02.2009 г. и 44-00-651/6.03.2009 г. на Велко Филипов Велков от гр. София, с оплаквания от дискриминационно отношение спрямо него от страна на Мая Илиева Куцарова, директор на 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" гр. София, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране по признак "лично положение" чрез ненавременното издаване на документи необходими за пенсиониране и твърдения, че е нарушен принципа на равно третиране при упражняване правото му на труд. КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че издаването на необходимите за пенсионирането на жалбоподателя документи от работодателя е необосновано възпрепятствано и осуетявано и изготвянето им извън нормативно определените срокове представлява неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. и тормоз по определение на чл. 5, вр. с § 1, т. 1 от ЗЗДискр., засягащо законните права и интереси на лицето и накърняващи достойнството му. По отношение наведените твърдения за нарушение на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр. - неосигуряване на равни условия на труд и равно заплащане за равностоен труд, административният орган е счел, че не са налице нарушения на ЗЗДискр. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В новелата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Изводите на КЗК за наличие на дискриминация въз основа на признак "лично положение", кореспондират със събраните доказателства. Пред комисията жалбоподателят е доказал факти, от които може да се направи извод, че е налице "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр, който е извършен чрез действия на Мая Илиева Куцарова, за което в административното производство са събрани достатъчно доказателства. Установен е неправомерен диференциран подход към отделно лице, извършван съзнателно по признак по чл. 4 от ЗЗДискр. - "лично положение". С оглед установените релевантни за спора факти и изводите на КЗД за наличие на неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. и тормоз по определение на чл. 5, вр. с § 1, т. 1 от ЗЗДискр., съобразени с материалния закон са и наложените на заинтересованата страна ПАМ по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., с оглед бъдещо предотвратяване на нарушения на закона. При определяне на санкцията Комисията е отчела характера на извършеното нарушение и последиците му, което от своя страна налага и извода, че административния орган не е нарушил материалния закон, действал е в съответствие с целта му и спазвайки установените производствени правила. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи дискриминация на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятното третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр., работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. предвиждат, че работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Според ал. 3 на чл. 14 от ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата. Определянето на размера на трудовото възнаграждение е в правомощията на работодателя, респ. на неговия представител. От материалите по преписката се установява, че за учебната 2005-2006 г. в 153-та Професионална гимназия "Неофит Рилски" са налице 2 щатни бройки за длъжността "учител" по философия, който към момента на възстановяване на жалбоподателя Велков на работа са заети от други лица, при което и с оглед факта на прекратяване на трудовото му правоотношение, следва да се приеме, че от негова страна не е полаган труд. Съдът намира, че разследваните от Комисията действия на работодателя не сочат на конкретно по-неблагоприятно третиране на Велков. За еднакъв или равностоен труд работодателят осигурява равно възнаграждение. При липсата на реално престиран труд от страна на жалбоподателя, обоснован е извода на административния орган за липса на дискриминация в случая. За времето през което Велков е бил в трудово правоотношение е получавал трудово възнаграждение, определено в съответствие с нормативните предписания и постигнатите договорености и не са установени никакви признаци на упражнено дискриминационно отношение спрямо него. Обстоятелствата, че така определеното възнаграждение ще рефлектира негативно при определяне размера на бъдеща пенсия, само по себе си не води до извод за неравното му третиране по смисъла на специалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Велков, съдържащи се в жалбата му до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на КЗД 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение