Решение № 7112 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение 8146 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело 11281/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена заповед ЧР-05-358/ 18.10.2024г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на министъра на правосъдието да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. А. Т. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските, направени в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Изводът на административния състав за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалноправни разпоредби е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и в съответствие с доказателствата, но по съображения, които не съвпадат с изложеното в мотивите на съдебния акт. По делото е установено, че със заповед ЧР-05-137/ 03.05.2023г., издадена след отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с влязло в сила решение на Върховния административен съд, министърът на правосъдието прекратява служебното правоотношение на Т., на основание чл. 226, ал.1, т. 6 ЗМВР- неявяване на служителя да заема длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на служебното правоотношение. Тази заповед е отменена с решение 7440/ 29.11.2023г. по адм. дело 5233/2023г. на Административен съд София град, влязло в сила с решение 6865/ 05.06.2024г. по адм.дело 1544/2024г. на Върховния административен съд, второ отделение. След влизане на съдебния акт в сила, Т. подава заявление, с което изразява желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- началник на затвор II-I категория, в затвор II-I категория (заявление от 18.06.2024г.). На следващия ден същият подава молба с болничен лист, установяващ, че не може да се яви да заеме длъжността по здравословни причини, а след това представя болнични листове за временна неработоспособност до 03.10.2024г. С писмо- покана, връчена на 25.09.2024г., Т. е уведомен, че длъжността, заемана преди уволнението му, не е вакантна и му е предложено да заеме ръководна длъжност: началник на сектор III- категория в затворническо общежитие Вит III- категория към затвора в гр. Плевен II- категория. По предложение на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията от 30.09.2024г. министърът на правосъдието издава заповед ЧР-05-343/ 01.10.2024г., с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19 от ЗИНЗС във връзка с чл. 164, ал. 2 и ал. 6 ЗМВР преназначава Т. на длъжност началник на сектор III- категория в затворническо общежитие Вит III- категория към затвора в гр. Плевен II- категория. Заповедта е връчена на служителя на 16.10.2024г. с указание, че същият следва да се яви и да заеме длъжността на 17.10.2024г. (заявление от 16.10.2024г.). На посочената дата Т. не се явява, поради което министърът на правосъдието издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР прекратява служебното правоотношение на Д. Т. неявяване на служителя да заема длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. При тези факти крайният извод на административния съд за отмяна на оспорената заповед е законосъобразен и в съответствие с доказателствата. Законна последица от влизане в сила на съдебен акт за отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, е правото на служителя да бъде възстановен на длъжност от органа по назначаването. Възстановяването на длъжност представлява сложен фактически състав, изискващ отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, явяване на служителя в 14-дневен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение решението в съответната структура на МВР да заеме длъжността и издаване на акт за възстановяване на служителя на същата, респективно за преназначаването му на друга длъжност от същия вид (чл. 232 ЗМВР). В случая тези елементи са изпълнени: заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Т. е отменена, служителят изразява изрично желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност в срок, но е възпрепятстван да се яви по здравословни причини; длъжността не е вакантна, поради което органът му предлага друга длъжност от същия вид, т.е. ръководна и издава заповед за преназначаване на служителя на тази длъжност по реда на чл. 164, ал. 2 и ал. 6 ЗМВР. С издаването на заповедта за преназначаване фактическият състав за възстановяване на служителя завършва и служебното правоотношение е възстановено. След като е налице служебно правоотношение разпоредбата на чл. 226, ал.1, т. 6 ЗМВР, посочена като основание за неговото прекратяване, се явява неприложима. Цитираният текст изисква отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение с влязъл в сила административен или съдебен акт и неявяване на служителя да заеме длъжността в 14-дневен срок. В случая тези предпоставки не са изпълнени, а обратно - служебното правоотношение е възстановено с преназначаване на служителя на друга длъжност в рамките на съответния вид. По тези съображения издадената на основание чл. 226, ал.1, т. 6 ЗМВР заповед на министъра на правосъдието е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, независимо от изложените съображения, съставът на административния съд постановява правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Възражението на касатора, че Т. няма уважителна причина за неявяване след 04.10.2024г. е ирелавантно, тъй като към тази дата същият вече е преназначен на друга длъжност и фактическият състав за възстановяване на служебното правоотношение е изпълнен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Поради това и тъй като други конкретни доводи в този смисъл в касационната жалба не са изложени настоящата инстанция намира, че в производството пред административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Министерство на правосъдието, в чиято структура е органът касационен жалбоподател, следва да заплати на Д. А. Т. сумата 1200.00 лева разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,