Решение № 13469 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14031/2008 г.

Решение № 13469 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14031/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Диана Манева Манева срещу Решение № 905 от 18.09.2008 г., постановено по адм. дело № 869/2008 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 5/18.04.2008 г. на Областен управител на област с административен център гр. Пловдив. С жалба от 24.03.2009 г. Манева е обжалвала и постановеното по делото на основание чл. 176 АПК Решение № 85/30.01.2009 г., с което е отхвърлено искането й за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради прекратяване на служебното й правоотношение, считано от 21.04.2008 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановените от първоинстанционния съд основно и допълнителни решения като неправилни, вместо което постанови ново, с което да отмени заповедта на областния управител на Област Пловдив, да осъди същия да й заплати обезщетение по чл. 104 ЗДСл, както и да й присъди направените деловодни разноски. Ответникът, в представено писмено възражение и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбите и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите като неоснователни, както и да му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество основателни. С основното обжалвано решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Манева против Заповед № 5/18.04.2008 г. на Областния управител на област Пловдив, с която е прекратено служебното й правоотношение с Областна администрация Пловдив на длъжността "Държавен експерт с ранг I-М" в отдел "Държавна собственост и регионално развитие, считано от 21.04.2008 г. Въз основа на събраните доказателства безспорно е установено, че от 27.12.2006 г. касаторката е заемала по служебно правоотношение длъжността "Държавен експерт" с I-М ранг в отдел "Държавна собственост", дирекция "административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" (АКРРДС) в областна администрация (ОА) Пловдив. По силата на § 1 на ПМС № 74/09.04.2008 г. за изменение и допълнение на нормативни актова на МС - ДВ бр. 40 от 18.04.2008 г. били изменени Приложение № 1-28 към чл. 8 ал. 2 от Устройствения правилник на областните администрации (УПОА), като общата численост на персонала в ОА Пловдив (Приложение 16) и нейните административни звена е намалена от 67 на 58 броя, като числеността на персонала в дирекция АККРДС е намалена от 31 на 28 броя. Съдът е приел, че това обстоятелство е установено и от приетите по делото длъжностни разписания, утвърдени от областния управител на област Пловдив в сила от 25.03.2008 г. и съответно от 18.04.2008 г., както и от поименните разписания на длъжностите на Областна администрация Пловдив, утвърдени и в сила съответно от 25.03.2008 г. и 18.04.2008 г. Назначеното по делото вещото лице е установило, че по длъжностното разписание в сила от 18.04.2008 г. не фигурира длъжност "Държавен експерт" с ранг I-М, към отдел "Държавна собственост и регионално развитие". Така представените щатни разписания и поименни щатни разписания са утвърдени от областния управител с полагане на подписа му след отбелязване "утвърдил", но не е посочена датата на която това е сторено, при което незаконосъобразно съдът е приел, че в случая към момента на издаване на оспорената пред него заповед е установено съкращаване именно на длъжността, заемана от Манева. Съдът е възприел установеното от вещото лице, при съпоставяне на длъжностните характеристики по старото и новото щатно разписание, че част от задълженията и функциите за длъжността "Държавен експерт" с ранг I-М по длъжностна характеристика са включени в длъжностни задължения за други длъжности - "старши експерт" и "главен експерт" в отдел "Държавна собственост и регионално развитие" и "началник отдел" на отдел Д Правен и административен контрол". По делото обаче не са приложени цитираните длъжностни характеристики, въпреки направените искания от страна жалбодателката за попълване на доказателствения материал по делото с тях, при което този извод е необоснован. В случая делото не е било изяснено от фактическа страна, като не са събрани доказателства, относно датата на утвърждаване на щатното разписание и поименното такова, в сила от 18.04.2008 г., и съответно запазени ли са функциите и задълженията за длъжността, заемана от Манева. С протоколно определение от 10.09.2009 г. по повод направено доказателствени искания за назначаване на тройна експертиза по повод оспорване от страна на жалбодателката на експертизата в частта й, с която вещото лице е установило, че част от задълженията и функциите за длъжността "Държавен експерт" с ранг I-М по длъжностна характеристика са включени в длъжностни задължения за други длъжности, за представяне на вътрешните правила за организацията на документооборота в ОА Пловдив, както и за събиране на доказателства за датата на изготвяне на длъжностното разписание и поименното длъжностно разписание съдът е приел, че са неоснователни и неотносими към предмета на производство, "тъй като по делото има приобщени достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за съкращаването на заеманата от жалбодателката длъжност, както и за разпределението на част от функционалните задължения на длъжността, която тя е заемала до прекратяването на служебните й задължения". Произнасяйки се по този начин по съществото на спора, в хода на производството и като не е изяснил същия от фактическа страна съдът е допуснал особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 149, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК. По този начин е допуснато и нарушение на чл. 8 АПК съгласно, който всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството имат равни процесуални възможности за участие в тях за защита на своите права и законни интереси, като в случая жалбодателката е била лишена от възможност да защити правата си. Предвид така установеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно. Същото е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При този изход на делото по отношение на основното решение, постановено по делото следва да бъде отменено и постановеното по реда на чл. 176 АПК решение, като при новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе с решение по цялото оспорване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 , във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение