Решение № 8968 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019 г.

Решение № 8968 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тони -И-2010" ЕООД със седалище гр. София, чрез адв. Е. Пороминска против решение № 718/8.02.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12432/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398847/8.11.2018 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Доводите в жалбата са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания се отнасят до преценката на съда по законосъобразността на срока за налагане на принудителната административна мярка. Касаторът счита, че органът по приходите и съдът не са взели предвид констатациите в протокола за извършена проверка, според които продажбите в обекта се отчитат, чрез издаването на фискални бонове и че нарушението е за първи път. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. При условията на евентуалност се иска да се измени първоинстанционното решение, като се намали срокът на наложената принудителна административна мярка от 14 дни на 3 дни. Претендира разноски. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Ласков оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е била заповед № 0398847/8.11.2018 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - кафе - аперитив, находящ се в гр. София, бул. "Сливница" № 174, стопанисван от "Тони - И - 2010" ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187 от същия закон. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма. Съдът е приел, че актът е мотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, с подробно описание на фактическите и правни основания за издаването му. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Съдът не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства в решението е обоснован извод, че са налице предвидените в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предпоставки за налагане на принудителна административна мярка. Установено е, че на 4.11.2018 г. при извършена контролна покупка на 1 бр. чай и 1 бр. бира на обща стойност 2. 70 лева, дружеството не е издало фискален бон от регистрираното и работещо в търговския обект фискално устройство. Този извод е основан на констатациите в съставения протокол за извършена проверка от 4.11.2018 г. и от отпечатания дневен финансов отчет и КЛЕН. В мотивите съдът е посочил, че на административния орган не е предоставена преценка дали да налага принудителна административна мярка или да не я наложи при осъществяване на предвидените в чл. 186, ал. 1, т. 1, "а" ЗДДС обстоятелства. Единствената преценка, с която органът по приходите разполага е по отношение продължителността на срока на налагане на мярката. Според съда срокът е съобразен с установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране нарушителя за спазване на установения правов ред. Възражението на дружеството, че не са взети предвид всички установени при проверката факти, е отхвърлено като неоснователно с аргумента, че при проверката е установено и друго нарушение, по чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Доводите, че административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН след налагане на принудителната административна мярка, съдът е отхвърлил, по съображения, че запечатването на обекта и забраната за достъп до него, се налагат независимо от административнонаказателната отговорност. Решението е правилно постановено. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна. Съдът е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 и чл. 169 АПК. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба се прилага принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, органът по приходите действа при обвързана компетентност. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че "Тони -И-2010" ЕООД е извършило нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, като за извършената контролна покупка в размер на 2. 70 лева не е издало фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство. При така установеното нарушение правилно съдът е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за запечатване на обекта и забрана достъпа до него. При определяне на срока на мярката в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Противно на твърденията в касационната жалба, законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. /В този смисъл решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. /. Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В конкретния случай, органът по приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна мярка и упражняването й е мотивирано с целите по чл. 22 ЗАНН, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Останалите възражения в касационната жалба също са неоснователни. Отмяната на разпореждането за предварително изпълнение на акта и дисциплинарното наказание на служителката, която не е издала фискалния бон за извършената контролна покупка, са неотносими към основанията за издаване на заповедта по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Законосъобразни са и изводите на съда, че прилагането на принудителната административна мярка е независимо от административнонаказателната отговорност за извършеното нарушението. Поради това и доводите, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след издаване на оспорения индивидуален административен акт, които се поддържат и в касационната жалба, са неотносими към предмета на спора. Цитираното в тази връзка съдебно решение № 5273/23.04.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 2911/2018 г., е неотносимо към изложените доводи, тъй като отмяната на административния акт е потвърдена от касационната инстанция на друго основание - поради нарушение на чл. 22 ЗАНН при издаването му. По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Тони-И-2010" ЕООД е отхвърлена е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация, но поради липсата на искане, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,