Решение № 9782 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2019 г.

Решение № 9782 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (СО) и главен архитект на Столична община, чрез юрк. Керемидчиев против решение № 4430 от 27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11942/2018 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – И. Делиоланова, чрез адв. Ангелова и адв. Михайлов, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-30-321/27.08.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "Ограждение от телена мрежа", намиращо се УПИ XVI -393, кв. 135 по плана на м. "Лозенец ІІ част", с административен адрес [населено място], [адрес] За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в несъответствие с материалноправните норми. Съдът е изложил доводи, че в случая процесното "Ограждение от телена мрежа", безспорно попада в изключенията визирани в нормата на чл. 151, т. 11 ЗУТ, поради което не се изисква одобряване на строителни книжа, включително и разрешение за строеж, доколкото същото представлява прозирна ограда в рамките на поземления имот, чието предназначение би могло да се възприеме и като градински елемент по смисъла на т. 12 от цитираната разпоредба. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, от което е установено, че процесното ограждение не е трайно прикрепено към земята, тъй като няма бетонова основа, а коловете към които е прикрепена мрежата са анкерирани в земята и съответно поставянето му и/или премахването му няма трайно да измени субстанцията или начина на ползване на земята. Въз основа на изложеното е направил извод, че условията и реда за премахване на незаконен строеж, установени в чл. 225 ЗУТ са неприложими към процесното "Ограждение от телена мрежа". Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, с изключение на извода, че оградата съставлява преместваемо съоръжение. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която разпоредба обявява за незаконен строеж или част от него, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В разпоредбата на чл. 151 ЗУТ подробно са предвидени изключенията, за които не се изисква разрешение за строеж, а в ал. 1, т. 11 са посочени и леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0, 6 м в рамките на поземления имот. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната ограда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР от ЗУТ. В случая обаче същата попада в изключенията на чл. 151, т. 11 ЗУТ. С оглед изложеното, решаващият правен извод на съда, че процесното "Ограждение от телена мрежа" безспорно попада в обхвата на изключенията по чл. 151 ЗУТ, за изграждането на които не се изисква разрешение за строеж, доколкото представлява прозирна ограда в рамките на поземления имот, е правилен. Видно от допусната и приета по делото съдебно техническа експертиза, съоръжението, предмет на заповедта за премахване, няма плътна част в основата, а е изпълнено само от колове, винкели и тръби, забити в земята, между които е опъната мрежа. При тези данни, както правилно е приел съда, заповедта се явява незаконосъобразна, а твърденията за липса на съгласие на съсобствениците касаят друг вид съдебно производство и се явяват ирелевантни в настоящето. За пълнота следва да бъде отбелязано, че настоящата инстанция не споделя допълнително изложените в обжалваното решение мотиви, че процесното съоръжение не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В цитираната разпоредба оградите са изрично посочени като строежи, а и предназначението им не отговоря на такова за преместваем обект. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно и постановено в отсъствие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,