Решение № 26 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 717/2012 г.

Решение № 26 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 717/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищцата С. С. М. чрез процесуален представител адвокат С. И. против въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 114/28.03.2012 г., постановено по гр. д. № 137/2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Пернишки районен съд № 979/15.12.2011 г., постановено по гр. д. № 784/2011 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове, предявени от С. С. М. ЕГН [ЕГН], от [населено място] против Р. Х. А. ЕГН [ЕГН] и Л. Р. А. ЕГН [ЕГН] за унищожаване на упълномощителна сделка, сключена на 15.06.2010 г. за учредяване представителна власт по отношение на Р. Х. А., поради грешка и измама и за прогласяване нищожност на сключения на 16.06.2010 г. договор за покупко-продажба между ищцата, чрез пълномощника й Р. Х. А. и непълнолетната му дъщеря Л. Р. А., действала със съгласието на баща си Р. Х. А., материализиран с нотариален акт № 40, том II, рег. № 7104, нот. д. № 230/2010 г. на нотариус Р. М., рег. № 141 от РНС, както и за отмяна на посочения нотариален акт. За ответниците по касация Р. Х. А. и Л. Р. А. е представен писмен отговор на жалбата от процесуален представител адвокат Б. З.. Жалбата е оспорена като неоснователна. С определение № 1164/19.10.2012 г. по гр. д. № 717/2012 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотеза на евентуална недопустимост на решението /ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/, обусловена от произнасяне от двете съдебни инстанции по нередовна искова молба. За да се произнесе по жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е отхвърлил като неоснователен иска за унищожаване на упълномощителната сделка, сключена на 15.10.2010 г. между ищцата /сега касатор/ и ответника Р. Х. А., въз основа на която последният, в качеството на пълномощник на ищцата-продавач е продал на своята непълнолетна дъщеря Л. Р. А. процесния апартамент, с правна квалификация на иска за унищожаване на договора като сключен при грешка по чл. 28 ЗЗД и при измама по чл. 29 ЗЗД. Съдът е отхвърлил като неоснователен и иска за признаване за нищожен, поради липса на съгласие договора за покупко-продажба на недвижимия имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Настоящият състав констатира, че решението е постановено по непредявен иск и на това основание е процесуално недопустимо-хипотеза на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. Както с исковата молба, така и с допълнителна молба-уточнение на исковата молба ищцата твърди, че ответникът Р. Х. А. се е разпоредил с нейния апартамент без нейно съгласие с оглед на здравословното състояние, в което тя се е намирала в момента, в който е подписала пълномощно в полза на А. /80-годишната й възраст, лежащо болна в перманентно тежко състояние, с два байпаса на сърцето и състояние на неадекватност, вследствие силните медикаменти, които е приела назначени й от нейния личен лекар, който я е прегледал същият ден, поради сърдечна криза с високо кръвно налягане/, с оглед на което тежко здравословно физическо нейно състояние тя не е била в състояние да разбира свойството и значението на подписания документ, което обосновава правна квалификация на главния иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Изложеното налага въззивното решение да се обезсили и делото да се върне въззивния съд, за да се произнесе по предявения иск след извършване на съответни съдопроизводствени действия /даване на указания във връзка с доказателствената тежест по предявения иск, допускане на съдебно-медицинска експертиза и пр./. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение