Решение № 1462 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против Решение 1034 от 17.02.2023 г., постановено по адм. дело 7418/2022 г. по описа на Административен съд София - град с доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу нейният административния акт оспорен пред съда, като законосъобразен. Иска присъждане на сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕВН България Топлофикация ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив чрез пълномощника си юрисконсулт Николов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на ЕВН България Топлофикация ЕАД срещу Решение Ц-18 от 01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по точка 2, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 33а, чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от Наредба 5 от 23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 24, чл. 24б, чл. 49, ал. 1 и чл. 56 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), считано от 01.07.2022 г. по отношение на дружеството се утвърждават пределни цени на топлинната енергия, преференциална цена и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. Съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е налице кратко посочване на становищата на страните, на съдържанието на част от приетите по делото писмени доказателства, просторно изложение на съдържанието на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, но липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема и какво е приложението на закона към тях. Задължение на съда е да посочи приложението на закона към приетите за установени факти. В обжалваното решение подробно е цитирана разпоредбата на чл. 8, ал. 10 и 11 от НРЦТЕ, но приетото от съда, че нормативно разписаният начин на ценообразуване, съотнесен към представеното заключение на вещото лице основава незаконосъобразност на оспорения акт не отговаря на изискванията за мотивиране на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая не става ясно възприема ли се заключението на вещото лице, в коя негова част и относимостта му към повдигнатия спор. Така по отношение на основния спор на страните следва ли да се включат и как предоставените средства от държавата за компенсиране на цената на природния газ, ползван от дружеството жалбоподател по Програмата за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационни дружества, използващи като основно гориво природен газ, с подпомагане с фиксирана сума на един MWh, изменена с Решение 93 от 25.02.2022 г. на Министерски съвет на РБ, при определяне на цените за следващия регулаторен период, съдът не е изложил никакви съображения. Решението съдържа само извод, че неправилно са изчислени разходите за природен газ от КЕВР, което било установено, безспорно между страните с оглед липсата на възражения и съгласно заключението на вещото лице се получава недовзет приход на дружеството. Напротив, и двете страни са изложили подробни и конкретни доводи по приложението на закона във връзка с извършената компенсация на цената на природния газ, необсъдени в обжалваното решение. Не са обсъдени и доводите по приложението на закона относно разходите за вредни емисии, като решението съдържа изводи, като не става ясно на какво се основават те. Така и по отношение на разходите за балансираща енергия съдът не е изложил мотиви относно наличието или не на законово основание за признаването им за разход на дружеството жалбоподател, въпреки подробната аргументация на двете страни и по този спорен въпрос. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени. Липсата на надлежни фактически установявания, необсъждане на твърдени и отричани факти и приет въз основа на тях за приложим материален закон правят невъзможна проверката на касационната инстанция на правилността на обжалвания съдебен акт. В случая решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Исканията за присъждане на разноски следва да се преценят при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,