Решение № 11235 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2010 г.

Решение № 11235 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Петров Теохаров и Бойка Страшимирова Теохарова, чрез пълномощника им адв. Евгения Дашина, срещу решението от 15 март 2010 г., постановено по адм. д. № 1811/2005 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-04-34/11 март 2005 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Гаврил Николов Филипов, чрез пълномощника си адв. Анна Теодосиева, главния архитект на район "Витоша", Столична община, чрез юрк. Аксиния Каменова, и Столична РДНСК, чрез юрк. Диана Савова, намират за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийския градски съд Атанас Петров Теохаров и Бойка Страшимирова Теохарова са оспорили заповед № ДК-04-34/11 март 2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена като недопустима жалбата им против одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж № 278/19 юни 2003 г. на главния архитект на район "Витоша", Столична община. Съдът е приел, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което правилно жалбата им е била приета за недопустима от административния орган и като такава е била отхвърлена. Прието е, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна и подадената от Атанас и Бойка Теохарови жалба е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. По делото не е спорно, че жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижим имот, представляващ УПИ II-66,67 в кв. 3а, м. Киноцентъра-III, по плана на гр. София, както и на изградените в него сгради. Строителните книжа, чиято отмяна се търси, касае ново строителство в съседния УПИ III-69 в кв. 3а, м. Киноцентъра-III по плана на гр. София. При тези данни изводът както на началника на Столична РДНСК, така и на административния съд, че жалбоподателите не са от кръга на посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересувани лица, разполагащи с правото да обжалват разрешението за строеж, е правилен. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, приложима в случая, предвижда, че в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателите, като собственици на съседен поземлен имот, не са от кръга на изчерпателно изброените лица, поради което законосъобразно началникът на Столична РДНСК е отхвърлил като недопустима - предвид разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, жалбата им. Като е потвърдил тази заповед, административният съд е постановил правилно решение. Неоснователно е възражението на касаторите, че след като към датата на издаването на обжалваното разрешение за строеж е действала разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ в редакцията й, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 1/2001 г., съгласно която собствениците на съседните недвижими имоти са заинтересувани лица с право на жалба, то приложима в случая е именно тази редакция. С изменението на цитираната разпоредба, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 65/22 юли 2003 г. за в бъдеще са прекратени процесуалните права, дадени с предишната ал. 3, на носителите на вещни права върху съседни имоти да искат отмяна на разрешенията за строеж. При това положение, дори и жалбата на собствениците на съседни имоти да е подадена преди посоченото изменение, а в случая това не е така, то съдът е задължен да вземе предвид настъпилата междувременно недопустимост на жалбата против разрешението за строеж. Останалите доводи, направени в касационната жалба касаят законосъобразността на самото разрешение за строеж, което не е предмет на това производство. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Гаврил Филипов направените пред касационната инстанция разноски в размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,