Решение № 991 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2020 г.

Решение № 991 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Васеа" ЕООД, със седалище с. Скутаре, обл. Пловдив, подадена от процесуалния представител адвокат Н. Шопов, срещу решение № 324/13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 29/2020 г. на Административен съд–София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1330/12.12.2019 г. по преписка № КЗК-681/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е установена липса на извършено нарушение по чл. 29 и чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от страна на "Маниста-Х." ЕООД и от Н. Курдова. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Решение № 1330/12.12.2019 г. по преписка № КЗК/681/2019 г. на КЗК и да бъде върната преписката на Комисията със задължителни указания за постановяване на законосъобразно решение за установяване на извършени нарушения по чл. 29 и чл. 30 ЗЗК, постановяване прекратяване на нарушенията и налагане на предвидените в закона санкции на "Маниста- Х. " ЕООД и физическото лице Н. Х. /сега Курдова/, на основание чл. 29 и чл. 30 ЗЗК вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията не изразява становище по касационната жалба. Ответниците "Маниста- Х. " ЕООД и Н. Курдова, в депозирани писмени отговори по касационната жалба, както и чрез процесуалните им представители в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Васеа" ЕООД срещу решение № 1330/12.12.2019 г. по преписка № КЗК-681/2019 г. на КЗК, с което е установена липса на извършено нарушение по чл. 29 и чл. 30 от ЗЗК от страна на "Маниста- Х. " ЕООД, както и по чл. 29 и чл. 30 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на Н. Курдова. За да отхвърли жалбата против оспореното решение, съдът е приел, че, за да бъде установено нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция, регламентирана в чл. 29 ЗЗК, е необходимо установяване на три кумулативно посочени предпоставки: наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; нарушаване на "добросъвестната търговска практика" по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗЗК посредством определено действие или бездействие и увреждане или на възможност за увреждане на интересите на конкурентите. В конкретния случай съдът е счел, че не е налице конкурентна стопанска дейност, тъй като във връзка със сключен договор между страните "Васеа" ЕООД извършва спедиторска дейност, а "Маниста-Х." ЕООД – превозваческа. Посочил е, че с липсата на конкурентна стопанска дейност между двете дружества, следва и липсата на нарушения по чл. 30 ЗЗК относно увреждане на доброто име или доверието на конкурентите. По отношение на физическото лице съдът се е позовал на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК и е приел, че не е установено Н. Курдова да извършва самостоятелна стопанска дейност. Посочил е, че за да е налице втората хипотеза на разпоредбата, е необходимо да е установено нарушение на Глава седма от ЗЗК от страна на конкурентно предприятие, на което физическото лице да е съдействало, каквото не е установено, поради което е счел, че КЗК правилно е извела извод за липса на доказани нарушения по чл. 29 и чл. 30 ЗЗК и е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е неправилно. Не могат да бъдат споделени изводите на административния съд, че решението на КЗК е постановено при спазване на административно- производствените правила, както и че същото е обосновано. В основата на извода на Комисията, че в разглеждания случай към отношенията между страните са неприложими специалните състави по глава VII ЗЗК, стои констатацията, че между двете дружества- "Васеа" ЕООД и "Маниста- Х." ЕООД, съществуват търговски /облигационни/ отношения, възникнали на основание Заявка- договор за товар от 23 ЕП, 17 000 кг., с дата и час на товарене 29.11.2018 г. "Васеа" ЕООД е възложител, а "Маниста- Х." ЕООД- превозвач по така създадената договорна връзка. При тези данни, КЗК е счела, че дружествата се намират във "вертикални", а не в конкурентни отношения. В допълнение е посочила, че видно и от самите твърдения на "Васеа" ЕООД, започнатата тема в рубриката "Проблеми" от Н. Х., като представител на "Маниста- Х." ЕООД, касае факти и обстоятелства, свързани с договорните отношения между възложител- изпълнител и конкретни последващи действия, т. е. публикациите, които са достигнали до съответните читатели, са свързани с облигационните, договорните отношения мужду страните, основани са на конкретни действия по изпълнението на конкретен договор, а не с отношенията им въобще като потенциални конкуренти на пазара на предоставяне на автомобилен превоз на товари. Първостепенният съд е споделил изводите на КЗК, като е подходил към решаването на спора формално и без да извърши необходимата преценка досежно тяхната законосъобразност и обоснованост. Възприел е тезата на ответното дружество, че конкретните доводи, които се съдържат в искането на "Васеа" ЕООД, са основани на публикация в специализирания сайт www. speditor. net от 4.12.2018 г. от служител на "Маниста Х." ЕООД по повод на конкретни облигационни отношения между двете дружества с предмет спедиторската дейност на "Васеа" ЕООД. Тази констатация е мотивирала съда да приеме, че не подлежи на изследване обстоятелството дали страните имат и друга подобна дейност като превоз на товари, тъй като твърдяното нарушение не е свързано с автомобилен превоз на товари като стопанска дейност на ответното дружество, а със стопанската спедиторска дейност на "Васеа" ЕООД. В допълнение е посочено от съда, че доколкото е безспорно, че "Маниста Х." ЕООД не притежава лиценз за извършване на спедиторска дейност, то в резултат на това няма как да се приеме, че двете дружества са в конкурентни отношения: дружествата извършват различна стопанска дейност и в процесния период са били в договорни отношения, а не в конкурентни такива. Съдът не е отчел вътрешната противоречивост на изводите на КЗК, според които, от една страна, за да се определи наличието на конкурентни отношения между дружествата, необходимо е да се установи какъв е фактическият предмет на тяхната дейност /стр. 15 от решението/, а, от друга, само наличието конкретно възникнали облигационни отношения между страните в производството изключва приложимостта на Глава VII от ЗЗК. Всъщност, след като е констатирала какъв е фактическият предмет на дейност на двете дружества при оперирането им на пазара на предоставяне на автомобилен превоз на товари /т. 1, т. 1. 1, т. 2 и т. 2. 1 от изложената "Хронология на установените факти и обстоятелства"/, превратно Комисията е приела, че дружествата не са конкуренти. Съображението й за това се основава на разбирането, че след като публикациите на интернет сайта са породени от конкретно възникнал конфликт по определена договорна връзка, то това е достатъчно, за да се приеме, че дружествата не са в конкурентни отношения. Въпреки изрично застъпената теза в мотивите на акта на КЗК, че "с оглед притежаваните лицензи за превоз на товари е възможно приложението на разпоредбите на глава VII от ЗЗК по отношение на страните в рамките на дейността им като конкуренти на пазара на предоставяне на автомобилен превоз на товари за периода 7.02.2017 г. -12.12.2019 г. /датата на решението на КЗК/", по същество Комисията е мотивирала обратен на този и съответно- необоснован решаващ извод. Освен вътрешно противоречив, изводът на КЗК е в разрез и с доказателствата по делото. Установява се, че с молба по преписката от 16.10.2019 г. "Васеа" ЕООД, в отговор на Писмо с изх. № ИПИ- 456/КЗК- 681/2.10.2019 г. на КЗК, е предоставило информация и доказателства. Дружеството е посочило, че извършва както дейност по превоз на стоки със собствен транспорт, така и спедиторска дейност чрез трети лица- превозвачи., като и двете дейности са стартирали от началото на 2017 г. Сред приложенията към молбата са лиценз № 16887 от 7.02.2017 г., 16 броя пътни листове, 8 броя свидетелства за регистрация на собствени на дружеството и лизингови товарни автомобили, 12 броя договори за превоз на товари и спедиционни договори, дневници за продажбите на дружеството за 2017 г. и 2019 г. и дневници за продажбите на ЕТ, чийто правоприемник е "Васеа" ЕООД. С молба- становище от 24.10.2019 г. "Маниста- Х." ЕООД е посочило, че извършва единствено превозваческа дейност във връзка с представен Лиценз № 0184 от 23.11.2016 г., но не притежава лиценз за извършване на спедиторска дейност. В периода, в който действат и двата лиценза /на "Васеа" ЕООД е издаден Лиценз 16887 от министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 7.02.2017 г., валиден до 6.02.2027 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, а на "Маниста Х." ЕООД е издаден Лиценз № 0184 от 23.22.2016 г., валиден до 6.07.2025 г. за идентична дейност/, по отношение на двете дружества са налице условия, които биха могли да обусловят конкурентни отношения между тях и, както бе посочено по- горе, наличието на конкретна договорна връзка, не може изначално да предопредели извод в обратната насока. Следва да бъде подчертан факта, че за да осъществява едно дружество надлежно стопанска дейност като превозвач се изисква издаване на съответен лиценз, като издаването на лиценз за дейността представлява в случая бариера за навлизане на съответния пазар- автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. В случая и двете дружества са лицензирани превозвачи. Напротив, за осъществяване на спедиторска дейност не съществува специален регистрационен или лицензионен режим, поради което е и принципно възможно "Маниста- Х." ЕООД да осъществява на практика спедиторска дейност, с която да конкурира "Васеа" ООД и без нарочно издаден лиценз за това. Ето защо, несъстоятелен се явява изводът на съда, че "не се спори между двете дружества, че "Маниста- Х." ЕООД не притежава лиценз за извършване на спедиторска дейност, поради което и не би могло да се приеме, че двете дружества са в конкурентни отношения". Още повече, че видно от данните в Търговския регистър, и двете дружества имат като основен предмет на дейност извършването на транспортни и превозни услуги, както и спедиторска дейност. Така, възприемайки тезата за липса на конкурентни отношения между страните, респективно за неприложимост на разпоредбите на глава VII от ЗЗК, само поради наличие на конкретно възникналите облигационни отношения между тях, без да извърши аналитична преценка на приобщените писмени доказателства в контекста на твърденията на всяка от страните за реално осъществяваната от нея дейност, КЗК е постановила необосновано и незаконосъобразно решение. Забраната за нелоялна конкуренция е насочена към защита както на реалната, така и на потенциалната конкуренция, с цел пазарът на стоки и услуги да се развива свободно и да предоставя условия за разширяване на конкуренцията и стопанската инициатива, поради което напълно необоснован се явява изводът, че наличието на конкретни договорни отношения изключва априори възможността да бъдат налице и потенциални конкурентни отношения между тях. В резултат от така възприетия подход на Комисията, немотивиран се явява отказът на КЗК да анализира по същество поведението на ответното дружество и на Н. Курдова с оглед останалите предпоставки по чл. 29 и чл. 30 ЗЗК. В решението на Комисията не са изложени мотиви досежно елементите на всяка една от посочените разпоредби, което съставлява съществено нарушение на административно- производствените правила- нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК. От своя страна, решението на Административен съд - София област също е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С обжалваният съдебен акт неправилно е споделен извода на Комисията относно липсата на конкурентни отношения между двете дружества. Съдът не е отчел, че след като от КЗК е извършена преценка, че по отношение на страните са налице предпоставките за приложението на глава VII от ЗЗК в качеството им на конкуренти на пазара на предоставяне на автомобилен превоз на товари за процесния период, то подлежи на изследване проявлението на останалите елементи от фактическите състави на спорните разпоредби. Следва да бъде подчертано, че първоинстанционният съд е бил сезиран с подробна жалба, в която са релевирани множество аргументи, сочещи на неговата незаконосъобразност. Наведените от жалбоподателя доводи не са обсъдени, липсва и какъвто и да било самостоятелен фактически и правен анализ от страна на решаващия съд на събраните по преписката доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 3 АПК съдът не е отчел и допуснатите от КЗК съществени нарушения на административно - производствените правила. По тези съображения, за касационната инстанция, предвид забраната за нови фактически установявания, е невъзможно да провери правилността на направения краен извод за законосъобразността на атакувания акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и като необосновано, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е останал неизяснен от фактическа страна, ведно с отмяната на съдебното решение, следва да бъде постановено връщане на преписката на КЗК за ново произнасяне при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Комисията следва да прецени характера на поведението на "Маниста- Х." ЕООД с оглед твърденията на "Васеа" ЕООД за нарушение на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 29 ЗЗК чрез публикациите в професионалния сайта за транспортна дейност www. speditor. net. Тя следва да прецени и дали е налице извършено нарушение по чл. 30 ЗЗК от "Маниста- Х." ЕООД, като съответно изследва наличието на предпоставките на посочената разпоредба в контекста на установените факти. КЗК дължи и произнасяне налице ли са предпоставките на някоя от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 29 и чл. 30 ЗЗК по отношение на Н. Курдова. По разноските: С оглед на изхода на спора, искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК, като КЗК бъде осъдена да му заплати сумата 1 280 лв., - разноски по делото, от които 780 лв. адвокатско възнаграждение за представителство пред КЗК и 500 лв. - държавна такса за образуване на настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение