Решение № 3619 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2009 г.

ВАСI отделение19.03.2010 г.докладчик т Виолета Ковачева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 49 от 12.06.2009 г. по адм. дело № 300/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3619 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Топливо" ЕООД, със седалище в гр. Смолян, подадена чрез пълномощника адв. В. Русева, против решение № 49 от 12.06.2009 г., постановено по адм. дело № 300/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 575 от 21.11.2005 г. на ТДД гр. Смолян, потвърден с решение № 98 от 30.01.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 48105,42 лв., ведно с лихви в размер на 7200,95 лв., както и по отношение на определените задължения по ЗКПО за 2004 г. в размер на 873,94 лв. и лихви - 68,33 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно е приел, че не са налице доказателства относно реалност на доставките, за които е отказано право на данъчен кредит. В жалбата се твърди, че съдът е игнорирал доказателствената сила на представените по делото документи, сочещи липсата на правно основание за определяне на допълнително задължение по ЗКПО. По такива съображения, изложени подробно в касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество с което да се отмени обжалвания данъчен ревизионен акт. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрк. Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Топливо" ЕООД, гр. Смолян, против данъчен ревизионен акт № 575 от 21.11.2005 г. на ТДД гр. Смолян, потвърден с решение № 98 от 30.01.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 48105,42 лв., ведно с лихви в размер на 7200,95 лв., както и по отношение на определените задължения по ЗКПО за 2004 г. в размер на 873,94 лв. и лихви - 68,33 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и правилно данъчните органи са определили задълженията по ЗДДС и тези по ЗКПО. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че въпреки ангажираните от жалбоподателя доказателства и заключенията на вещите лице по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, не е установено реалното осъществяване на доставките - предмет на спора. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел за доказано, че са налице материалноправните предпоставки за увеличаване на финансовия резултат на "Топливо" ЕООД за 2004 г., довело до определяне на данъчни задължения по ЗКПО за процесния период. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и при правилно приложение на материалния закон - ЗДДС и ЗКПО. Не са налице изтъкнатите от касатора процесуални и материалноправни нарушения. Съдът е обсъдил всички направени от дружеството жалбоподател доводи и представените по делото доказателства, както и заключението на съдебно-икономическата и техническа експертизи и е изложил своите съображения защо не възприема някои от изводите на вещите лица. При постановяване на съдебния акт правилно са анализирани събраните по делото доказателства, като съдът е отграничил кои факти и обстоятелства счита за безспорно установени и кои не. По отношение на оплакването на касатора във връзка с допуснати в хода на данъчната ревизия съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необсъждането им от съда, настоящата инстанция приема за неоснователни. Твърдението, че органът, издал данъчния ревизионен акт е излязъл извън предоставените му от закона правомощия не кореспондира с доказателствата по делото. Видно от представените по делото АДВР № 400/18.07.2005 г. и АДВР № 575/14.11.2005 г., ревизията е следвало да обхване определянето на данъчни задължения по ЗДДС за периода от 1.01.2004 г. до 31.05.2005 г. и корпоративен данък за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. Съобразно цитираните заповеди е издаден данъчният ревизионен акт, с който са определени данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО в рамките на данъчните периоди, определени в тях. Неоснователно е възражението в касационната жалба, касаещо данъчните периоди за м. 4 и 5 на 2004 г. по 6 бр. фактури издадени от "Емвес 1 - Даниела Илиева" ЕООД. Предмет на доставките по тези фактури са извършване на строително монтажни работи (СМР) и доставка на дървен материал. Правото на данъчен кредит по тези доставки не е признато, тъй като, според съда, данъчните органи са направили обоснован извод, че фактурите не удостоверяват реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), и е прието, че не е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел за обосновани изводите на органа по приходите за това, че процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки, като в тази връзка е изложил съображения, че издателят на фактурите не е бил открит на обявения данъчен адрес, като от жалбоподателя не са представени изискваните от ревизиращите органи документи, установяващи реалното извършване на доставките. В тази връзка касаторът е възразил, че са допуснати нарушения в хода на насрещната проверка на "Емвес 1 - Даниела Илиева" ЕООД, които се изразяват в неизвършването на всички необходими действия по събирането на доказателства. Това твърдение не е подкрепено с никакви относими доказателства. Напротив, по делото са приложени протоколи за извършените от ревизиращите посещения на доставчика и ненамирането му на обявения адрес, като тези констатации не са оборени от жалбоподателя. Към същия извод води и обстоятелството, че този доставчик не е намерен и от вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Основните оплаквания на касатора са свързани с преценката на събраните по делото доказателства и с изводите, които са направени от съда във връзка с реалното осъществяване на удостоверените с фактурите доставки на услуги. Изложените от съда съображения в тази връзка са правилни и направените изводи са обосновани, поради което се споделят и от настоящата инстанция, тъй като действително не са опровергани констатациите за липса на реална доставка по процесните фактури. Представените по делото договор за извършване на СМР от 03.05.2004 г., възлагателно писмо и протокол обр. 19 от 30.06.2004 г. представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и следва да се преценяват заедно с всички останали доказателства по делото. На първо място правилно съдът е посочил, че в сключения между "Топливо" ЕООД и "Емвес 1 - Даниела Илиева" ЕООД липсва информация относно обекта, в който следва да бъдат извършени процесните СМР, поради което не се може да се установи дали те са осъществени в изпълнение именно на този договор. На следващо място правилно съдът не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като то е констатирало единствено, че СМР са извършени в "далеч по-голям обем" към момента на огледа, като в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не може да посочи кога са извършени процесните СМР, тъй като ремонтът все още не е бил завършен. Макар че от заключението на вещото лице от техническата експертиза се установява, че на обекта изпълняван от "Емвес 1 - Даниела Илиева" ЕООД са извършвани СМР, това не означава, че тези СМР са извършени точно от този доставчик като изпълнител, след като не се представяте изисканите от данъчните органи документи имащи значение за данъчното облагане и за доказване реалността на доставките. По делото липсват доказателства за вложените от доставчика строителни материали, в това число доказателства за закупуването им, доказателства за използваните машини и съоръжения за извършването им, както и такива за използваната от доставчика работна сила, които несъмнено са необходими с оглед характера на доставката. По отношение на фактура № 2046/26.05.2004 г. с предмет доставка на дървен материал също липсват доказателства за реалността на доставката, не са представени както фактури за закупуването на стоката от предходни доставчици така и документи за транспортирането й и други за да се направи обоснован извод за реално осъществена доставка. По отношение на възражението на касатора относно приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай заплащането на данъка по ДДС-сметка на доставчика е без значение, след като поначало не е доказано наличието на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). По отношение на отказано от данъчните органи право на данъчен кредит в размер на 24588,02 лв. по 4 броя фактури, издадени от "Метал 2001" ЕООД с предмет на доставките СМР и строителни материали, първоинстанционният е изложил сходни мотиви, за да отхвърли жалбата на "Топливо" ЕООД, които се споделят и от настоящата инстанция по гореизложените съображения. По делото не са ангажирани доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Неоснователно е възражението на касатора относно извода за липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, направен въз основа на представената по делото справка от Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, от която е видно, че в регистъра на трудовите договори на НОИ няма регистрирани трудови договори от "Метал 2001" ЕООД. В тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства относно наетите и използвани работници за изпълнение на процесните СМР по фактура № 85/30.06.2004 г. Отсъствието на такива доказателства, както и липсата на доказателства относно материалната и техническа обезпеченост на доставчика, са довели съда до обоснования извод за липсата на реална доставка. По отношение на увеличения финансов резултат на "Топливо" ЕООД за 2004 г. в размер на 4481,76 лв., първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизиращите органи са приложили разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО, тъй като е установена положителна разлика между приходите и разходите на дружеството за процесния период. По делото безспорно е установено, че "Топливо" ЕООД е осъществило износ на стоки - детайли и палети от дървен материал за "Карипидис ТХ - Мисаилидоу Ст. О. Е. - Гърция, за което е издадена фактура № 3/10.05.2004 г., както и обстоятелството, че дружеството е издало фактура № 1435/12.04.2004 г. с получател "Родопска тъкан" АД и фактура № 1434/05.04.2004 г. с получател "Орион ЗШ" ЕООД. В мотивите на решението напълно обосновано съдът е приел, че са налице безспорни доказателства за реализирания от дружеството приход, който обаче не е намерил отражение в счетоводните сметки за отчитане на приходите, поради което правилно е приложена материалната разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО, след като в ревизионния акт са отчетени разходите на "Топливо" ЕООД, свързани с доставките. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. При този изход от спора и по аргумент на чл. 161. ал. 1 от ДОПК на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид присъждането им от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,