Решение № 6398 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2017 г.

Решение № 6398 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Т., гражданин на Украйна, против решение № 505/17.07.2017 г., постановено от Административния съд Х. по адм. д. № 490/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4953/08.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет (МС), с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на В. Т.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение с произтичащите от това последици. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Д. С. С. - Т., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Т., гражданин на Украйна против решение № 4953/08.03.2017 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в решението са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването. Съдът е приел, че към датата на издаване на решението на председателя на ДАБ - 08.03.2017 г., предвиденият срок за произнасяне на административния орган е бил изтекъл, като същият е следвало да се произнесе до 01.03.2017 г. Административният съд е приел, че така допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт и като такова не се е отразило върху съдържанието на крайния акт и не е довело до формирането на извод, различен от постановения. Съдът не е констатирал при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Съдът е счел, че административният орган правилно е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установило спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, тъй като от заявените в бежанската история конкретни обстоятелства не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група на жалбоподателя. В проведените интервюта, както и в съдебно заседание, жалбоподателят е заявил, че напускането на страната му по произход е свързано с нежеланието му да воюва, както и заради отношението на другите жители на Украйна, които ги смятали за виновни за случващото се в техните области. Съдът е приел, че административният орган правилно е преценил, че това са причини, несъставляващи предпоставки за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. Заявените от жалбоподателя опасения по отношение вземането му в запас, са били преценени от съда единствено като негови предположения. Като неоснователно опасение от преследване е отчетен и фактът, че жалбоподателят е бил привикван на разпит. Според съда, правилно е прието от административния орган, че чужденецът не е имал проблеми с украинските власти, доколкото легално е напуснал Украйна и е пристигнал в България с виза. Отчетено е и, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е счел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая не се твърди и установява в държавата му по произход, жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Съдът не е приел за налична и третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е счел, че за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-19/10.01.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Украйна. Въз основа на нея, съдът е приел, че не може да се обоснове извод за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Украйна. Въпреки наличната информация за изострената и напрегната ситуация в страната, и за наличието на отделни конфликти, съдът не ги определя по характер, интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В приложената към доказателствата по делото справка не се съдържат данни за ситуации, свързани с безугледно нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност, както и такива, разкриващи наличието на безогледно насилие на територията на страната. В справката са отразени отделни проблеми, свързани с правата на човека, но не и наличието на такива, които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. Съдът е приел, че от доказателствата по делото е видно, че за жалбоподателя е възможно преместване в страната му по произход, в региони в които не съществува реален риск да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, като се е позовал на практика на ВАС изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд. Съдът е счел, че решаващият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че при постановяване на решението, административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е анализирал всички относими обстоятелства, както и е обсъдил доводите на страните въз основа на което е направил съответни фактически и правни изводи. Обсъдил е и ситуацията в страната на произход на жалбоподателя. Съдът е направил законосъобразна преценка, че от историята на чужденеца, не се установява той лично да е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, всяка от които форми на преследване е основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. При проведените интервюта чужденецът е заявила, че не е имал проблеми с украинските власти. Няма данни и за осъществено по отношение на него преследване от страна на екстремистки организации и формирования в района на Украйна, в който е живял. Опасенията на чужденеца, както той е съобщил по време на интервютата му е, че ако се завърне в страната му на произход, може да го вземат в армията, а ако откаже, да го осъдят на затвор. От една страна, посочените опасения от чужденеца не обосновават наличието на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. От друга страна, от справката, представена пред касационната инстанция се установява, че през ноември 2016 г., украинският президент е заявил, че демобилизацията е приключила фактически, като всички военнослужещи от шестата вълна на мобилизация са освободени, с изключение на подложените на лечение или вътрешно разследване. От същата справка става ясно, че е прекратена седмата покана за частична мобилизация, а през ноември 2016 г. президентът на Украйна е заявил, че след последния ход на демобилизацията "няма да има нито един мобилизиран служащ на фронтовата линия в зона АТО". В справката се съдържа информация също така, че военният съветник на Делегацията на ЕС свързвал липсата на необходимост от мобилизация с повишаване на заплатите на договорните военни, което е довело до увеличаване на броя на хората, присъединили се към армията. Настоящият съдебен състав на ВАС, кредитирайки посочената информация от справката, счита като обоснован и верен извода, както на административния орган, така и на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденеца. В разглеждания случай правилно е прието от административния съд, че не са установени и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, тъй като не са установени факти и обстоятелства въз основа на които да се направи извод, че той е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице. Според представената пред касационния съд справка № МД-45/15.01.2018 г. на дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците, която съдържа актуална информация за ситуацията в Украйна, се наблюдават нарушения на примирието, като по-голямата част от тях са концентрирани в пет известни "горещи точки" по контактната линия. Икономическият растеж е много нисък, бедността остава висока, като един от основните проблеми в Украйна е голямата корупция. Посочените данни, обаче, не съставляват причина за предоставяне на закрила конкретно по отношение на жалбоподателя. Във всеки случай се изисква индивидуална преценка за отражението на конфликта върху личното положение на кандидата за статут и възможността той да бъде изложен на тежки заплахи, насочени срещу живота и личността му. Установява се от справката, че има райони, в които насилието не е разпространено и за хората там не съществува риск от тежки посегателства. Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Именно тази преценка е обосновала и отказа на административния орган да предостави на жалбоподателя субсидиарна закрила. Жалбоподателят не сочи конкретни факти, от които да се направи извод, че той не би могъл да се завърне в страната и да се установи в друг район на Украйна, извън зоната на конфликта. При липсата на основания за предоставяне на търсената закрила решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд