Решение № 2444 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2019 г.
ВАСVIII отделение17.02.2020 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1130/23.05.2019 г. по адм. дело № 1079/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт № Р-26-1306343-091-01/30.10.2014 г, издаден от С. Георгиева на длъжност началник сектор и С. Иванова на длъжност - главен инспектор по приходите и двете от ТД на НАП Пловдив, по отношение на допълнително начислен ДДС в размер на 35 375,12 лв. и лихви 10 803,01 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2444 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на ЕТ "Респект- Т. Николова", с ЕИК 126615197, против Решение № 1130/23.05.2019 г. по адм. дело № 1079/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт № Р-26-1306343-091-01/30.10.2014 г, издаден от С. Георгиева на длъжност началник сектор и С. Иванова на длъжност - главен инспектор по приходите и двете от ТД на НАП Пловдив, по отношение на допълнително начислен ДДС в размер на 35 375,12 лв. и лихви 10 803,01 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната му част е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е повторно, образувано е във връзка с Решение № 4632/12.04.2017 г., постановено по адм. дело № 6008/2016 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) на Република България. В него подробно са обсъдени доводите на жалбоподателя за нищожност на процесния ревизионен акт и са отхвърлени като неоснователни, като настоящата касационна инстанция споделя същите и не следва да ги преповтаря. Неоснователни са и оплакванията относно направени констатации в предходно ревизионно производство, които ревизираното лице не е имало възможност да оспори. Всички факти и обстоятелства, имащи значение по настоящото производство, са били предмет на доказване, като всяка от страните е упражнила правото си на защита чрез представяне на относими доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. В случая от доказателствата по делото и заключението на назначените в съдебното производство експертизи безспорно се установява, че счетоводството на ревизираното лице не дава възможност за установяване на данъчните задължения и следователно правилно органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че подписването на фактурата за получател, в случаи като процесния, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва да се преценява с оглед на всички останали събрани доказателства. От приетите от административния съд заключения на вещо лице е установено подписването на една част от процесните фактури от ревизирания търговец или от лица, работещи в търговския му обект. Всички други събрани доказателства към тези фактури са обсъдени съвместно с подписаните за "получател" фактури или придружаващи ги документи. Това първоинстанционният съд е направил задълбочено и обосновано е приел, че в случаите на признаване на получаването на стоката чрез подписване на данъчна фактура от ЕТ или работещо за него лице, констатациите на приходните органи са обосновани и данъчната основа по тези фактури правилно е отчетена в основата за облагане с преки и косвени данъци. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение в обжалваната му част не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение