Решение № 7739 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2015 г.

Решение № 7739 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Росен Сербезов в качеството му на пълномощник на Веско Димитров Панов от гр. Добрич, срещу решение № 144 от 11.12.2014 г., постановено по административно дело № 390/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Веско Панов с искане за обявяване на нищожност или отмяна на постановление по чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) от 16.06.2014 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя, от една страна като работодател, и Пламен Владимиров Антов, от друга страна като строителен работник, считано от 26.05.2014 г. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отмени постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 16.06.2014 г., за чиято незаконосъобразност навежда доводи. Ответникът Дирекция "Инспекция на труда" - Добрич не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Виктория Пламенова Антова и Петър Пламенов Антов не са взели становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна е установено, че на 26.05.2014 г. служители на Дирекция "Инспекция на труда" - Добрич са направили проверка на строителен обект: "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VI-111, кв. 50 по плана на ж. к. "Балик-Йовково-Юг", ул. "Бойчо Огнянов" № 32, гр. Добрич, по повод станал на същия ден инцидент с Пламен Владимиров Антов. Във връзка с извършената проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство служителите от Дирекция "Инспекция на труда" (ДИТ) - Добрич установили самоличността на четирима работници, намиращи се на строителния обект (Панчо Матеев, Живко Стоянов, Пламен Кирилов и Сашо Василев) и на Веско Панов, и им раздали декларации и писмени сведения, които е следвало да попълнят. Предвид станалия трагичен инцидент с Пламен Антов обаче, работещите на обекта строителни работници не са били в състояние да попълнят раздадените им документи, поради което декларациите и писмените сведения са попълнени след проверката и са представени в Дирекция "Инспекция на труда" - Добрич от Веско Панов. Представени са и граждански договори с работниците, като договорът, сключен между Пламен Антов и Веско Панов, като представител на възложителя от 26.05.2014 г., не е подписан от работника (починалото в резултат на инцидента на строителната площадка лице). Резултатите от извършената на строителния обект проверка са обективирани в протокол изх. № 539/16.06.2014 г., в който е отбелязано, че възложители на строителството са Денислав Весков Димитров и Павлина Димитрова Славова, а строител по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е Веско Панов, като във връзка със станалата смъртна злополука с Плавен Антов е съставен акт за спиране на обекта, който е връчен на Веско Панов. В протокола е посочено, че на обекта работят наетите от Веско Панов, в качеството му на строител по смисъла на ЗУТ, строителни работници, като те извършвали дейност по подравняване на изкоп около южната фасада на съществуваща сграда, а инцидентът с Пламен Антов е станал около 08.30 ч. Служителите от ДИТ - Добрич са посочили, че Пламен Антов се е намирал в изкопа, и поради срутване на югоизточния ъгъл на съществуващата сграда бил затрупан, поради което починал. В т. 7 от протокола за извършена проверка е констатирано, че лицето Пламен Владимиров Антов е приет на работа на обекта като строител на строителен обект: "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VI-111, кв. 50 по плана на ж. к. "Балик-Йовково-Юг", ул. "Бойчо Огнянов" № 32, гр. Добрич, на 26.05.2014 г., като в момента на злополуката същият е извършвал дейности по подравняване на изкоп около южната фасада на съществуващата сграда. Извършилият проверката - старши инспектор Ангел Петков е констатирал, че в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, считано от 26.05.2014 г., Пламен Антов е изпълнявал трудовите си задължения при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма. С оглед на това старши инспектор Петков от Дирекция "Инспекция на труда" - Добрич издал постановление за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение между Веско Панов и починалото лице. В процесното постановление от 16.06.2014 г. е посочено, че Пламен Антов е приет на работа като строител на 26.05.2014 г., с място на работа строителен обект: "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ VI-111, кв. 50, по плана на ж. к. "Балик-Йовково-ЮГ", ул. "Бойчо Огнянов" № 32, гр. Добрич, с определено работно време, работно място и трудова функция, като строителния обект е изпълняван от ФЛ Веско Димитров Панов. Веско Димитров Панов е оспорил постановлението по чл. 405а, ал. 2 от КТ от 16.06.2014 г. на Дирекция "Инспекция на труда" пред Административен съд - Добрич, който с решение № 144 от 11.12.2014 г. по административно дело № 390/2014 г. е отхвърлил жалбата му като неоснователна. По делото е представен договор от 19.05.2014 г., съгласно който Денислав Весков Димитров от една страна като възложител и Веско Димитров Панов като изпълнител са се споразумели изпълнителят с осигурени материали от възложителя да извършва безвъзмездно техническо ръководство на строителния обект, да наема работници за изпълнение на строителни работи и да се разплаща с тях. Първоинстанционният съд е приел, че техническият ръководител на строителния обект, извършван по стопански начин, е участник в строителството, съгласно чл. 160 от ЗУТ. Поради вида на строежа - V категория, съдът е изложил мотиви, че техническият ръководител следва да отговаря на условията на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ и отговорностите му се приравняват на отговорностите на строител, които са предвидени в чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ, както и на посочените в чл. 168, ал. 1 и чл. 169б, ал. 1 от ЗУТ, като той сам носи отговорност за спазването на изискванията към строителя, сред които и изпълнението на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ и строителните книжа, както и с правилата за изпълнение на строително-монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Предвид посочените отговорности, решаващият състав е приел, че в случая Денислав Димитров е възложил на Веско Панов задължението самостоятелно да наема работници и да се разплаща с тях, а не го е упълномощил да изпълнява тези дейности от негово име. Съставът на първоинстанционният съд е посочил, че тези данни се потвърждават и от попълнените декларации от останалите работници на строителния обект. В тях е посочено, че работниците са наети от Веско Панов, а според съда обстоятелството, че в гражданските договори е посочено, че Панов е представител на възложителя не сочи на обратния извод, тъй като в полето на възложител не е посочено име. Изложени са доводи, че предмет на договорите е осъществяване на конкретна трудова функция "изкопни работи" и "организиране и извършване на изкопни работи", а не постигане на определен резултат, поради което въпреки че са означени като граждански договори, по естеството си те са трудови, тъй като са уговорени съществени елементи на трудовото правоотношение - работно време и почивки, работно място и характер на работа, трудово възнаграждение, характер на извършваната работа. Направен е крайният правен извод, че Веско Панов, който като строител на обекта, възлагащ работа и носещ отговорност за нейното изпълнение, се явява "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от КТ и предвид установените съществени елементи на трудовото правоотношение правилно е определен от административния орган като адресат на постановлението по чл. 405а, ал. 2 от КТ от 16.06.2014 г. Така постановеното решение е неправилно. В открито съдебно заседание, проведено на 20.10.2014 г., първоинстанционният съд е разпитал като свидетели Живко Стоянов (работник на строителния обект на ул. "Бойчо Огнянов" № 32), Ангел Петков (старши инспектор в Дирекция "Инспекция на труда" - Добрич, участвал в извършване на проверката) и Тейпин Акифов (участвал в извършване на проверката, заедно с Ангел Петков). От показанията на Живко Стоянов се установява, че за извършване на строителните работи първоначално му се обадил Денислав Димитров, като свидетелят в качеството на бригадир събирал работници. С Веско Панов се видели след като Денислав Димитров го извикал на обекта, като не са имали уговорка за работно време и надница, а само, че трябва да се извършват изкопни работи. Според показанията на Стоянов той и останалите трима работници са започнали работа на обекта 2-3 дни преди инцидента, а Пламен Антов е започнал работа на 26.05.2014 г. За организацията и събирането на останалите работници се погрижил Живко Стоянов (в т. ч. и Пламен Антов), тъй като такава е била практиката, като с Панов се уговарял само по отношение на естеството на извършваната работа, но не са уговаряли възнаграждения, тъй като обикновено средната надница на работник била около 30-45 лв. дневно, в зависимост от това дали лицето е общ работник или майстор. По отношение на аванса, който са получили, Стоянов твърди, че той сам е попитал работниците по колко пари са им необходими и съответно е казал каква да бъде сумата, която да им се даде, като за себе си не е взел аванс. От показанията на Ангел Петков се установява, че в деня на проверката са раздадени писмени сведения на работниците, но те не могли да ги попълнят, тъй като били разстроени от инцидента с Пламен Антов, не знаели дори ЕГН - тата си и се наложило да се установяват чрез системата на МВР. Служителят в ДИТ - Добрич е изложил твърдения, че не се е срещал на обекта, нито в Дирекция "Инспекция на труда" - Добрич с Денислав Димитров, а всички документи са му представяни от Веско Панов, в качеството му на строител и работодател, който е наел работниците. По време на злополуката Панов ги е посрещнал на строителния обект и е обяснил на служителите на ДИТ - Добрич какво се е случило, като при разследване на аварията съвместно с РДНСК отново Панов се е явявал като технически ръководител. Ангел Петков е обяснил, че изводите си, че е налице трудово правоотношение между Панов и Антов, е изградил на база книгата за начален инструктаж, както и на декларациите и писмените сведения, попълнени от работниците. От показанията на Тейпин Акифов се установява, че с Ангел Петков са били посрещнати на обекта от Веско Панов, който казал, че е наел работниците и че няма фирма, като от книгата за начален инструктаж са разбрали, че Пламен Антов е бил работник на строителния обект. Разпитали са останалите работници, като те са споделили, че някои работят от 2-3 дни на обекта, а други са казали, че са за първи ден. Акифов също е посочил, че Денислав Димитров не е бил на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Според ал. 2 на чл. 405а от КТ постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението по чл. 1, ал. 2. В конкретния казус обаче служителите от Дирекция "Инспекция на труда" не са събрали необходимите доказателства по отношение на основанието за извършваната строителна дейност и по-конкретно кой е работодателят на работниците, какво е трудовото възнаграждение, работното време, почивки, характер на работа, както и на уговорките между работодател и работници. Изводите за наличие на трудови правоотношения между Веско Панов и Пламен Антов в постановлението от 16.06.2014 г. се изграждат на база събраните писмени доказателства, а именно писмени сведения от Веско Панов - работодател, Живко Стоянов, Панчо Матеев, Сашо Василев и Пламен Кирилов - работници, както и копията на книгите за ежедневен и начален инструктаж. В тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване на трудовото правоотношение между Пламен Антов и Веско Панов. В случая в административното производство не са изследвани фактите, които да изяснят основанието за извършената строителна дейност - дали са налице облигационни отношения или трудови правоотношения. Видно от писмените сведения, дадени както от Веско Панов, така и от работниците, в тях е обяснено единствено как се е случил инцидента с Пламен Антов. В сведенията, дадени от Живко Стоянов се установява, че той не е бил на мястото на инцидента, а е пристигнал към 10.00 часа, поради което от писмените сведения не става ясно какъв е бил характерът на правоотношенията на работниците, още повече, не може да се направи извод, че те имат трудов характер, а не граждански, и че в качеството на работодател се явява Веско Панов, а не възложителят на строежа. Изложените от съда съображения, че в представените пред Дирекция "Инспекция на труда" - Добрич граждански договори не е посочено името на възложител, поради което вписването на Веско Панов като представляващ възложителя не води до извода, че той действа като пълномощник и от името на възложителя, са необосновани и са в противоречие с доказателствата по делото. От представения договор от 19.05.2014 г., с който Денислав Димитров е възложил на Веско Панов техническото ръководство на обекта, се установява, че последният в качеството му на изпълнител и технически ръководител на обекта следва да наема работници за изпълнение на строителни работи, но това негово право произхожда именно от клаузите на договора, сключен между Панов и Денислав Димитров. Веско Панов не може от свое име и за своя сметка да наема строителни работници, а напротив, той ги наема от името и за сметка на възложителя на обекта. Видно от гражданския договор № 7 от 26.05.2014 г., който е подготвен за сключване с Пламен Антов, името на Панов е вписано в полето на представляващ възложителя, с оглед на което изводите, че той е работодател на работниците на строителния обект, касателно Пламен Антов, са необосновани. В посочения граждански договор № 7/26.05.2014 г. е вписано, че възложителят възлага на изпълнителя - Пламен Антов, да извърши изкопни работи, като няма уточнения по отношение на възнаграждението на изпълнителя, както и други конкретни задължения за него. Представените по делото декларации, попълнени от работниците на строителния обект, въз основа на които първоинстанционният съд е изградил извода, че е налице трудово правоотношение между Антов и Веско Панов, са бланкетни, поради което не може в свободен текст да се уточни какъв е точно характерът на правоотношението и има ли конкретни уговорки между възлагащия работата и изпълнителят. Въпросите, които се съдържат в декларациите, съдържат основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и попълването на отговорите винаги води до извод за наличие на трудово правоотношение, поради което неправилно съдът е приел, че посочените декларации отразяват точно правоотношенията между Панов от една страна и работниците от друга. От тях не може да се изведе действителната воля на декларатора, поради което в случая те не могат да бъдат годно доказателство за наличие на трудово правоотношение между Веско Панов и Пламен Антов. В открито съдебно заседание Живко Стоянов е изложил в какво се изразяват взаимоотношенията му с Веско Панов, както на него, така и на останалите работници, в т. ч. и на починалия Пламен Антов. От показанията му се установява, че Денислав Димитров се е обадил няколко месеца преди започване на строителния обект, и го е информирал, че иска да прави къща, но не е готов с проекта. След изготвянето на проекта Денислав Димитров отново се е обадил на Стоянов, и му е казал, че иска да направят изкопни работи на етапи, като от своя страна Стоянов се е обадил на други свои колеги, с които работят заедно по строителни обекти, и по негови показания, той бил бригадир на строителната група. От изложеното може да се направи извод, че инициативата за започване на "изкопни работи" на обекта е на възложителя Денислав Димитров. Живко Стоянов е посочил още, че за първи път се е срещнал с Веско Панов на обекта три дни преди да започнат работа, като с него е уговарял единствено начина на извършване на работата, и са получавали ежедневно устен инструктаж. По отношение на работното време и възнаграждението Стоянов е изложил, че не са уговаряли такова с всеки един от работниците, тъй като първо е следвало да се извърши работата и след това да се калкулира общата сума, която той като бригадир е разпределял на строителните работници. Свидетелят е посочил, че работно време не е определяно нито от Панов, нито от Денислав Димитров, но са работили от 08.00 до 12.00 часа, след което са почивали 1 час и са продължавали работа до 17.00 часа. От писмените сведения на Живко Стоянов обаче се установява, че на 26.05.2014 г. е научил за инцидента с Пламен Антов по телефона и е пристигнал на строителния обект около 10.00 часа. Тези данни опровергават изводите на първоинстанционния съд за уговорено трудово възнаграждение и определено работно време. Неправилни са изводите на съда и по отношение на това, че "изкопните работи" са трудова функция, а не постигане на определен резултат, и макар и наименувани граждански договори, сключените с работниците съглашения имат характер на трудови договори. От показанията на Стоянов се установява, че с Денислав Димитров е договорен именно трудов резултат, а не трудова функция, тъй като не е имало трайност и постоянство в изпълнението на работата, не е имало задължение за спазване на трудова дисциплина, тъй като не е имало и определено работно време. В конкретния случай административния орган не е доказал качеството на работодател на Веско Панов, нито е събрал категорични данни, които да обосноват издаването постановлението за обявяване на трудово правоотношение между Веско Панов и Пламен Антов. Събраните по делото доказателства навеждат на обратния извод, че правоотношението между Веско Панов и Пламен Антов е било облигационно - за извършване на определена работа, и Веско Панов, уговаряйки извършването на работата, е действал от името и за сметка на друго лице - възложител. Изложеното налага извода, че оспореното постановление е процесуално и материално незаконосъобразно. Предвид горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно процесуалната и материалната законосъобразност на постановлението от 16.06.2015 г. С оглед на това, при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да се постанови друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея постановление. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,