Решение № 1466 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2019 г.

Решение № 1466 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Едид България" ООД, представлявано от управителите И. Дамянов и Е. Димитров, подадена чрез процесуален представител адв. С. Харизанов, срещу решение № 6134 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 563/2018 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение в частта, с която съдът е потвърдил наложената санкция в размер на 1% от общия оборот на дружеството за 2016 г., равняваща се на 3530 лева. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевирани са възражения за неправилно тълкуване от страна на съда на материалноправните разпоредби на чл. 30 от ЗЗК във връзка с установените по делото факти. Според касационния жалбоподател това неправилно тълкуване на закона е довело и до необосновани правни изводи в посока на извършено нарушение от страна на "Едид България" ООД. Счита, че мотивите на КЗК са бланкетни - без позоваване на конкретни, ясни и законоустановени доказателства, като същите са преповторени от тричленния състав на ВАС без съответния собствен анализ на съда. Посочва практика на ВАС, която според касационния жалбоподател противоречи на процесното решение. Прави искане към съда за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени процесното решение в оспорваната част. Комисия за защита на конкуренцията чрез процесуален представител гл. юрк. З. Сръндев в писмено становище по делото релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. Ответникът – "А. Н. Н. 2" ООД чрез процесуален представител адв. Бешков в писмен отговор и в открито заседание релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторени разноски в настоящата инстанция. Ответните страни – Е. Димитров и И. Дамянов, подават молби, с което заявяват, че подкрепят изцяло касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленният състав на ВАС е образувано по две жалби против решение № 1384 от 30.11.2017 г. по преписка № КЗК 284/2017 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Втората жалба е подадена от настоящия касационен жалбоподател и е насочена срещу т. 1, т. 5 и т. 6 от решението на Комисията. С решението си тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата подадена от "Едид България" ООД против т. 1, т. 5 и т. 6 от решение № 1384 от 30.11.2017 г. по преписка № КЗК 284/2017 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Именно тази част от решението е предмет на разглеждане в настоящото производство. За да постанови оспорения резултат съдът е приел за неоснователно твърдението на "Едид България" ООД за допуснати от Комисията нарушения на процесуалните правила, тъй като тя се е позовала само на обясненията на двама от доставчиците, а другите били пренебрегнати. В решението е посочено като съществено това, че от информацията, предоставена от двама клиенти на "А. Н. Н. 2" ООД безспорно се установява, че представителите на "Едид България" ООД са разпространили невярна информация. В единия случай тя касае задлъжнялост на "А. Н. Н. 2" ООД към "Ренер Италия" и значителни просрочия на плащанията. В другия случай касае твърдения за влошено качество на предлаганите от тях стоки. Според съда направените констатации от КЗК за разпространяване на неверни твърдения относно влошеното финансово състояние на "А. Н. Н. 2" ООД, са се потвърдили и от показанията на свидетеля Русев – съдружник и управител на фирмата "Конек" ООД, дадени в съдебното заседание на 2.04.2019 г. под страх от наказателна отговорност. В решението е посочено, че дадените от Русев показания са последователни и убедителни, поради което липсва основание да не бъдат взети предвид от съда по начина, по който са интерпретирани и от комисията, още повече, че пред съда свидетелят опроверга твърденията, че се намира във финансова зависимост от фирмата "А. Н. Н. 2" ООД. В заключение съдът е приел, че съдържанието на двете групи изявления е пряко относимо към доброто име на "А. Н. Н. 2" ООД и касае доверието на негови контрагенти във финансовото му състояние и добросъвестността при предлагане на оригинални и качествени стоки. Във връзка с изложеното тричленният състав на ВАС е приел, че изводът на комисията за нарушение на забраната за увреждане на доброто име на конкурента е обоснован, съответства на материалния закон и на установените по преписката и по делото обстоятелства. Решението на КЗК е потвърдено и в частта относно размера на санкцията. Решението в обжалваната част е валидно, допустима и правилно. Обосновано и правилно тричленният състав на ВАС е приел, че решението на КЗК е законосъобразно като постановено от компетентен административен орган в изискуемата форма, при спазване на всички законови предпоставки, обезпечаващи законосъобразността му. С решението е осъществена дължимата от съда проверка за законосъобразност съгласно изискванията на чл. 145 и сл. АПК. След преценка на доказателствата, събрани редовно в хода на административното производство и в съдебното производство, съдът е установил релевантните за спора факти, при което е направил обосновани и правилни изводи, че в случая е изпълнен състава на чл. 30 ЗЗК. С разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е регламентира обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато твърдяното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави уредени в чл. 30 до чл. 37 включително. Същевременно, отделните нарушения, визирани в хипотезите на посочените норми, следва винаги да притежават общите белези на субсидиарния състав - наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане на интересите на конкурентите в отношенията помежду им. В случая КЗК и ВАС правилно са квалифицирали извършеното деянието в хипотезата на чл. 30 от ЗЗК, като законосъобразно са изследвали и доказали наличието на общите белези посочените в чл. 29 от ЗЗК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспореното решение е постановено при нарушение на чл. 30 от ЗЗК, както и в противоречие на съдебната практика. Цитираната разпоредба забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. За да намери приложение фактическият състав на чл. 30 ЗЗК е необходимо на първо място страните да са конкуренти на съответния пазар и на следващо - твърденията и сведенията, за които се сочи, че са неверни, да са в състояние да увредят доброто име и доверието към конкурентите и/или предлаганите от тях стоки и услуги. В случая от данните по преписката безспорно се установява, че дружествата са конкурентни на пазара. В тази връзка неоснователно е твърдението в касационната жалба за противоречие в решението на КЗК относно направения извод, че страните в производството не се намирали в преки конкурентни отношения. Наличието на конкурентни отношения между двете страни са подробно установени в правните изводи на КЗК като са подкрепени с доказателства. Установено е, че и на двете дружества основната стопанска дейност се изразява в продажба на химически продукти - покрития за дърво. бои. лакове, грундове и др., която ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагането на глава седма от ЗЗК. Следва да се посочи, че т. 29. 1 от решението на КЗК касае друго производство, което е неотносимо към настоящото. На второ място от фактическият състав на чл. 30 от ЗЗК е необходимо неверните или изопачените факти да са насочени към конкретен конкурент (чрез идентификация на конкурента, предприятието му или на стоките или услугите, които предлага), в резултат на което се причинява действително увреждане на репутацията или възниква заплаха от злепоставяне на доброто име на същия или подкопаване на доверието в него. В случая от разказа на свидетеля разпитана в касационното производство се потвърждава, че при разговорите точно и безпротиворечиво е посочвано дружеството "А. Н. Н. 2" ООД, както и продуктите, които именно това дружество предлага. Следва да се посочи, че практиката на ВАС предвижда по смисъла на чл. 30 от ЗЗК, че се санкционират не само действията довели до негативно изменение на представата у търговеца, но и действията, които е вероятно да доведат до негативно изменение за представата на трети лица за конкретен търговец и за предлаганите от него продукти. Поради това и липсата на доказателства, че действията на "Едид България" ООД са довели до изграждането на конкретно негативно изменение на представата у трето лица за "А. Н. Н. 2" ООД, не променят факта, че с изявленията си касационният жалбоподател е създал предпоставка, вероятност и опасност да се изгради погрешна представа у трети лица за Дружеството, които действия се санкционират по силата на чл. 30 от ЗЗК. В тази връзка правилно е посочено в решението на КЗК, че цитираната норма санкционира като проява на нелоялна конкуренция самия факт на описаните действия, без да се изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат или наличие на цел за постигане на това. Ето защо изложените в касационната жалба възражения относно липсата на доказано реално увреждане се явяват неоснователни. На следващо място, следва да са направени твърдения или да са дадени сведения, които да са неверни или да изопачават истината. Представяне на факти в изопачен вид е налице при преиначаване, видоизменяне или неточно интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, значение или смисъл, различен от действителния. В случая нито пред КЗК, нито в производството пред ВАС са представените доказателства установяващи проблем с качеството на продуктите, предлагани от "А. Н. Н. 2" ООД, както и за влошеното състояние на дружеството. Правилно тричленният състав е приел, че от информацията, предоставена в производството пред КЗК от двама клиенти на "А. Н. Н. 2" ООД безспорно е установено, че представителите на "Едид България" ООД са разпространили невярна информация. Този извод е потвърден и от разпитания в съдебно заседание от 2.04.2019 г. свидетел Русев – съдружник и управител на "Конек" ООД. Свидетелят е заявил, че при посещението през лятото на 2016 г. представителите на "Едид България" ООД са твърдели, че "А. Н. Н. 2" ООД е в затруднено финансово положение и има задължения към новия си доставчик Ренер Италия. От всички събрани по преписката доказателства безспорно се налага изводът, че изложените от "Едид България" ООД неверни твърдения за лошо финансово състояние и предлагане на некачествени продукти от страна на "А. Н. Н. 2" ООД са от естество да увредят доброто име и доверие към дружеството "А. Н. Н. 2" ООД. Правилно е определен и размерът на санкцията, при съобразяване на размера на общия оборот на дружеството за предходната финансова година. Изложени са конкретни мотиви при индивидуализация на наказанието при спазване механизма на изчисляване съгласно Методиката за определяне санкциите по ЗЗК. В мотивите на КЗК подробно е изследвана тежестта на нарушението. Предвид изложеното настоящият петчленен състав приема, че КЗК законосъобразно е приела, че "Едид България" ООД е извършило нарушение по чл. 30 от ЗЗК, респективно тричленният състав правилно е потвърдил решението на Комисията, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. С оглед на изхода на спора на касационния жалбоподател разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се присъждат. На ответната страна "А. Н. Н. 2" ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лева, които своевременно са претендирани и са доказани по размер. Относно размера на разноските за касационното производство липсва възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК от касатора за тяхната прекомерност, поради което следва да бъдат присъдени в размера, в който са претендирани. Разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева следва да бъдат присъдени и в полза на КЗК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,