Решение № 636 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2011 г.

Решение № 636 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на "Агрокомплект" ЕАД гр. София против решение № 373 от 17.06.2011 г., постановено по адм. д. № 493 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково. Иска се обезсилването му като недопустимо, респ. отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. ОТветникът по касационната жалба - директор на РИОСВ Хасково не изразява становище. Заинтересованата страна кмет на община Минерални бани в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е обявил нищожност на решение № ХА-ПР/2010 г. от 30.07.2010 г. на директора на РИОСВ Хасково. Съдът е приел, че административният акт е издаден при липса на доказана по делото материална компетентност на издателя, доколкото решението е подписано не от директора на РИОСВ Хасково, а от упълномощен със заповед № РД-236 от 12.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите служител - началник отдел "Превантивна дейност и фактори на околната среда". Съдът е посочил, че макар и да е налице формално основание, което да сочи на налично оправомощаване, поради обстоятелството, че последното произтича не от титуляра на длъжността и административен орган по чл. 93, ал. 3, вр. чл. 93 ал. 1, т. 1 от ЗООС, заповедта на министъра не може да служи като валидно основание, предоставяща компетентност на подписалото акта длъжностно лице, никой административен орган, се сочи в мотивите, дори и висшестоящ, не може да делегира права, които не притежава. Според съда, направеното от министъра на околната среда и водите оправомощаване би било валидно само в хипотезите, когато титулярът на длъжността директор на РИОСВ Хасково не може да изпълнява задълженията си по обективни причини, което обстоятелство не е било установено в хода на съдебното производство, въпреки изричните указания на съда в тази насока. В мотивите си административният съд е разглеждал и възраженията за неспазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, наведени в жалбата и е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушение на предвидената административна процедура. Същият не е събрал необходимите доказателства за действителното отстояние на обекта - кариера и най-близките точки на с. Татарево, доколкото от събраните пред органа доказателства не става по категоричен начин ясно как е измерено посоченото разстояние, както поради разминаване в площта на заявеното инвестиционно намерение. Административният орган не е изискал доказателства за уведомления по чл. 4 от Наредбата за ОВОС, а представените от инвеститора уведомления са непълни, имат липса на изискуеми реквизити. По приложението на материалния закон съдът е приел, че дружеството няма качеството на инвеститор, доколкото договорът за проучване, сключен между него и МРРБ за срок от 6 месеца, е изтекъл. Основното възражение, наведено в жалбата против така постановеното решение касае срочността на оспорването, по което се е произнесъл съдът. Касационният жалбоподател счита, че АС - Хасково се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспорването било просрочено. На следващо място намира, че жалбоподателят пред първата съдебна инстанция не разполага с право на съдебнопроизводство е не може да оспорва административния акт, доколкото не отговаря на изискването да бъде гражданин или организация. Възраженията за недопустимост на производството пред първата съдебна инстанция поради липса на правен интерес за оспорващия са неоснователни. Видно от доказателствата по делото, производството е било прекратено, а жалбата на кмета на община Минерални бани, която е поставила начало на съдебното производство, е била оставена без разглеждане на основание липса на правен интерес за оспорващия. С определение № 3628 от 14.03.2011 г. петчленен състав на Върховен административен съд е приел жалбата за допустима, развивайки подробни мотиви в тази насока, върнал е делото за разглеждане по същество. По тази причина същите доводи за недопустимост на съдебното производство пред първата инстанция не мога да бъдат обсъждани, те са били решени в полза на оспорващия по делото. Въпросът за срочността на оспорването също е обсъден в съденото решение. Мотивите на съда в тази насока са правилни. Същият е приел, че жалбата на кмета на община Минерални бани е подадена в срока, който според съда е този по чл. 140, ал. 1 от АПК - двумесечен от издаване на акта, доколкото в оспорения административен акт не е посочен срок за обжалване и орган, пред който това можа да бъде извършено. Решението на директора на РИОСВ е от датата 30.07.2010 г., а жалбата е депозирана в съда на 26.08.2010 г., т. е. правилно административният съд е приел, че оспорването е направено в рамките на срока по чл. 140 от АПК. По отношение на главния мотив за обявяване на обжалвания административен акт за нищожен, настоящата инстанция споделя изводите на административния съд. По принцип, заместването, както и делегирането на правомощия, е форма на упражняване на чужда компетентност. Условията за заместване, макар и да не са посочени в Закона за администрацията, се извеждат от принципите на работа на администрацията и от правната доктрина. Правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/2004 г., в което се казва: "Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган". Изхождайки от мотивите на това ТР на Общото събрание на ВАС, както и поради липса на изрична законова уредба на заместването, правилно съдът приема, че заместването следва да е допустимо въз основа на изрична писмена заповед на замествания - в случая на лицето - титуляр на длъжността "директор на РИОСВ" Хасково. Освен това, отново въз основа на правната теория се приема и че правото на едно длъжностно лице, което е и административен орган да бъде замествано от друго произтича от длъжностното качество на "заместник", както и от доказаната обективна невъзможност на титулярът на длъжността да изпълнява функциите си. В противен случай би се стигнало от една страна до положение административен орган в случай на заместване да бъде лице, което не е държавен служител, каквото изискване съществува за органите на изпълнителната власт, издаващи индивидуални административни актове, а от друга - едновременно упражняване на властнически правомощия чрез издаване на административни актове, дори при липса на основание за това. Видно от доказателствата по делото, съдът е дал изрично указание за представяне на доказателства, че директорът на РИОСВ Хасково е бил в обективна невъзможност да изпълнява функциите си по закон. Тези указания не са били изпълнени и това е дало основание на съда обосновано и правилно да приеме, че актът, издаден от началника на отдел при РИОСВ, въпреки наличието на заповед № РД-236 от 12.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, е нищожен като издаден при липса на материална компетентност. Този извод не се опровергава и пред касационната инстанция доколкото и в настоящото производство административният орган не е представил доказателства за компетентността си. Правилно съдът е приел, че в хода на административното производство са нарушени административнопроизводствените правила. Видно от преписката актът е издаден след като административният орган изцяло е възприел позицията на инвеститора на обекта, без да проведе административно производство, в което да събере относимите за издаване на административния акт доказателства. Правилно съдът е посочил, че административния орган не е изпълнил задължението да проведе административното производство служебно и безпристрастно. Въпреки неправилният извод за това, че дружеството няма качество на инвеститор, - извод, който се опровергава от представеното пред настоящата инстанция допълнително споразумение № 1 от 11.01.2010 г. към договора от 2009 г., решението на Административен съд - Хасково като правилно следва да се остави в сила. След връщане на делото, преписката следва да се върне на административния орган за постановяване на нов административен акт, във връзка с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ето защо, водим от горното, Върховният административен съд,