Решение № 7461 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11810/2014 г.

Решение № 7461 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11810/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Димитров Павлов против решение № 4109 от 20.06.2014 г. по адм. дело № 2090/2014 г. на Административен съд София- град, с което жалбата му против решение № 17/15.01.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е отхвърлена и е осъден да заплати на комисията сумата 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, като излага съображения за осъществена против него дискриминация. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските, тъй като такива не следва да се присъждат и съдът да постанови ново решение, с което да се произнесе по спорния въпрос. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация оспорва жалбата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди възнаграждение за юрисконсулт Останалите ответници не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на комисията, изброени в чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред комисията е образувано по жалба на засегнатото лице, проведени са открити заседания, на които са изяснени становищата на страните и са събрани доказателства, включително гласни, а решението е взето с мнозинство от членовете на заседателния състав. С това процедурата по чл. 50-64 от ЗЗД е изпълнена. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на административния акт с материалноправни норми, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и се споделя от настоящата инстанция. В съответствие с нормите на ЗЗД първоинстанционният съд приема, че от страна на заместник - кмета на Столична община - Район "Връбница" Стефания Матарова не е осъществена пряка дискриминация по признак "убеждение" спрямо жалбоподателя Павлов. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД е всяко по- неблагоприятно третиране (съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД последното се квалифицира като всеки акт, действие или бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси) на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следователно, за да се приеме, че от страна на ответницата Матарова е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че жалбоподателят Павлов е третиран по - неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД отколкото са третирани, били са третирани или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства, т. е. в разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако по отношение на Павлов са предприети действия, различни от тези, които биха били предприети към други граждани подали жалби. (Павлов твърди, че е дискриминиран не като участник в проведения конкурс за назначаване на държавна служба, а след това в качеството си на жалбоподател.) В случая в съответствие със закона първоинстанционният съд приема, че изискванията на цитираните по-горе текстове не са осъществени. Липсват данни, които да сочат, че други граждани, подали жалби, са третирани по различен начин в сравнение с Павлов (доказателства в този смисъл от страна на жалбоподателя не са ангажирани). В случая е установено, че на жалбата, подадена от Павлов и с копие до ответницата Матарова е отговорено както от кмета на Столична община- Район "Връбница", така и от заместник- кмета на общината. Обстоятелството, че жалбоподателят Павлов се е почувствал лично засегнат от отговора на Матарова не означава, че е дискриминиран, тъй като липсват данни, че отговорът на служителката до друго лице би бил различен при сходна ситуация. Освен това дори да се приеме обратното, то дискриминация би била осъществена, само ако различието в отношението (третирането) се основава на някой от признаците изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, което в случая не е установено. Всъщност твърдението на жалбоподателя, че затова че следва убежденията си (като пише жалби) е третиран по - неблагоприятно от "редовите" жалбоподатели (в този смисъл е основният довод на страната, отразен в касационната жалба и поддържан в молбата от 10.06.2015 г.), изключва проява на дискриминация по посочения от него признак "убеждение в правото да подава жалба", тъй като други лица, упражнили правото си на жалба, очевидно поддържат същото становище. Правилно е преценено, че доводът на жалбоподателя за неравно третиране при провеждане на бъдещи конкурси за държавен служител в Столична община - Район "Връбница", също е неоснователен. Като изразяващо се в действия или бездействия, поведението на органа или субекта, осъществяващ дискриминация или неравно третиране, следва да бъде конкретно определено, включително и по време на извършване, тъй като с жалбата до КЗД се търси защита срещу конкретно поведение, което вече е било осъществено, а не срещу предполагаеми действия, които още не са предприети. Освен това предположението за това, че отношението на заместник- кмета Матарова към жалбоподателя при повеждането на бъдещи конкурси няма да бъде безпристрастно, не обосновава дискриминация, освен ако не се основава на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства. Личните симпатии и антипатии на служителката към участник в конкурса могат да бъдат основание за отвод на служителя, но не са дискриминация по смисъла на закона, тъй като не се основават на посочените по-горе признаци. Що се отнася до използваните в отговора на заместник- кмета на общината обидни и клеветнически според Павлов квалификации за личността му, то това поведение е израз на лично отношение на служителя, срещу което жалбоподателят разполага с други средства за защита. Въпросите, свързани с предполагаемото пряко или косвено въздействие на служителката върху други служители в администрацията, биха могли евентуално да се квалифицират като превишаване на власт или нарушение на морално - етични правила за поведение, но също не представляват дискриминация по смисъла на закона. Всъщност твърденията на жалбоподателя в този смисъл се опровергават от обясненията на служителя Евтимов пред КЗД, а обстоятелството, че последният е действал в лично качество като познат на Павлов се потвърждава и от факта, че двамата общуват неформално и на малко име. Жалбата, подадена от Павлов на 20.11.2012 г., в която се твърди неизпълнение на служебните задължения и нарушаване на служебните правомощия от страна на заместник- кмета на района има характер на сигнал срещу дейността на този служител, поради което отговорът на кмета следва да се възприеме като решение по чл. 123, ал. 1 от АПК. Този отговор не засяга пряко правата на подателя на сигнала и следователно не може да обоснове наличие на дискриминация, още повече че твърденията за осъществен тормоз от служителя Евтимов, както и за дискриминация, осъществена от кмета на общината против Павлов, са поставени едва с жалбата до съда. Жалба против тези лица пред КЗД не е подавана, поради което съображенията на жалбоподателя в тази насока правилно не са разгледани от съдебния състав. Обстоятелството, че в решението са обсъдени проведените с участието на жалбоподателя конкурси за назначаване на държавна служба в Столична община - Район "Връбница" не опорочават съдебния акт, тъй като не се отразява на правилността на крайните изводи на съда за отсъствие на дискриминационно поведение от страна на заместник- кмета на района спрямо жалбоподателя. Поради изложеното настоящата инстанция, така както и административния съд приема, че от страна заместник- кмета на Столична община - Район "Връбница" Стефания Матарова не е осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя Тодор Павлов. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата на Павлов против акта на КЗД в този смисъл е отхвърлена, е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното решението на съда в частта за разноските също съответства на закона. Такива се дължат с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Възнаграждението за юрисконсулт е правилно присъдено в размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, в съответствие с Тълкувателно решение № 3/2010 г. по т. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,