Решение № 4620 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 237/2022 г.

ВАСV отделение16.05.2022 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 6011 от 22.10.2021 г., постановено по адм. д. № 5182/2021 г. от Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № ППН-02-372/2019 от 08.06.2020 г. на Комисията за защита на личните данни. ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на "Централна кооперативна банка" АД, [ЕИК], адрес на управление: гр. София, район "Слатина", [улица], сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева деловодни разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4620 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 237/2022 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Централна кооперативна банка" /ЦКБ/ АД, гр. София, чрез процесуален представител юрк. В. Йончев, срещу решение № 6011 от 22.10.2021 г., постановено по адм. д. № 5182/2021 г. от Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на банката против Решение № ППН-02-372/2019 от 08.06.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения се иска отмяна на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна - КЗЛД, чрез процесуален представител К. П., оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не претендира разноски.

Ответната страна - Т. М., чрез процесуален представител адв. Р. Моллов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира сторените в касационното производство разноски по списък, представя договор № 500638 за правна помощ и съдействие.

Ответната страна – Българска народна банка, чрез процесуални представители, в мотивирано становище излага доводи за отмяна на съдебния акт като неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при несъответствие със събраните доказателства. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Административното производство пред КЗЛД е образувано по жалба на М. /наречена от жалбоподателката "сигнал"/, заведена с вх. № ППН-02-372/01.07.2019 г., до КЗЛД срещу "ЦКБ" АД. В жалбата М. е изложила твърдения за извършено нарушение при обработване на личните й данни от конкретно посочен служител на банката при издаване на вносна бележка от 11.06.2019 г. за извършване на банков превод на стойност 18 лева, където са записани личните й данни - три имена, ЕГН, номер и дата на издаване на документ за самоличност и адрес. Преводът е нареден до Камарата на частните съдебни изпълнители.

Установено е, че КЗЛД е провела заседание на 11.12.2019 г., на което са конституирани страните; на 22.01.2020 г. е разгледала по същество жалбата на М., за което е съставен протокол № 3 от същата дата. Протоколът е подписан от присъствалите на заседанието трима члена на КЗЛД, като не е подписан от председателя поради отсъствието му. С Решение на КЗЛД № ППН-02-372/2019 от 08.06.2020 г., което е било предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, жалбата на М. е обявена за основателна за извършено от банката нарушение на чл. 5, § 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент /ЕС/ 2016/679). На "ЦКБ" АД е разпоредено да съобразява операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679, като при банков превод обработва само нормативно изискуемите лични данни.

Производството пред АССГ, съдебният акт по което е предмет на спора в настоящото касационно производство, е проведено след отмяна на решение № 5618/20.10.2020 г., постановено по адм. д. № 6530/2020 г. на АССГ. С решение № 6214/25.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1888/2021 г., ВАС връща делото за повторно разглеждане и дава конкретни указания за извършване на пълна проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така установените факти АССГ е направил извод, че жалбата е процесуално допустима. По същество е приел жалбата за неоснователна, като е провел цялостен контрол за законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146, вр. чл. 168 от АПК.

Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен колективен орган съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД); при изискуемия кворум, с необходимото мнозинство (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД) и е подписано от всички членове, участвали в гласуването (всички трима гласували "за"), поради което е валидно взето. Според съдът отразеното в т. 2 от разпоредителната част на решението на КЗЛД е ясно и конкретно в достатъчна степен. В тази връзка не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК, като решението на КЗЛД е постановено в изискуемата от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, респективно не е нищожно на това основание.

Съдът е установил, че процесният акт е постановен при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с целта на закона.

За да прецени оспореното решение за съответно на материалния закон, съдът е възприел мотивите на КЗЛД. Посочил е, че съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2015/847 на европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент /Е0/ № 1781/2006 /Регламент /ЕС/ 2015/847/ (Регламент /ЕС/ 2015/847) доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводите на средства се придружават от следната информация относно платеца: а) името на платеца; б) номера на платежната сметка на платеца; и в) адреса на платеца, номера на официалния личен документ; клиентския идентификационен номер или датата и мястото на раждане. Когато преводът не се извършва от или към платежна сметка, доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че преводът на средства се придружава от уникален идентификатор на трансакцията вместо номер на платежната сметка /чл. 4, § 3 от Регламент /ЕС/ 2015/847/. Но за преводи на средства в размер, не по-голям от 1 000 евро и за които няма данни да са свързани с други преводи на средства, които заедно с въпросния превод надхвърлят сумата от 1 000 евро — най-малко: i) имената на платеца и на получателя; и ii) номерата на платежните сметки на платеца и на получателя или, когато се прилага член 4, параграф 3, уникалния идентификатор на трансакцията /чл. 5, § 2, б. "б" от същия Регламент/. Предвид цитираната нормативна уредба съдът е приел, че достатъчният обем лични данни за платеца за извършване на превода са трите му имена и уникалният идентификатор на трансакцията. Така мотивиран съдът е счел, че банката, като е събрала и други лични данни (записани върху предоставената на М. вносна бележка), е извършила нарушение по чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент /ЕС/ 2016/679, тъй като събраните данни надхвърлят необходимия минимален, достатъчен обем лични данни за трансакцията /нарушение на принципа за "свеждане на данните до минимум"/.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

На първо място правилно административният съд не е констатирал нищожност на индивидуалния административен акт. Неоснователни са оплакванията на касатора за нищожност на акта поради некомпетентност на колективния орган, издал акта, и порок във формата на последния на основание чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Безспорно на заседанието, на което е прието с единодушие Решение № ППН-02-372/2019 от 08.06.2020 г., са присъствали членове на КЗЛД Ц. Ц., М. М. и В. Ц. и е протоколирано отсъствието на председателя В. К.. Видно от чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД и чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация заседанията на КЗЛД се провеждат при кворум от трима члена, като решенията се взимат с мнозинство от минимум 3 гласа "за". В специалния закон ЗЗДЛ няма изискване един от тези гласове да бъде на председателя на комисията, респективно отсъствието на председателя от заседанието не повлича недействителност на приетото решение.

При правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства съдът е направил неправилни изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт, които не се споделят от настоящата инстанция.

Спорът се състои в това дали при събирането и обработването на личните данни на М. в посочения обем банката е извършила нарушение на действащото законодателство.

В случая при преценката за законосъобразност на акта на комисията АССГ не е съобразил, че паричният превод, извършен от М. на 11.06.2019 г., е чрез представяне на пари в брой (наличен превод).

Настоящият касационен състав счита, че Регламент /ЕС/ 2015/847 действително следва да намери приложение, тъй като съгласно чл. 3, пар. 9, б. "в" от същия "превод на средства" означава всяка трансакция, поне част от която се извършва по електронен път от името на платец чрез доставчик на платежни услуги, за да може получателят да получи паричните средства чрез доставчик на платежни услуги, включително наличен паричен превод съгласно определението в член 4, точка 13 от Директива 2007/64/ЕО, независимо дали е национален или презграничен. Съгласно разпоредбите на чл. 5, пар. 3, б. "а", предложение първо, във връзка с чл. 5, пар. 2, б. "б", във връзка с чл. 4, пар. 4, във връзка с чл. 4, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2015/847 като се вземе предвид, че средствата за превода са предоставени от М. (в качеството й на платец) на доставчика на платежната услуга ("ЦКБ" АД) в брой (хипотезата на чл. 5, пар. 3, б. "а", предложение първо от Регламент /ЕС/ 2015/847), банката е била длъжна да събере пълната информация по чл. 4, пар. 1 от същия регламент. Това е името на платеца; номера на платежната сметка на платеца; и адреса на платеца, номера на официалния личен документ; клиентския идентификационен номер или датата и мястото на раждане.

В случая събраните и обработени от "ЦКБ" АД лични данни, а именно три имена, ЕГН, номер и дата на издаване на документ за самоличност и адрес съответстват на изискуемите по Регламент /ЕС/ 2015/847 такива. Следователно неправилен е изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент /ЕС/ 2016/679. С оглед гореизложеното, не се установи събраните данни да надхвърлят необходимия минимален, достатъчен обем лични данни за трансакцията, респективно те са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват /"свеждане на данните до минимум"/.

Предвид изложеното касационната жалба на "ЦКБ" АД е основателна.

Решението е незаконосъобразно и следва да се отмени, а спорът, като изяснен от фактическа страна, да се реши по същество, като се отмени решение на КЗЛД № ППН-02-372/2019 от 08.06.2020 г. поради неоснователност на жалбата на М..

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна и ответникът по касация КЗЛД следва да заплати разноски, както следва:

  • за настоящото касационно производство: юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лева и 370 лева такса;
  • за производството на първа инстанция по дело № 6530/20 г.: юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лева и 50 лева такса
  • за касационно производство по дело № 1888/21 г.: юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лева

Юрисконсултското възнаграждение е изчислено в минимален размер и не се явява прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение