Решение № 10093 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Е. Трайкова срещу решение 5 от 01.03.2021 г. на Административен съд Русе постановено по адм. д. 55/2021 г. С обжалваното решение е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 418-ФК от 30.12.2020 г., с която на Сади-93 ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект склад, находящ се в гр. Русе, ул. Търговска 1, стопанисван от Сади-93 ООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186 ал. 1, т. 1 буква а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни. Касаторът счита, че в т.2 от Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано, едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт, но такова нарушение не е допуснато. Твърди, че продължителността на срока на мярката е мотивирана с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида на търговския обект, неговото местоположение, както и с оглед осигуряване защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Счита, че определеният срок на мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото и необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността от извършване на нови нарушения в търговския обект. В заключение твърди, че процесната заповед е мотивирана и ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Претендира се отмяна на решението, и потвърждаване на оспорената ЗНПАМ, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Сади-93 ООД, в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ 418-ФК/30.12.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на Сади-93 ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект склад, находящ се в гр. Русе, ул. Търговска 1, стопанисван от Сади-93 ООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. При извършена проверка на 23.12.2020 г. в 11:52 часа на търговски обект склад, находящ се в гр. Русе, ул. Търговска 1, стопанисван от Сади-93 ООД, е установено, че при извършена контролна покупка на 2 пакетчета фъстъци и 2 бр. минерална вода на обща стойност 2,20 лева, не е издадена фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличните въведени в експлоатация и работещи в обекта 2 бр. ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП, което се потвърждава от разпечатан КЛЕН от ФУ за 23.12.2020 г. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки. Административния съд е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ, като е приел, че приходният орган не е установил по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесната заповед. Съдът е изложил, че в случая мотивите на оспорената заповед не съдържат анализ на приета за установена фактическа обстановка по посочените в цитираното становище критерии. Според съда, съображенията на административния орган относно продължителността на срока на ПАМ са бланкетни, общи, без привръзка с факти, релевантни за конкретния казус. В голямата си част мотивите са с декларативен характер за значимостта на охраняваните обществени отношения, последиците от нарушението и 'необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет, предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение и не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, предвиден в закона. Липсват каквито и да е съображенията относно неконстатираните други нарушения по ЗДДС, и в частност от вида на процесното, както и относно липсата на непогасени задължения от публичен характер във връзка с дейността на юридическото лице. Съдът е отбелязал, че органът не е отчел и спецификата на обекта - склад за търговия на едро, която се осъществява предимно чрез разнос, каквито данни са констатирани при проверката и отразени в ПИП. Първоинстанционният съд е приел, че при определяне на срока на ПАМ не са отчетени и други релевантни обстоятелства - това, че дружеството, освен търговията на хранителни стоки, развива и логистични дейности, за които ползва същия склад; това, че в обекта се намират съоражения /хладилни камери/, ползвани от трети лица - наематели на дружеството за съхранение на подлежащи на бързо разваляне продукти, и то в големи количества - месо и млечни продукти. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е достигнал до извода за липса на данни, които да обосновават направените от административния орган изводи, че поведението на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина, че организацията в търговския обект няма за цел спазването на данъчното законодателство, както и че една от целите пред търговеца е отклонението от данъчно облагане. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ / Наредбата/. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на чл. 25 от Наредбата/ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Мярката се налага спрямо обектите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз до 30 дни. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на Сади-93 ООД за нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, че при извършена контролна покупка на стойност 2,20 лева от страна на органите по приходите на 23.12.2020 г. в 11:52 часа от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, правилно и обосновано АС е приел, че по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Не е отчетено обстоятелството, че нарушението е за първи път, че не е установена разлика в касовата наличност, че лицето няма установени задължения към фиска за процесната и предходни години. За последните обстоятелства се съдържат доказателства по преписката, които не са обсъдени от АО, поради което и срока на наложената ПАМ е немотивиран, което правилно е отчетено от АС, като основание за незаконосъобразност на мярката и налага нейната отмяна. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че макар и общи по съдържание в акта са изложени мотиви, досежно продължителността на срока на мярката, тъй като не са съобразени с конкретния случай. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,