Решение № 14527 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2019 г.

Решение № 14527 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Г., чрез процесуалния му представител адв. Бързев, против Решение № 1794 от 05.11.2018 г. на Административен съд – гр. Б., постановено по адм. дело № 511/2018 г., с което е отменена по жалба на К. С. от [населено място] Заповед № 189 от 16.05.2018 г. на Кмета на община Г., издадена на основание чл. 225 а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахване на бетонови колони с размери 40/30/200 см. – 2 бр. и 30/30/200 см. – 1 бр.; бетонови пояси върху съществуващи каменни зидове с размери – 50/30/655 см. И 50/30/455 см.; бетонови греди с размери – 25/25/455 см. И 25/25/655 см.; дървена покривна конструкция с покритие от ондулин; дограма – прозорец от изток; стена от бетонови тухли с размери 0, 25/2, 00/6, 55 м. от източната страна на сградата, представляващи незаконен строеж "Преустройство и реконструкция на съществуваща стопанска сграда", находящ се в УПИ II, кв. 3 по плана на с. Г., с извършител К. С., и с което община Г. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в оспорената пред първата инстанция заповед коректно е описан строежа, като от констативния акт е установено точно коя част от стоежа е приета за незаконна и подлежаща на премахване, като посочва, че при описанието е съобразил предходни съдебни решения, с които са били отменени заповеди за премахване на същия строеж. Твърди и неправилност на извода на съда, че от заповедта не е ясно кой следва да премахне незаконния строеж. Иска се отмяната на оспореното решение. Ответникът К. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС – гр. Б. приема оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели и до нарушения на материалния закон. На първо място е приел, че е безспорно установено, че К. С. е извършител на спорния строеж през 2015 г., а към момента на издаване на заповедта собственик на строежа е синът му К. С.. Приел е обаче, че в заповедта не е посочен субекта, на който се възлага задължението за премахване на незаконния строеж, като е приел, че е недопустимо в правния мир да съществува акт без да е посочено кому се вменява изпълнение на съответното задължение. Приел е и немотивираност на акта, тъй като е посочил, че макар и да е налице описание на строежа, липсва индивидуализация къде са разположени подлежащите на премахване елементи и представляват ли те преустройство и реконструкция. Приел е, че неточното и неясно описание на обекта, на субекта/тите, на които се възлага изпълнението на задължението, изключва възможността за разрешаване на спора по същество, поради невъзможност да се определи предмета и задълженото за премахването лице, както и релевантните правни норми относими към спора. Поради това е отменил оспорената заповед. Решението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че във връзка с предходни съдебни решение, с които е отменяна заповед на кмета на община Г. за премахване на констатирания незаконен строеж описан като "преустройство на съществуваща стопанска сграда" (адм. д. № 291/2016 г. на АС – гр. Б.) и "преустройство и реконструкция на съществуваща стопанска сграда" (адм. д. № 185/2017 г. на АС – гр. Б.), с оспорената в това производство заповед административният орган е възприел подход за точно описание на установените елементи, представляващи преустройство и реконструкция на съществуващата стопанска сграда, нареждайки премахването на така описания в подробности строеж, като го е квалифицирал като преустройство и реконструкция. Необоснован и в противоречие с доказателствата е извода на съда за липса на точно описание и индивидуализация на спорния строеж като описани елементи. Видно от доказателствата по делото, включително съставените констативни актове строежът е подробно описан като преустройство и реконструкция с посочени точно и с размери елементи, които се приети за реконструкция, като на ситуационната скица в констативните актове е посочено и местоположението на елементите. Приетото от съда несъответствие, позовавайки на се на СТЕ, че е неясно кои колони следва да се премахнат, тъй като със заповедта е наредено да се премахнат три колони, а на място са налице четири, е също необосновано. Видно от заповедта и констативния акт в нея наредените за премахване елементи от реконструкцията три колони са описани по размери и височина, като видно от заключението на СТЕ неописаната корона е с по – малка височина, поради и което от описанието в заповедта става ясно кои елементи са приети за реконструкция и подлежат на премахване. Тук следва да се посочи, че в заповедта строежът е квалифициран като преустройство и реконструкция и даденото описание на елементите, които са приети, че водят до реконструкция не променя факта, а само потвърждава, че е налице реконструкция, който е и нареденият за премахване строеж. В тази връзка настоящият състав намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без изискващите се строителни книжа – разрешение за строеж и съответно конструктивно становище. Същият, предвид даденото описание отговаря на понятието реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, според който "реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В настоящия случай с описаните елементи от незаконния строеж "преустройство и реконструкция" безспорно се установява, че е налице подмяна на конструктивни елементи, носещи колони, изградения бетонов пояс и подменения нов покрив, подменената стена и прозорец, с които е увеличена устойчивостта и трайността на строежа, съответно за така извършената реконструкция, подмяна на конструктивни елементи се изискат строителни книжа и разрешение за строеж. Смисълът на тези строителни книжа е със специални знания да се предвиди подмяната на тези конструктивни елементи, предвид това, че те са основни за стабилността на сградата и съответно за предотвратяване на инциденти и същите да отговарят на законовите изисквания и норми. Във връзка с посоченото е налице безспорно установен незаконен строеж "преустройство и реконструкция" на спорната стопанска сграда, който стоеж е описан точно и ясно и като извършен без строителни книжа е незаконен и подлежащ на премахване. Неправилен е и извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че не е ясно на кой е вменено задължението за изпълнението й. Напротив в заповедта коректно е посочен като адресат извършителя на строежа К. С., като в нея е посочено, че строежа към момента е собственост на сина му жалбоподателя К. С.. В т. 2 на заповедта е изрично посочено, че изпълнението на премахването следва да се извърши от извършителя на строежа, който е посочен и като адресат на заповедта. Т. е. не е налице и този порок, приет от съда. Следва да се посочи за пълнота, че е неотносимо към настоящото производство по установяване на незаконен строеж, в чие задължение е възложено изпълнението на заповедта, като този въпрос е относим към изпълнителното производство. Законът допуска и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и за строеж с неизвестен извършител или собственик, при който случай изпълнението и премахването ще следва да се извърши от общината. Кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото в заповедта това задължение е вменено на извършителя на строежа, но не е налице пречка същото в изпълнителното производство да се възложи и на собственика на строежа. Поради това не се установява и второто прието от съда нарушение на административно производствените правила. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че по делото е безспорно установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, като не се установяват и приетите от първоинстанционния съд нарушения при издаване на оспорената заповед. Същата е законосъобразна, издадена и при правилното приложение на закона. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Б. е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на К. С. срещу заповедта на кмета на община Г.. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,