Решение № 3912 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на С. Н. Р., гр. Добрич, [улица], чрез адв. Янков, срещу Решение 2400 от 12.12.2024 г., постановено по адм. д. 174/2024 г. по описа на Административен съд Добрич в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000823002428-091-001 от 15.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 11/07.03.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна, с който в тежест на касаторката са установени задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г. в размер на 141.96 лева, за 2019 г. в размер на 520 лева, за 2020 г. в размер на 233 лева и за 2021 г. в размер на 1271 лева; в частите, в които са установени задължения за ЗОВ за 2019 г. в размер на 183.56 лева и за 2021 г. в размер на 793.14 лева; в частите, в които са установени задължения за лихви върху дължимия данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 69.73 лева, за 2019 г. в размер на 202.53 лева, за 2020 г. в размер на 66.80 лева и за 2021 г. в размер на 236.23 лева; в частите, в които са установени задължения за лихви върху ЗОВ за 2019 г. в размер на 71.49 лева и за 2021 г. в размер на 147.41 лева. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА с присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Варна, чрез гл. експерт Симеонова, оспорва основателността й в писмено становище и претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция от 732,29 лв. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения. Пред АС Добрич е оспорен РА Р-03000823002428-091-001 от 15.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 11/07.03.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, с който в тежест на С. Р. са установени задължения за данък по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 141.96 лева, за 2019 г. в размер на 520 лева, за 2020 г. в размер на 233 лева и за 2021 г. в размер на 1271 лева; в частите, в които са установени задължения за ЗОВ за 2019 г. в размер на 183.56 лева и за 2021 г. в размер на 793.14 лева; в частите, в които са установени задължения за лихви върху дължимия данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 69.73 лева, за 2019 г. в размер на 202.53 лева, за 2020 г. в размер на 66.80 лева и за 2021 г. в размер на 236.23 лева; в частите, в които са установени задължения за лихви върху ЗОВ за 2019 г. в размер на 71.49 лева и за 2021 г. в размер на 147.41 лева. Страните не спорят, че през ревизираните периоди касаторката е получавала парични преводи чрез системи за международни разплащания, за които в писмени обяснения заявила, че сумите по тях са с източник роднини, а целта да погасява техни задължения по договори за кредит. След анализ на приобщените данни от ЦКБ АД, от ТБ ДСК АД, на формуляри за получени суми от Moneygram, разписки за изплатени преводи чрез Western Union, както и справки от дружества, извършващи международни парични преводи и при липсата на доказателства относно характера на получените суми, наред с недоказаната роднинска връзка между голяма част от лицата, изпращали паричните суми и ревизираната, част от които чуждестранни граждани, органите по приходите заключават, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК (пропуск да се подаде декларация за получените доходи); чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи). При съобразяване на относимите към касаторката обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК ревизиращите формирали данъчни основи за всеки от ревизираните периоди с изключване на сумите, изпращани от съпруга на С. Р. и от нейната свекърва. Така за данъчен период 2018 г. е определена данъчна основа 1 725,67 лв., за 2019 г. - 5 654,54 лв., за 2020 г. - 2 628,33 лв. и за 2021 г. - 15 514,23 лв. от получени парични преводи чрез Moneygram, Western Union, и вноски на каса в банка ДСК АД. След намаляването им с дължимите осигурителни вноски за периода 2019 г. - 2021 г., е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. 172 лв., за 2019 г. 520 лв., за 2020 г. 233 лв., за 2021 г. 1 427 лв. На основание чл. 124а ДОПК вр. с чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО органите по приходите са определили дължимите от ревизираната здравноосигурителни вноски по ЗЗО в качеството й на самоосигуряващо се лице въз основа на установените по реда на чл. 122 - 124а ДОПК доходи заедно с лихви за забава. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. АС - Добрич е споделил извода на ревизиращите, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК (пропуск да се подаде декларация, когато задължението се определя по декларация;) и чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. За да постанови частична отмяна на РА относно задълженията за данъчни периоди 2018 г. - 2021 г., АС - Добрич е ценил представените при съдебното оспорване на РА вносни бележки за погасяване на задължения по договори за кредит, по които длъжници са част от лицата, от които касаторката е получавала парични преводи. Според инстанцията по същество разликата между датите на получаване на преводите и тези на извършване на плащания по конкретни договори за кредит е обоснована с размера на получения паричен превод, обхващащ няколко погасителни вноски. Приел е извършеното погасяване на вноски като предхождащо получаваните преводи от трети лица за логически обосновано с оглед предотвратяване на натрупването на наказателни лихви. По тези съображения АС - Добрич е отменил РА в частта на установените задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. за разликата от 141.96 лева до 172 лева и за 2021 г. за разликата от 1271 лева до 1427 лева; в частта, в която са установени задължения за здравноосигурителни вноски за 2021 г. за разликата от 793.14 лева до 929.14 лева; в частите, в които са установени задължения за лихви върху дължимия данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. за разликата от 69.73 лева до 84.48 лева и за 2021 г. за разликата от 236.23 лева до 265.22 лева; в частта, в която са установени задължения за лихви върху здравноосигурителните вноски за 2021 г. за разликата от 147.41 лева до 172.69 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението е валидно, допустимо и правилно. От нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК следва извод, че установяването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 за провеждане на ревизията по особения ред като условие за приложимост на презумпцията за достоверност на констатациите в РА, е в тежест на приходната администрация. Страните не спорят, че С. Р. е местно физическо лице. 4, ал. 4 вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ и е субект на облагане по чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени през процесните периоди. Първостепенният съд с право е съобразил представените и приети без оспорване от приходната администрация вносни бележки за извършени преводи от С. Р. за погасяване на кредити от името на третите за спора лица С. М. и В. И., от които касаторката е получавала парични преводи чрез Western union и Moneygram като удостоверяващи извършените плащания от нея от името на трети лица за погасяване на вноски по кредити независимо от несъответствията между датите на погасяване на задълженията и получаването на сумите. Не се спори, че освен от С. М. и от В. И., ревизираната е получавала парични преводи от близо 10 физически лица, част от които чужденци, за които поддържа, но не доказва родствена връзка, позовавайки на сключени между тях и неконкретизирани субекти договори за кредит, които също не назовава. В съответствие с това процесуално поведение приходните органи са изключили преводите от съпруга й (И. Р.) и от свекърва й (И. Х.), тъй като според писмените обяснения на касаторката нейната свекърва е подпомогнала семейството на своя син за придобиване на жилище. Сумите по преводите с източник цитираните родственици са отразени в РД като други източници на средства, участващи в изготвянето на паричния поток. За останалите лица, изплатили получените от касаторката парични суми, не е установена нито родствена, нито каквато и да било правна или фактическа връзка с ревизираната, поради което получените средства са отнесени в РД като други облагаеми доходи в таблиците за съпоставка на имуществено състояние. За всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода (втора колона) и в края му (пета колона); постъпленията (трета колона) и разходите (четвърта колона). Проверката за имуществени несъответствия е извършена като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията е намалена с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. Не е констатирано превишение на направените разходи и получени приходи през ревизирания период, а нарастване на имущественото състояние на задълженото лице като резултат от получени доходи от други физически лица, изпратени от чужбина, без доказателства за произхода на средствата и за правно и/или фактическо основание за предоставянето им на касаторката. Поради това те правилно са възприети от приходните органи и от първостепенния съд като доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, недекларирани по реда на чл. 50 ЗДДФЛ. Доказателствената съвкупност по делото препятства обосноваване на извод за основанието за превеждане на сумите в полза на ревизираната. Тя не сочи дори косвени доказателства, че получените от нея средства чрез дружества, извършващи международни парични преводи, са суми с предназначение погасяване на задължения по предоставени кредити. При доказаност на основанията по по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК органите по приходите в съответствие с чл. 124а ДОПК са установили и задължения за задължителни осигурителни вноски за периодите 2019 г. - 2021 г. върху осигурителен доход, определен по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Като е обосновал извод за законосъобразност на РА в разглежданата част, АС Добрич е постановил решение, което не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение от 732,29 лв. Мотивиран така и на основание 221, ал. 2, изр. 1 предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,