Решение № 12962 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 459, ал. 8-11 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. И., гр. Монтана, чрез адв. П. Петров, срещу решение 652 от 09.05.2024 год., постановено по адм. дело 683/2023 год. по описа на Административен съд Монтана, с което е потвърдено решение 160-МИ от 30.10.2023 год. на ОИК Монтана за обявяване на избрани общински съветници в общински съвет на Община Монтана на основание чл. 459 от ИК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който да се обяви за недействителен изборът на общински съветници на Община Монтана. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява чрез процесуалният си представител. Ответникът - Общинска избирателна комисия Монтана, чрез адв. Петков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в приложен по делото отговор. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът И. Ц. И., чрез адв. В. Димитров оспорва касационната жалба в съдебно заседание и в приложена по делото писмена защита. Претендира разноски по представен списък. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, и в преклузивния срока по чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване по реда на чл. 459 от ИК по жалба от К. Т. М., гр. Монтана, в качеството му на регистриран независим кандидат за общински съветник, издигнат от Инициативен комитет в проведените избори за общински съветници на 29.10.2023 год. и И. М. И., гр. Монтана, в качеството му на регистриран кандидат за общински съветник от листата на Възраждане в проведените избори за общински съветници на 29.10.2023 год., против Решение 160-МИ от 30.10.2023 год. на Общинска избирателна комисия Монтана. С така оспореното Решение ОИК Монтана е определила, че общинската избирателна квота е 435 гласа и няма избрани независими кандидати; тридесет и тримата броя мандати за общински съветници са разпределени между шест партии и кооалиции, а именно: БСП за Бьлгария (с бюлетина 1); Възраждане (с бюлетина 42); Земеделски съюз Ал.Стамболийски (с бюлетина 51); Коалиция ПП-ДБ (с бюлетина 66); Местна коалиция СДС /ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС/ (с бюлетина 68); Местна коалиция НДСВ /ДПС, Бьлгарски глась/ (с бюлетина 69), последните получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота; обявени са и имената на избраните общински съветници от посочените партии и коалиции. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд от фактическа страна е изследвал и установил спазването на процедурата по организирането на изборите, броенето на бюлетините и отчитане на резултатите от това броене. По фактите първоинстанционният съд е установил, че общият брой на действителните гласове, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции, местни коалиции и инициативни комитети отразява резултатите от гласуването и допуснатите нарушения не са се отразили на резултата. Съдът е приел като фактическо основание за издаване на оспореното решение на ОИК Монтана, че въз основа на изготвения обобщен протокол на ОИК Монтана са отчетени резултатите от гласуването за общински съветници на Община Монтана от изготвените протоколи от всяка една от секционните избирателни комисии. По делото са проведени пет открити съдебни заседания, като е налице мотивирано произнасяне за допускането или оставяне без уважение по отношение на всички доказателствени искания и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, допуснатите и обсъдени експертизи, извършените огледи на веществени доказателства видеозаписите от конкретно посочени и поискани СИК, както и оглед и ръчно преброяване на бюлетините и при съобразяване на обстоятелствата, посочени в жалбите, съдът е формирал изводи за неоснователност на жалбите поради недоказване на твърденията за нарушения на изборния процес при провеждане на изборите за общински съветници на Община Монтана на 29 октомври 2023 год. За да потвърди решението на ОИК, първоинстанционният съд е приел от правна страна на първо място за неоснователни твърденията за неистинност на протоколите на СИК, доколкото те представляват официални свидетелстващи документи по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила. Тези документи съставляват доказателство за изявленията, отразени в тях, и за извършените от и пред издателя им действия. Протоколите са анализирани във връзка с разпоредбите на ИК досежно задължителните реквизити - вписване на данни от гласуването, подписване на протоколите, дата и час, получаване копие от тях и е направен извод за тяхната правилност и законосъобразност. Този извод на съда не се е променил и в откритото в хода на делото производство по оспорване на съдържанието на официалните свидетелстващи документи, по реда на чл. 193 от ГПК, вкл. със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и извършените огледи на веществени доказателства видеозаписите от конкретно посочени от жалбоподателите моменти. След ръчното преброяване на бюлетините съдът е приел за частично доказано оспорването на протоколите на СИК относно общия брой недействителни бюлетини, но е направен верния извод, че това не променя изборния резултат. Съдът е отчел, че както в нито един протокол от отделните СИК, така и в обобщения протокол на ОИК, са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, липсват възражения или приложени жалби за извършени нарушения от членове на СИК. Изборната обстановка е отчетена като спокойна и нормална, протоколите са подписани от пълния състав на СИК и без особени мнения. Съдът е приел, че не се опровергава доказателствената сила на по-голяма част от протоколите на СИК, а твърденията за недостатъци на изборните книжа, свързани с липса на реквизити като час и дата или до грешки в посочените такива и множество поправки и зачерквания, както и поради неподписване на протоколите от всички членове са неоснователни. Това са реквизити от техническо естество, или във връзка с очевидни фактически грешки преди отваряне на избирателните кутии, удостоверени с подписите на лицата, които са ги извършили. Това обстоятелство не оказва влияние върху формирания изборен резултат и неговото отчитане чрез преброяване на бюлетините в избирателната кутия и вписването на данните в протокола. Във връзка с другите оплаквания в жалбите съдът е приел, че с ангажираните доказателства не се установяват факти и обстоятелства, които да обосноват правен извод за извършени съществени нарушения на избирателния процес, което е единствено основание за обявяване на недействителност на избора, като след огледа на видеозаснемането, констатациите на съда са в посока, че установените нарушения не касаят избора на общински съветници на Община Монтана. В мотивите на съда е тълкувана правната уредба относно правата на членовете на СИК и ОИК като е посочено, че липсват писмени възражения, данни за жалби и искания по реда на чл. 222, ал. 1 от ИК, а протичането на изборния процес се преценява от членовете на СИК, които имат непосредствен контакт с избирателите. По отношение на оплакванията, свързани с работата на СИК и истинността на протоколите, съдът отбелязва, че от доказателствата по делото не се е наложило и прилагането на разпоредбата на чл. 445, ал. 3 от ИК, уреждаща възможността за ново съвместно преброяване на гласовете от СИК и ОИК. По отношение на отчитането на бюлетините като действителни и недействителни решаващият съд е посочил, че в протоколите на СИК, каквото е изискването на чл. 438, ал. 3 от ИК, липсват отбелязвания за подадени бюлетини, които да са предизвикали спор при отчитането им, като това обстоятелство дава основание за кредитиране изцяло на отразеното в протоколите на СИК, имащи материална доказателствена сила като официални документи. Съдът не е установил и незаконосъобразност на вписването в избирателните списъци на избиратели, които нямат такова право. Приел е, че образуването на избирателните секции и съставянето на избирателните списъци са действия по организация на изборите и съответните актове подлежат на самостоятелен контрол по предвидения в Изборния кодекс ред, а влезлите в сила актове пораждат целеното правно действие за произвеждането на изборите при утвърдените правила. Отправените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал всички твърдения за допуснати нарушения на Изборния кодекс като е обсъдил всяко едно от тях по отделно и в съвкупност и във връзка със събраните по делото доказателства, изложил e съответни мотиви по тълкуването и прилагането на относимата материално правна норма. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в оставеното без уважение искане за отвод на съдебния състав, на прокурора и на съдебните състави от АС-Монтана. Искането, разгледано в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. чл. 144 АПК, е обсъдено детайлно и мотивирано, като е дадена възможност на жалбоподателите да се аргументират и да конкретизират основанието за отвод. Съдебният състав е изложил надлежни мотиви в тази връзка, че не се обосновава предубеденост относно изхода на делото и не се намира в отношения със страните по делото, като в касационното производство е необходимо да се уточни, че произнасянето по искане за отвод е лична преценка на съответния докладчик по делото, респ. съдебен състав, и не подлежи на обжалване. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, обособени в касационната жалба като процесуални нарушения". Тезата на касационния жалбоподател се опровергава и от факта, че са налице редица други окончателни актове на ВАС, постановени по изборни дела на Административен съд - Монтана с оставени в сила решения. Същественото обаче е, че наведеното от жалбоподателя обстоятелство не е от тези, които разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК има предвид. В оспореното първоинстанционно съдебно решение правилно са съобразени и обсъдени по отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и събраните в хода на съдебното дирене доказателства чрез използване на различни доказателствени средства, вкл. чрез оспорване истинността на документи протоколите на ОИК Монтана, съгл. чл. 193 от ГПК, разпит на свидетели, очна ставка, оглед на видеозаснемнато, и оглед и ръчно преброяване на изборните книжа. Във връзка с последното касационният съдебен състав не споделя оплакванията, че оспореното съдебно решение е постановено при множество процесуални нарушения. Възможността за обжалването на решението на ОИК и компетентността на съда за произнасяне са прецизирани в разпоредбата на чл. 459, ал. 7 от ИК, която урежда съдът да се произнесе по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1. Правилно е приел първоинстанционният съдебен състав, че не се изисква извършване на цялостна ревизия на изборния процес, за да се установи дали евентуално са извършени нарушения. ВАС приема за закономерен този извод, тъй като целта на производството по чл. 459 от ИК не е да се повтори изцяло или отчасти изборния процес в съдебното производство по контрола за законосъобразност на административния акт. При прилагането на чл. 459 от ИК и съобразно обстоятелствата, посочени в жалбата, съдът следва да търси и констатира свързано с изборния резултат наличие на две предпоставки съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи, и тежест на тези нарушения, която да е от естество, непозволяващо да се установи действителната воля на гласувалите лица (избирателите). За да бъде обявен изборът за недействителен, съдът следва да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България. От своя страна нарушенията трябва да са в такава степен тежки, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Това изискване за тълкуването и прилагането на изборните норми е възприето по практиката на Конституционния съд на Република България съобразно решение 13/28.11.2013 г. по конст. д. 14/2013 г., решение 9/26.11.2009г. по конст. д. 8/2009г., решение 2 от 16.02.2010г. по конст. д. 10/2009г., решение 5 от 9.07.2013г. по конст. д. 13/2013г. Важен аргумент е, че не всяко нарушение води до недействителност на изборните резултати, а само това, което се е отразило на вота на избирателите. Тези стандарти, въведени в практиката от Конституционния съд на РБ, се потвърждават с решение от 13.10.2015 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, по делото "Риза и други срещу България", според което анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи (Конвенцията). Според съда активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията, не се ограничава единствено до действията, състоящи се в тайния избор на предпочитания кандидат, а включва и възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на избираемото тяло при спазване на правилата, установени от изборното законодателство. В първоинстанционното съдебно решение правилно е възприет наложеният от практиката на ВАС и на КС стандарт за търсене на предпоставките за законосъобразно протичане на изборния процес относно евентуалното наличие на съществени нарушения и тежестта на тези нарушения. В хода на проведеното съдебно дирене не са установени груби нарушения на изборния процес в местните избори за общински съветници на Община Монтана. Предвид извършването на видео заснемане на живо на действията при броенето на бюлетините и на видеозапис, който впоследствие да може да бъде прегледан, не са били установени множество нарушения, манипулации, като за твърдяните от жалбоподателите «престъпления» в 4-те секции би следвало да има влязла в сила присъда за да тълкува визираните от него деяния като такива. От проведената съдебна експертиза и допълнителната такава са установени числови разлики след направения оглед на бюлетините, които да водят до промяна на съотношението на политическите субекти, до преподреждане на избраните за общински съветници кандидати. Констатирано е, че откритите разлики водят до незначителна промяна на избирателната квота за разпределение на местата за общински съветници в ОС - Монтана 431 на 427 гласа за избран общински съветник. Доводите на жалбоподателя М. по отношение на разлики в преференциите не следва да бъдат взети предвид тъй като същият е независим кандидат за общински съветник и няма правен интерес да оспорва същите. Предпоставките визирани в чл.459 от ИК за касиране на изборите не са налице въпреки допуснатите доказателствени искания на жалбоподателите по никакъв начин не се доказа опорочаване на изборите за общински съветници в Община Монтана. В хода на производството са оспорени съставените протоколи на само на четири секционни избирателни комисии, а именно: 64 - Габровница; 55 и 56 - квартал Кошарник, град Монтана и изборна секция 76 - с. Стубел. В графа обаче в самите протоколи, Изборите в секцията бяха проведени при следната обстановка..." е отбелязано нормално и спокойно". Няма подадени протоколи по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК с описан спорове с действителността или недействителността на гласовете, за взетите решения, за възраженията на членовете на комисията по тях. Няма подавани жалби и възражения. Протоколите са подписани от всички членове и без да са отразени особени мнения. Секционната избирателната комисия е колективен орган, членовете на този орган са предложени от различни политически сили. Последните имат противоречиви интереси по изборния процес и работят заедно с целта да се контролират по между си. Няма наличие на спор или възражение, което очевидно не е направено. В производството са събрани голям обем от доказателства. Назначена и изготвена е съдебно-техническа експертиза, допълнително заключение, неоспорени и приети по делото. В хода на заключенията е установено наличие на 231 бюлетини разлика от отразеното в протокола на ОИК. Видно от допълнителното заключение, дори и да съществува тази разлика, дори и същата да променя общинската избирателна квота, по никакъв начин тази разлика не се отразява на изборния резултат, такъв какъвто е от отразен и обявен от ОИК. Действително, отразени са нарушения, но същите в голямата си част не са съществени. Съгласно Изборния кодекс преброяването на бюлетините се извършва единствено и само ръчно от страна на секционните избирателни комисии, а в предвидените от закона случаи и от общинската избирателна комисия, след приключване на изборния ден. Недопустимо е да се прилага какъвто и да е друг способ за преброяване освен този, предвиден в Изборния кодекс. По изключение повторно преброяване на бюлетините от съда би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните От всички събрани по производството доказателства, не се установи по категоричен начин, че има извършени съществени нарушения и че те водят до различен изборен резултат. При това фактическо и правно положение и в съответствие с разпоредбите на чл. 172 и чл. 172а от АПК, ВАС намира за правилен извода на Административен съд Монтана, че оспореното решение 160-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Монтана, с което на основание чл. 452 от ИК и въз основа на получените данни от протоколите на СИК са обявени за избрани общински съветници на Община Монтана, обл. Монтана , следва да бъде потвърдено като издадено, въпреки установените несъответствия при преброяването на обявените за действителни и недействителни бюлетини в СИК 122900064 и СИК 122900056, от овластения орган в неговата компетентност, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения, които да повлияят на съдържанието на оспорения акт, тъй като не се отразяват на крайния изборен резултат, и при правилно тълкуване и прилагане на материално правните норми. По изложените мотиви настоящият касационен съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и оспореният съдебен акт не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и на осн чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника Ж. по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. Искането за разноски е направено своевременно като е съответстващо на осъществената по делото защита и процесуално представителство в изготвянето на писмен отговор срещу касационната жалба, отделна писмена защита и представителство в открито съдебно заседание. Искането за разноски е доказано по основание и размер със съответен договор, пълномощно и списък на разноските, поради което касационният жалбоподател следва да възстанови направените от ответника З. Ж. разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,