Решение № 12947 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Т. Д. К., срещу Решение 6428/16.07.2025 г., постановено по административно дело 467/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата й против Решение 2153-15-32/21.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол2140-15-92/29.01.2025г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган. В проведеното съдебно заседание се представлява от адв. Петров, който поддържа подадената касационна жалба. Ответникът- директорът на ТП на НОИ Пловдив, оспорва касационна жалба в отговор по нея и постъпила на 01.12.2025 г. молба с изложени съображения по същество на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Т. Д. К. против Решение 2153-15-32/21.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол2140-15-92/29.01.2025г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и процесуалноправните на АПК. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-32/21.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол2140-15-92/29.01.2025г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на Т.К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Т. К. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО със заявление вх. 2113-15-4412/08.10.2024г. С разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-92/29.01.2025г. е отказано отпускане на исканата пенсия. Установено е, че към датата на подаването на заявлението с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /08.10.2024г/, Т. К. е навършила възраст от [възраст] и е придобила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ във военно формирование 34750 гр. Карлово, във военно формирование 22100 гр. Пловдив и във военно формирование 46690 гр. Пловдив за времето от 01.07.2001 г. до 07.10.2024 г., с обща продължителност - 23 г. 03 м. 07 дни, от който по чл. 69 от КСО - 23 г. 03 м. 07 дни и осигурителен стаж от трета категория е продължителност 06 г. 01 м. и 16 дни, или общ стаж, превърнат, на основание чл. 104 от КСО, към трета категория - 44 г. 10 м. 28 дни. След преглед на пенсионното досие на Т. К. е установено, че тя реално не е работила при условията на първа категория труд, поради което е прието, че няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл.18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж - под 18 години като военнослужещи или в специалните ведомства и под 27 години общ осигурителен стаж. В случая, към датата на заявлението - 08.10.2024г., Т. К. има изискващия се осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението осигурителният ѝ стаж като кадрови военнослужещ във Военно формирование 34750 гр. Карлово, във Военно формирование 22100 гр. Пловдив и във Военно формирование 46690 гр. Пловдив за времето от 01.07.2001 г. до 07.10.2024 г. е с обща продължителност - 23 г. 03 м. 07 дни, осигурителният й стаж от трета категория е с продължителност 06 г. 01 м. и 16 дни, или общ стаж - 29 г. 04 м. 23 дни, но няма право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО поради обстоятелството, че няма навършена изискуемата, съгласно тази разпоредба, възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца. На Т. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане [номер]/протокол 2140-15-92/29.01.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, на основание чл.69 б ал.1 и ал.2 и чл.69 ал.2 от КСО. Посоченото разпореждане е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив, който с Решение 2153-15-32/21.02.2024г. приел за неоснователна жалбата на Т. К.. Оплакванията в касационната жалба за постановен съдебен акт в противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспореният административен акт съдържа всички фактически и правни основания за издаването им. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024 г. за жените е 50 години и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 2 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (08.10.2024г.) за отпускане на пенсия Т. К. има навършени [възраст], както и че към този момент е военнослужещ по смисъла на ЗОВСРБ, както и че към този момент е придобила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ за времето от 01.07.2001г. до 07.10.2024г. с обща продължителност 23 години 03 месеца и 07 дни от които по чл. 69 КСО 23 години 03 месеца и 07 дни. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 1.01.2000 г.).