Решение № 1228 от 2.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2023 г.

ВАСОсмо отделение02.02.2024 г.докладчик Александър Митрев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3527 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 9800/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Симауто ЕООД сумата от 1 000 (хиляда) лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница София, чрез процесуален представител юрк. Владимирова, против Решение 3527 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 9800/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение РЗМ-5800-1019/32-261854/05.08.2022 г. на директора на ТД Митница София. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Симауто ЕООД, чрез процесуалният си представител адв.Борисов, по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение РЗМ-5800-1019/32-261854/05.08.2022 г. на директора на ТД Митница София, с което е определена митническа стойност на стока - употребяван пътнически автомобил, марка: MERCEDES-BENZ, модел: 300 CDT, тип: дизел, първа peг: 01.01.1984 г., цвят: св.сив металик, работен обем: 3 000 сс, брой места: 5, по е-МД MRN 21BG005805005371R9/30.08.2021 г. в размер на 9 285,05 лв., като са определени публични задължения - мито в размер на 928,51 лева и ДДС в размер на 2 142,72 лева. Задължено е дружеството да доплати и възникналото допълнително публично държавно вземане в размер на 2 010,75 лева , както и лихви за забава. От фактическа страна съдът е установил, че на 30.08.2021 г. в МБ Перник дружеството Симауто ЕООД декларира за допускане за свободно обращение стока: Употребяван пътнически автомобил, марка: MERCEDES-BENZ, модел: 300 CDT, тип: дизел, първа peг: 01.01.1984 г., цвят: св.сив металик, работен обем: 3 000 сс, брой места: 5, шаси: WDBAB53A4EA170281 (по табела), WDB1231531А170281 (в метала на шасито), с държава на изпращане САЩ, код по Комбинираната номенклатура (КН) 8703 33 90 00 и митническа стойност в размер на 3 001,52 лв., с МД MRN: 21BG005805005371R9/30.08.2021 г. Стоката е представена пред МБ Перник, като митническата декларация е придружена от изискуемите съгласно чл. 163 от Регламент /ЕС/ 952/2013 документи. На основание чл. 188, буква в) и г) от Регламент /ЕС/ 952/2013 е извършена физическа проверка на стоката, за резултатите от която е съставен протокол 21BG5805M038118/30.08.2021 г. Заплатени и взети под отчет са суми в размер, като следва: мито - 300,15 лв. и ДДС - 760,33 лв. Поради възникнали съмнения относно декларираната договорна стойност на основание чл.140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 с писмо изх. 32-279234/31.08.2021 г. от декларатора е изискано да представи допълнителни документи, информация и данни, относими към определянето на митническа стойност на декларираната стока. С писмо, вх. 32-280873/20.09.2021 г. управителят на Симауто ЕООД декларира, че не разполага с допълнителни документи по отношение на автомобила, касаещи декларираната митническа стойност. В Становище peг. 32-338662/26.11.2021 г., началникът на отдел Митническа дейност при ТД Митница София е приел, че митническата стойност на стоките не може да бъде определена по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и следва да бъде определена нова митническа стойност чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. С Решение P3M-5800-247/32- 47283/11.02.2022 г., ведно с Решение P3M-5800-405/32- 83640/14.03.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на директорa на ТД Митница София е определена нова митническа стойност за стока 1 по е-МД MRN 21BG005805005371R9/30.08.2021 г. в размер на 9 285,05 лв. и задължение за възникнали допълнителни публични държавни вземания в размер на 2 010,75 лв., представляващи мито в размер на 628,36 лв. и ДДС в размер на 1 382,39 лв. Дължимите вземания са усвоени от предоставеното обезпечение. Решение P3M-5800-247/32- 47283/11.02.2022 г. на директора на ТД Митница София е обжалвано от дружеството-жалбоподател. С Решение Р-139/32-114202/07.04.2022 г. директорът на Агенция Митници е отменил решението и е върнал административната преписка на директора на ТД Митница София за преразглеждане, при спазване на нормативните изисквания и съгласно изложените в решението мотиви. При извършената проверка от митническите органи е установено, че действително платената или подлежащата на плащане цена не е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача. Извършена е проверка на продажната цена на автомобила за износ по VIN номер, на страница autoauctions.io на онлайн аукцион за употребявани автомобили, на който е закупен автомобила. Установено е, че пътнически автомобил, марка MERCEDES-BENZ, модел: 300 CDT с шаси WDBA53 А4ЕА170281 е продаден за сумата от 4 400 USD, която цена значително се различава от митническата стойност, определена на база продажна цена от 618.00 USD по приложеното към преписката копие от икономическия оператор от същия сайт. Снимковият материал, събран при проверката на стоката, съвпада с изображението на обявения автомобил за продажба на онлайн аукцион за употребявани автомобили на горепосочения интернет адрес. Това е породило основателни съмнения по отношение реалността на декларираната митническа стойност. Изложеното е мотивирало митническия орган да пристъпи към определяне на митническата стойност на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, въз основа на наличните данни, като се прилагат разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013, при спазване на разпоредбите на чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Поради горното е определена митническа стойност стока - употребяван пътнически автомобил, марка: MERCEDES-BENZ, модел: 300 CDT, тип: дизел, първа peг: 01.01.1984 г., цвят: св.сив металик, работен обем: 3 000 сс, брой места: 5, по е-МД MRN 21BG005805005371R9/30.08.2021 г. в размер на 9 285,05 лв., като са определени публични задължения - мито в размер на 928,51 лева и ДДС в размер на 2 142,72 лева. Задължено е дружеството да доплати и възникналото допълнително публично държавно вземане в размер на 2 010,75 лева , както и лихви за забава. При тези факти било издадено оспореното митническо решение. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Административният съд е стигнал до извод, че за да определи различна от декларираната митническа стойност на стоката, административният орган се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето лице, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение и да имат характер на официален документ, т. е. на такъв, издаден от орган на власт или друг, упълномощен с правомощието орган, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Според съда макар формално със съобщението по чл. 22 § 6 от Регламент/ЕС/ 952/2013 г. вносителят да е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. При тези мотиви АССГ е отменил процесния административен акт. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Soprop, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт /каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Като е отменил процесното решение на митническия орган съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от ответника по касация следва да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в размер на 1000 лв. Релевираното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и близостта на размера му до нормативноустановения минимум. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,