Решение № 6868 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2013 г.

Решение № 6868 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по молба/означена като иск за отмяна и прогласяване на нищожност/ на "Химем"-ЕООД - гр. Враца, представлявано от управителя Емил Иванов Минев, за отмяна на влезлите в законна сила решения № 9271/27.06.2012 г. и № 16016/14.12.2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановени по адм. д. № 14862/2011 г., както и за прогласяване на тяхната нищожност. В молбата се твърди, че посочените решения се явяват неправилни, незаконосъобразни, нищожни, пререшаващи вече решен спор с определение № 8079/15.09.2005 г., определение № 1992/26.02.2007 г., решение № 7123/05.07 г., решение № 7080/2011 г. и други последващи, всичките на Върховния административен съд. Твърди се още, че спорът по възстановяване на акциз на закупена, вложена, преработена и реализирана алкохолосъдържащи суровина през последните десет години е решаван винаги по един и същ начин, като на основание чл. 11, б. "г" от ЗА (отм.) и чл. 33 и 38, ал. 3 от ППЗА (отм.) на дружеството е възстановен акциз за 50 месеца, като му е отказано възстановяване на акциз за останалите 15 месеца без да бъде посочено правно основание. В молбата се излагат и други, неправни доводи. От изложеното в молбата може да бъде направен извод, че се правят твърдение, че по отношение на посочените решения на Върховния административен съд е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 4 от АПК. Както и че същите са нищожни, тъй като противоречат на вече установена съдебна практика. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени и обяви за нищожни влезлите в законна сила решения на Върховния административен съд, първо отделение, № 9271/27.06.2012 г. и 16016/14.12.2012 г., постановени по адм. д. № 14862/2011 г. Ответната по молбата дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. С решение № 416 от 13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 659/2011 г. Административен съд - гр. Велико Търново, IV-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Химем"-ЕООД срещу протокол № 1102942/18.03.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 268/6.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -гр. Велико Търново, с който е отказано прихващане и възстановяване на акциз в размер на 25 461,90 лв. и лихви върху него в размер на 23 884,70 лв. за данъчни периоди м. 12/2002 г., м. 03 - 07/2003 г., м. 10/2003 - м. 04/2004 г. и м. 07/2004 г. по искане за възстановяване и прихващане № 97-01-237/16.02.2011 г. С решение № 9271 от 27.06.2012 г., постановено по адм. д. № 14862/2011 г., Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е оставил в сила решение № 416 от 13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 659/2011 г., на Административен съд - гр. Велико Търново, IV-ти състав. С решение № 16016 от 14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 14862/2011 г., Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е оставил без уважение молбата на "Химем"-ЕООД за допълване на решение № 9271 от 27.06.2012 г. С определение № 1992 от 26.02.2007 г. постановено по адм. д. № 7392/06 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил без разглеждане касационната жалба на "Химем" ЕООД - гр. Враца срещу решение № 245/19.05.2006 г., постановено по адм. дело № 187/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 1130/28.10.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. Враца, потвърден с решение № 950/30.12.2005 г. на директора на РДД - гр. Велико Търново за отказ от данъчните органи да възстановят на дружеството възстановяването на акциз за месеците ноември и декември 2004 г. в размер на 2 103,30 лв. и със същото решение на съда е признато правото за възстановяване на същия акциз и са присъдени 51 лв. разноски в полза на дружеството и е прекратил производството по делото. С определение № 7123 от 5.07.2007 г., постановено по адм. д. № 3064/2007 г. петчленен състав на ВАС е оставил в сила определение № 1992 от 26.02.2007 г., постановено по адм. д. № 7392/06 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. С решение № 7080 от 19.05.2011 г., постановено по ад. адм. д. № 14846/2010 г. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е отменил решение № 432/25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 360/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд и вместо това постановил друго такова, с което отменя мълчаливия отказ на началника на Митница-Лом за възстановяване/прихващане на акциз по искане, вх. № 28-00-4910/28.12.2006 г. за прихващане или възстановяване на акциз, потвърден при условията на чл. 27, ал. 4 ЗАДС от директора на РМД - гр. Русе и изпраща административната преписка на началника на Митница - Лом за възстановяване/прихващане на акциза за посочения по-горе период и размер. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска. От данните по делото не се установява, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. От изложеното в молбата може да бъде направен извод, че молителят твърди, че при идентична фактическа обстановка са му уважавани исканията за възстановяване на акциз, поради което постановените решения на ВАС противоречат на вече установената съдебна практика и на това основание следва да бъдат отменени. Искането е неоснователно. В свое тълкувателно решение - № 6 от 25.11.2010 г., по тълкувателно дело № 4/2010 г. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд е приело, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Следователно от обстоятелството, че между същите страни има налични и други влезли в сила съдебни решения, но в производство по обжалване на други административни актове, не следва, че спрямо процесните решения е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Отделно от това следва да бъде посочено, че отказът за възстановяването на акциз по протокол № 1102942/18.03.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, който е бил предмет на оспорване пред Административен съд - Велико Търново, а впоследствие и пред Върховния административен съд, е направен поради наличие на процесуални пречки: наличие на хипотеза по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, както и подаване на искането за прехващане или възстановяване извън законово установените срокове, без спорът да бъде решаван по същество. В молбата се прави и искане за прогласяване на нищожност на процесните решения. Съгласно правната теория, нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение. А валидно съдебно решение е решението, което отговаря на следните критерии: постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, решението да е постановено в писмена форма и да е подписано от състава; решението да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Анализирайки обстоятелствата по делото не може да бъде споделено твърдението на молителя за нищожност на посочените решения. Решение 9271/27.06.2012 г. по адм. д. № 14862/2011 г. е постановено от Върховния административен съд в производство по оспорване на решение на Великотърновския административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения. Според чл. 217 от АПК, делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. Следователно, постановявайки решение по жалбата срещу решението на Административен съд - Велико Търново, тричленният състав е бил в законово установен състав и е действал в пределите на своята правораздавателна власт. Решение № 16016/14.12.2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 14862/2011 г., е постановено по молба за касатора "Химем"-ЕООД за допълване на решение № 9271 от 27.06.2012 г. по същото дело и при условията на чл. 176 във вр. с чл. 228 от АПК съставът на съда също е законово установено и действал в пределите на своята правораздавателна власт. И двете решения са написани в писмена форма, притежават задължителни реквизити по чл. 172а, ал. 1, т. 1- 8 от АПК, подписани са от съдебния състав, с което е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 3 от АПК. Решенията имат мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, и от тях става ясна волята на съда, в който смисъл е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че влезлите в законна сила решения № 9271/27.06.2012 г. и 16016/14.12.2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановени по адм. д. № 14862/2011 г., отговарят на изисквания за валидно съдебно решение и направеното искане за прогласяване на тяхната нищожност се явява неоснователно. Тъй като в заглавната част на молбата/иска като правно основание на същата се сочат и разпоредбите на чл. 281, т. 2 от ГПК и чл. 270, ал. 3 от ГПК, които се отнасят за недопустимост на съдебното решение, следва да бъде разгледан и въпросът за допустимостта на посочените две съдебни решения на тричленен състав на Върховния административен съд. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иска/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. От данните по делото не може да бъде прието, че по отношение на процесните решения е налице някоя от посочените хипотези, поради което същите не следва да бъдат обезсилвани като недопустими. Останалите наведени доводи в молбата по своето естество представляват оплаквания срещу правилността на решенията на ВАС и не следва да бъдат обсъждани. Последните са постановени в касационно производство, а съгласно чл. 131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, поради което същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК и прогласяване на нищожността на влезлите в законна сила решения на тричленния състав на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,