Решение № 66 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2013 г.

Решение № 66 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 13/6.08.2013 г. постановено на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5 от АПК по административно дело № 279/2013 г., Административен съд - Русе е отхвърлил оспорването по жалба на Петранка Стоянова Дончева срещу решение ПЕО № 84/17.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Русе, с което по т. 1 е отменен пункт втори на разпореждане № 16/22.03.2013 г. и разпореждане № 25/26.04.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Русе и е отпусната от 22.12.2011 г. добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на Кирил Дончев (починал на 21.07.2002 г.) за трайно намалена работоспособност вид степен на увреждане над 90 на сто по заявление, подадено на 17.12.2012 г., а в т. 2 е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка по чл. 84 от КСО съгласно чл. 97 от КСО. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Петранка Стоянова Дончева от гр. Русе, действаща чрез пълномощника адв. Кирил Дончев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение, с което да й бъде признат и изчислен процент за осигурителен стаж в зависимост от процента й намалена работоспособност, а личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде отпусната от датата на заявлението до ТЕЛК - 17.06.2007 г., съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО, или датата на инвалидизирането й - 13.01.2008 г. Претендира и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Русе, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Русенският административен съд е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Обоснован от преценката на доказателствата е изводът на съда за законосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Русе, с оглед на което са отхвърлени като неоснователни претенциите на жалбоподателката за началната дата за отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и за изчисляване на процента на осигурителния й стаж по правилото на чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО (с коефициент от 0,5 за лица с трайно намалена работоспособност от 50% до 70 %, предвид определеният й процент ТНР от 54%). Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, като е приел, че заявлението с необходимите документи е подадено след изтичане на 6-месечния срок от датата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност, поради което не е налице хипотезата на чл. 94, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 73, ал. 1 от КСО, т.е. няма как пенсията да се отпусне от указаната във влязлото в сила ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизиране 13.01.2008 г. Дончева е подала документите в ТП на НОИ в рамките на месечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО в приложимата към процесния период редакция (сега ал. 3), поради което законосъобразно пенсията е отпусната от датата на заявлението за преосвидетелстване пред ТЕЛК, а именно - 22.12.2011 г. Не може да бъде споделено и касаторовото възражение за неправилно изчислен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед установените данни, относими към хипотезата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68 от КСО и чл. 26, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за Дончева не е налице остатък, който да се преизчисли по този ред. Поради това правилно съдът е приел за законосъобразно определянето на размера на пенсията, при което е ползван процент от 1,1 за придобития осигурителен стаж, а не чрез процент, определен посредством намаляване със съответстващия коефициент от 0,5, съгласно чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО. В случая ръководителят на ТП на НОИ в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,