Решение № 8582 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2014 г.

Решение № 8582 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), против Решение № 5337/5.08.2014 г. постановено по а. д. № 1896/2014 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на Мария Георгиева Милева, Заповед № РД-16-49/16.01.2014 г. на главния секретар на МИЕ и мълчалив отказ на същия административен орган по т. т. 1, 5, 6 (всички изречения с изключение на посоченото в оспорената заповед) и т. 8 по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-М-373/18.12.2013 г., подадено от Милева и е върнал делото като преписка за ново произнасяне на главния секретар на МИЕ съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Недоволен, главният секретар на МИЕ обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и произнасяне по съществото на спора. Иска да се остави в сила обжалваната негова заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Мария Милева, чрез представен по делото писмен "Отговор на касационната жалба" оспорва същата. Моли оставянето в сила на обжалваното решение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението се декларира, но не се конкретизира и обосновава. Касаторът не сочи кое конкретно фактическо обстоятелства, прието за установено от състава на АССГ, на кое събрано по делото доказателство противоречи. При липсата на конкретност, ВАС не е в състояние да се произнесе по този довод. Доводът за постановяване на решението в нарушение на материалния закон е развит в няколко насоки. Твърди се от касатора, че АССГ незаконосъобразно е приел, че органът е бил длъжен, изпълнявайки чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, да уведоми заявителя за необходимостта последният да уточни предмета на исканата информация и да му посочи субектите, от които я иска. Доводът е неоснователен. Основание за него се черпи от обстоятелството, че заявлението на Милева е адресирано освен до МИЕ и до ЧЕЗ. Именно този факт обаче, внася неяснота по въпроса, налагаща необходимото уточнение на исканата от МИЕ, информация. Дали заявителката "знае" коя информация от кого се иска, е ирелевантен факт. Съществено е, в заявлението си тя да конкретизира искането, като изрично посочи от кой от двамата посочени субекти (МИЕ и ЧЕЗ), каква точно информация иска. Ако действително, от текста на постъпилото в МИЕ заявление на Милева, в главния секретар на МИЕ не възниква съмнение по въпроса от кого от посочените в заявлението адресати какво точно се иска, той е следвало да разграничи търсената информация по този критерий и да посочи, че не отговаря на някои от поставените въпроси именно защото те са адресирани до ЧЕЗ, а не до него. Такова разграничение обаче не е направено в обжалваната заповед, поради което АССГ правилно и обосновано е посочил, че освен изричния отказ, формулиран със заповедта, е налице и мълчалив такъв, по част от въпросите от заявлението на Милева. Освен горното, по въпроса за наличието на мълчалив отказ от страна на главния секретар следва да се посочи, че касаторът неправилно схваща същността му, като форма на административен акт. Това съждение се отнася и за случаите, когато МИЕ разполагайки с исканата информация, не предоставя достъп до нея, но и не отказва изрично предоставянето й на някое от основанията, посочени в ЗДОИ. Издаването или не на административен акт, вкл. под формата на мълчалив отказ, законът задължително свързва със съществуващо по закон задължение на органа за това. Само в случаите, когато такова задължение не съществува, не може да възникне фигурата на "мълчаливия отказ" по смисъла на чл. 58 АПК. В казуса обаче, за министъра като субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, е налице задължение да отговори на заявлението за достъп. Когато исканата информация не се намира в МИЕ, той е длъжен да посочи този факт на заявителя, като препрати заявлението му до надлежния адресат, ако сам знае къде се намира информацията. Тъй като е налице задължение за министъра (или оправомощеното от него лице) да отговори на заявлението и в същото време такъв отговор не е даден, е налице именно мълчалив отказ, както правилно го е квалифицирал АССГ. Неоснователен е и последният довод в тази насока - че необосновано и в противоречие с материалния закон АССГ е приел, че оспорения от Милева акт е необоснован. Това твърдение се извлича от факта, че "нито в заявлението, нито по-късно в жалбата са налице твърдения за наличието на надделяващ обществен интерес с цел разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, включително повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона, нито са представени доказателства в тази връзка, като причина за отправените искания за достъп до обществена информация, за да е налице задължение за органа да изложи мотиви в тази насока" - стр. 3 от кас. жалба, предпоследен абзац. Правилно в жалбата наличието на "надделяващ обществен интерес" се свързва с нормата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Това обаче не е единствения случай на съществуването на "надделяващ обществен интерес", уреден в закона. Освен презумпцията за наличието на такъв, въведена с т. 6 на § 1, такава е и въведената с т. 5 на същия параграф. ВАС счита, че предвид липсата на легално определение за понятието, може да съществуват много други житейски ситуации, които да сочат на такъв интерес. Именно това многообразие, задължава субектите на задължението по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ в случаите, когато считат, че не следва да удовлетворят заявления за достъп, в които се твърди наличие на "надделяващ обществен интерес", да изискват уточнение защо заявителите считат, че такъв е налице. След уточнението и предвид същността му, те могат да поискат съответно доказателства за интерес или, при твърдение за наличие на уредените в § 1, т. 5 и 6 ДР на ЗДОИ законови презумпции, да приемат наличието му без специално доказване. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид горното, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, съставна Пето отделение