Решение № 15532 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2013 г.

Решение № 15532 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на " Агро Сантия" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. "Славянска" № 13, представлявано от управителя Евгений Иванов Орашъков, подадена чрез процесуалния представител адвокат Владимир Чернев, против решение № 1386 от 28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 8825/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 36-ти състав. Касаторът поддържа в жалбата си, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за в обжалваните му части и произнасяне по съществото на спора, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага становище, че процесната заповед е издадена след изменението на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства", поради което не може да се приеме довода на касатора, че неправилно е приложен чл. 142, ал. 1 от АПК, който изисква материалният закон да се преценява към момента на издаване на административния акт, а не към момента на започване на административното производство. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 1386 от 28.02.2013 г. е отменена заповед № 03-РД/1418 от 22.06.2012 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която е отказано финансиране по заявление 06/121/01336 от 08.08.2008 г. за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в частта в която надхвърля одобрените разходи по т. II от заповедта, а именно: 2. Разходи в размер на 7 лева редуцирани, вследствие закръгление на долен четен лев и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в тази й част. В останалата част жалбата на " Агро Сантия" ЕООД е отхвърлена. За да постанови своето решение административният съд е приел, че административният акт в частта му по т. II. 2, с която са отхвърлени разходи в размер на 7 лв. редуцирани, вследствие закръгление на долен четен лев е незаконосъобразна поради липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че не е посочено фактическото и правно основание за редуциране на разходите в тази им част. От приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че разходите следва да бъдат 20 427 лв., а не както е посочил органа 20 420 лв. Въз основа на изложеното, съдът е отменил процесната заповед в частта й по т. II. 2 и е върнал преписката за ново произнасяне в тази й част. В останалата част от заповедта, съдът е преценил, че издателят на акта правилно е приложил материалния закон - Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и по - конкретно новата ал. 3 на чл. 8 от посочената наредба в редакцията й, публикувана в ДВ, бр. 37/2010 г. в сила от 18.05.2010 г. Обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган в предвидената в закона писмена форма при спазване изискванията на материалния закон и на процесуалните правилна и в съответствие с целта на закона. Неоснователни са възраженията на касатора за несъответствие с материалния закон с твърдения, че разпоредбата, на която се е позовал издателят на процесната заповед не е действала към момента на подаване на заявлението и образуване на административното производство. В чл. 142, ал. 1 от АПК императивно е формулирано изискването съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Ако законодателят бе имал предвид съобразяването на нормативната уредба към датата на образуване на административното производство би го регламентирал изрично, но в случая не е така. Единственото място, където е уредена подобна хипотеза е нормата на чл. 40, ал. 2, изречение първо от АПК, която предвижда, че силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. В конкретния случай обаче визираната разпоредба е неотносима към спора, защото е отказано финансиране проекта на жалбоподателя не по причина, че някой от приложените от него документи - писмени доказателства не съответства на ново нормативно изискване, а защото е налице пречка, регламентирана в нормативен акт, при установяването на която задължително се отказва претендираното финансиране, а именно: заявителят е свързано предприятие с друг кандидат, на когото вече е отпусната финансова помощ по същата мярка и общият размер на разходите ще надвиши допустимия максимален размер на разходите по мярката. Ако отказът бе мотивиран с липса на задължителен реквизит в някой от приложените към заявлението документи, което изискване не е съществувало в приложимата правна уредба към датата на подаване на заявлението, тогава възражението на касатора би било основателно, но в настоящата хипотеза спорът не е досежно наличието или не на изискуем документ, а за приложението на материалния закон по време. В касационната жалба не се оспорват правнорелевантните обстоятелства, че кандидатите за финансово подпомагане "Агро Сантия" ЕООД и "Агро Сантино" ЕООД са свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средни предприятия, тъй като едно и също лице- "Серес"АД е собственик на капитала на двете дружества. В подкрепа на тази констатация е приложена Декларация за обстоятелства по ЗМСП от 31.05.2010 г. Безспорно е също така, че "Агро Сантино" ЕООД има одобрен проект по мярка 121 на стойност 2 913 318 лева, а одобрената и изплатена субсидия от 50% е 1 458 615.00 лв. по сключен договор № 15/121/00140 от 05.09.2008 г. С изменението на Наредба № 8 от 3.04.2008 г., публикувано в ДВ, бр. 37 от 2010 г., в сила от 18.05.2010 г., чл. 8 е изменен, като е създадена нова ал. 3, по силата на която максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР /2007 - 2013/ не може да надвишава размера на 1 500 000 евро за кандидатите и/или ползвателите, които са предприятия партньори и/или свързани предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия - чл. 4, ал. 5 и ал. 7. Оспореният административен акт е издаден след изменението на чл. 8 от приложимата наредба, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че правилно е приложен чл. 142, ал. 1 от АПК, според който материалният закон се преценява към момента на издаване на административния акт, а не към датата на сезиране на органа и започване на административното производство. В случая е налице забава в произнасянето на ответния административен орган, и както правилно е преценил първоинстанционният съд срокът е инструктивен и неприключването на производството в този срок не следва да се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. В хода на производството от страна на ДФЗ е констатирана съществуваща обвързаност с друг бенефициент, който вече е получил финансиране и предвид съмнение за заобикалане правилата на Програмата за развитие на селските райони е сезирана работна група за предотвратяване на измамите. Представен е протокол от 03.08.2010 г. от проведената среща на работната група, на която са обсъдени проектите на "Агро Сантия" ЕООД и "Агро Сантино" ЕООД и е взето решение по отношение на тези дружества на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. и на основание на факта, че се касае за свързани лица, проектът на "Агро Сантия" ЕООД да се одобри само за остатъка от максимума по мярката, след като от него се приспаднат одобрените разходи по проекта. Следва да се отбележи, че процесният отказ не е постановен поради установено заобикаляне от жалбоподателя на правилата на Програмата за развитие на селските райони, злоупотреби или поради измама, а на специално основание, визирано в текста на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства". По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение