Решение № 3741 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2013 г.

Решение № 3741 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на А. И. П. с адрес: [населено място], ж.к. „К. поляна – I част”, № 38Б, вх. Б, ет. 7, ап. 92 /съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6/, подадена чрез процесуалните му представители адв. Ч. и адв. Т., против решение № 1992 от 25.03.2013 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8656/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в обжалваната част с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- С. при ЦУ на НАП /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост и неправилно приложение на закона, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са следните: 1. Съдът неправилно е приел, че РА е издаден от компетентен орган, че не противоречи на протокол № 800217 от 30.01.09г. и приложения към него протокол, в които са обективирани резултатите от възложена проверка, както и на издадения ДРА № 215/15.09.05г.; 2. Неправилни са изводите на съда по отношение на обектите, описани в т. 1 от Нотариален акт /НА/ № 126 от 03.06.05г., довело до потвърждаването на РА в частта му, в която са определени задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г.; 3. Неправилно са преценени от съда следните договори- от 01.08.04г. със [фирма], от 01.12.06г. с [фирма], от 03.01.07 г. с [фирма], в резултат на което е прието, че с тях не се предоставят образователни услуги по смисъла ЗДДС; 4. Неправилно са преценени от съда следните договори – от 01.12.06г. с [фирма] и допълнителното споразумение от 29.12.06г., съответно – сключения в изпълнение на договора договор с дата 03.12.06 г. за покупка на акции; договор от 11.05.06г. с „Такаруна Холдинг Б.В.” за посредничество при придобиването на 100% от капитала на [фирма]. Сделката е осъществена, тъй като „Р. алианс лимитед” е придобило далекосъобщителните мрежи на [фирма]; договор от 23.10.07г. с [фирма] за посредничество за продажба на акции на [фирма]; договор с [фирма] от 10.10.06г., споразумение с [фирма] от м. юли 2007 г.; договор от 01.01.04г. със ЗК [фирма] /ЗК [фирма]/ за услуги по организиране на консултантски бизнес портфейл. Изброените договори съдържат ясни клаузи за предоставяне на финансови услуги по смисъла на ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде прогласен за нищожен РА или отменен като незаконосъобразен, както и присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски съобразно приложения списък.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. К.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № [ЕГН]/06.08.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в обжалваната част с решение № 1550/15.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- С. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е определено задължение по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. – данък върху доходите на физическото лице за довнасяне в размер на 35 751.10 лв. и лихва 20 139.96 лв. Определени са задължения за ДДС за периодите от 01.12.2004 г. до 30.06.2008 г. и от 01.09.2008 г. до 01.02.2009 г. в общ размер 1 285 320 лв. и лихва за забава.

I. Неоснователен е доводът на касатора за незаконосъобразност на извода на АССГ, че РА не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. РА е издаден от Б. Й. Д., главен инспектор по приходите, определена със З. № К 1003763/28.06.2010 г., издадена от Ц. К. Н., началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол”. Със заповед № РД-01-6/05.01.2010г. на директора на ТД на НАП – С. са възложени функции на компетентен орган да издават ЗВР на П. Г. Г. и на Ц. К. Н., изпълняващи длъжността началник сектор „Ревизии”. Със същата заповед е разпоредено при отсъствието на П. Г. Г. същата да бъде замествана от Ц. К. Н.. ЗВР и следващите за нейното изменение са издадени от П. Г. Г.. По делото е приложена молба вх. № 94-П-368/25.06.2010 г. от Г. да й бъде разрешено да ползва два работни дни платен отпуск на 28 юни и 29 юни 2010 г., през което време ще бъде замествана от Ц. К. Н.. Последният също се е подписал на молбата като уведомен и съгласен. Със заповед № 3706/28.06.2010г. е разрешено на Г. да ползва платен отпуск на посочените дни. По делото е прието заключение на вещото лице Т., който след извършена проверка в отдел „Личен състав” на ТД на НАП – С. и е потвърдил подаването на молбата за отпуск и завеждането й в регистъра с посочения номер, както и издаването на заповед № 3706/28.06.2010г. на директора на ТД на НАП за разрешаването й. Вещото лице посочва също така, че ползването на отпуск от държавния служител в края на м. юни 2010 г. се потвърждава и от ведомостта за заплати за м. юли 2010 г., видно от която при изчисляването на работната заплата са отчетени два дни отпуск. От страна на ответника по делото е представен и самият фиш за заплата на П. Г. Г. за м. юли 2010 г., в който е отбелязано ползването на редовен платен отпуск. Установеното в допълнителното заключение по ССЕ, че на 28.06.2010 г. П. Г. Г. е издала 6 заповеди за възлагане на ревизии, се потвърждава и при разпита на същата в съдебно заседание. Според нейните обяснения чрез системата за електронно възлагане й е било възложено издаването на заповеди на предишна дата, които тя е издала на 28-ми сутринта. Посоченото обстоятелство не означава, че на 28 юни 2010 г. Г. не е ползвала платен годишен отпуск и З. № К 1003763/28.06.2010 г. е издадена от Ц. К. Н. без същият да е бил компетентен да я издаде. Изготвянето на молба за отпуск от Г. и издаването на заповед от директора на ТД на НАП за разрешаване на ползването му в по-късен момент, а не на посочените в тях дати с цел да се оправдае издаването на З. от Н., каквито са твърденията на жалбоподателя, не се подкрепят от доказателствата по делото. Напротив, вещото лице установява завеждането им в регистрите с посочените в тях номера и на посочените в тях дати. Дали издадените от Г. 6 броя ЗВР на 28 юни 2010 г., на която дата й е било разрешено ползването на платен отпуск, са валидни и издадени от компетентен орган, е въпрос, неотносим към настоящия правен спор.

II. Относно данъка по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г.

От фактическа страна в хода на ревизията е установено, че с НА № 126, том I-1, рег. № 1983, дело № 111/2005г. А. С. Д. и С. И. Д., както и А. И. П. и М. И. П. продават на ЗК [фирма] съсобствената си многофункционална сграда на [улица] в С., включваща следните обекти: ресторант, находящ се на първия етаж, офис, находящ се на втория етаж, апартамент, находящ се вдясно от стълбището на третия етаж и копирна база на същия адрес, представляваща самостоятелна сграда. Органът по приходите е приел, че ресторантът, офисът и апартаментът, намиращи се на отделни етажи в сградата, не представляват един имот, а три самостоятелни обекти. По отношение на ресторанта и офиса е прието, че попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 1, б. „б” ЗОДФЛ /отм./ и доходите от продажбите им са необлагаеми. Доходите, реализирани от продажбите на другите два обекта – апартамент и копирна база обаче са облагаеми. По реда на чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ /отм./ е определена данъчната основа при продажбата на недвижимо имущество като разлика между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване. В случая по смисъла на чл. 24,ал. 3 ЗОДФЛ /отм./ актуализираната цена е данъчната оценка. Прието е, че за ревизираното лице доходът е в размер на 1/4 и същият е намален с 20 % ДДС, тъй като то е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС /отм./ и съгласно чл. 56, ал. 2 от същия закон, ако данъкът не е изрично посочен, че се дължи отделно, той се приема за включен в цената.

Възраженията на жалбоподателя, заявени в жалбата му пред АССГ и поддържани и в касационната жалба, се свеждат основно до следното: 1. При извършената проверка на ревизираното лице декларираните от него доходи от продажбата на недвижимите имоти с НА № 126 от 03.06.05г. са били проверени и данните в подадената декларация са потвърдени; 2. По т. 1 от НА е продаден един обект – многофункционална сграда, а не три. Според СТЕ ресторантът, офисът и апартаментът не отговарят на условията по § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, за да бъдат определени като самостоятелни обекти.

Видно от представения по делото протокол-приложение № 800217/30.01.09г. /л. 354-л. 362/, проверката е възложена с цел съпоставка между притежаваното имущество, направените разходи и декларираните и/или получени доходи от лицето А. И. П.. Констатирано е, че съгласно ДРА № 215/15.09.05г. проверяваното лице разполага с парични средства в размер на 428 275.79 лв. към 31.12.04г. Проверени са данните от подадената Г. по чл. 41 ЗОДФЛ /отм./ за 2005г., в която по част VIII „Продажба на недвижимо имущество” е декларирана продажба на ј ид.ч. от склад с НА № 127 от 03.06.05г. Липсват данни за деклариране на продажбите на недвижими имоти, извършени с НА № 126/05. Продажбите с двата НА са коментирани само във връзка с това, че след извършването им не се дължат данъци и такси по ЗМДТ. С оглед на изложеното, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че проверката, възложена с резолюция от 08.12.08г., изменена с резолюция от 30.12.08г., има различен предмет, а именно – извършване на съпоставка между притежаваното имущество, направените разходи и декларираните и/или получени доходи, както е посочено в самия протокол, а няма за предмет проверка за това правилно и законосъобразно ли са декларирани получените доходи и дължимите данъци върху тях.

Съдът подробно и аргументирано е отговорил в мотивите на своето решение и на второто възражение на жалбоподателя. Обсъдил е основното заключение на СТЕ, според което многофункционалната сграда се състои от два надземни и два тавански етажа и включва ресторант с кухненска част и обслужващи помещения, находящ се на първия етаж, офис, разположен на втория етаж и два апартамента на третия етаж /единият от които не е предмет на продажбата с НА/ За ползването на ресторанта са осигурени самостоятелни входове, това се отнася за офиса и апартаментите. В НА № 126/05 към всеки обект са посочени прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинското място. Видно от удостоверението за данъчни оценки на продадените недвижими имоти /л. 222 от делото/ за всеки от шестте недвижими имота има определена самостоятелна данъчна оценка. С оглед на изложеното законосъобразен е изводът на съда, че макар в ЗОДФЛ /отм./ да не се съдържа дефиниция на понятието „недвижим имот”, то в конкретната разпоредба се има предвид такъв, който би могъл самостоятелно да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Обстоятелството, че към настоящия момент не са изготвени и надлежно одобрени строителни книжа за промяна на предназначението на обектите и обособяването им като самостоятелни строежи по смисъла на ЗУТ, каквато е констатацията в допълнителната СТЕ, не променя изводите на първоинстанционния съд. Само с оглед прецизност следва да се отбележи, че същото е прието и в решение № 2711/26.02.2013 г. по адм.д. № 6164/2012 г. и в решение № 3424 от 12.03.2013 г. по адм.д. № 9236/2012 г. на ВАС, осмо отд. във връзка с определените с ревизионни актове допълнителни задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. на С. И. Д. и М. И. П..

III. Относно задълженията по ЗДДС:

Ревизиращият екип е приел, че в периода 01.01.2000 г. – 31.12.2004 г. А. П. е извършвал редовно консултантски и други услуги с личен труд и е декларирал получен доход от тази своя дейност в размер на 240 671, 23 лв., което е установено с ДРА № 215/15.09.2005 г. Установено е, че с оглед констативен протокол от 25.03.04 г. П. приема плащането от [фирма] по сключения с дружеството консултантски договор в размер на 180 000 лв. , за която сума му е издадена служебна бележка от 31.03.04 г. С оглед на обстоятелството, че лицето извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДС /отм./ и е данъчно задължено лице съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДДС /отм./ във връзка с осъществяваните от него облагаеми доставки е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.04.04г. на основание чл. 108, ал. 1 ЗДДС /отм./. С РА е начислен ДДС за данъчните периоди от 01.12.04 г. /в съответствие със ЗВР/ до 31.12.06 г. на основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС /отм./ и за периодите 01.01.07г. – 30.06.08 г.; 01.09.08г. – 01.02.09г. на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС.

Неоснователно се претендира от жалбоподателя прогласяване нищожност на РА в частта му относно определените задължения по ЗДДС за данъчния период м. декември 2004 г., тъй като този период е обхванат от ревизията, приключила с ДРА № 215/15.09.05г. и задълженията е следвало да бъдат изменени в производство по реда на чл. 133 – чл. 134 ДОПК. Правилно е посочил първоинстанционния съд, че с ДРА № 215/15.09.05г. е приключила ревизия, обхващаща периода 01.01.2000 г. – 31.12.2004 г., която е имала за предмет данъчни задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ /отм./ и данъци и такси по ЗМДТ, а не задължения по ЗДДС /отм./. След като тази ревизия не е имала за предмет определяне на задължения за данък върху добавената стойност, няма как с ДРА № 215/15.09.05г. да се констатира достигнат облагаем оборот, налагащ задължителна регистрация по чл. 108, ал. 1 ЗДДС /отм./.

Правилни са изводите на съда и по отношение на договорите, сключени със [фирма], [фирма] и [фирма], за които жалбоподателят твърди, че касаят предоставянето на образователни услуги по смисъла на ЗДДС /отм./ и ЗДДС, представляващи освободени доставки. С анекси от 2005 г. и 2006 г. към основните договори за консултантски услуги, сключени със [фирма], [фирма], страните са се договорили, че А. П. в качеството му на хоноруван преподавател към катедра „Интелектуална собственост” на У. ще провежда ежемесечно обучение на ръководните служители и мениджърския екип на възложителите, включваща теоретична подготовка за повишаване на професионалните компетенции – поемане на управленски отговорности, фирмена сигурност, превенция на риска, стратегически и оперативни насоки на дейността на фирмата. С протокол от 25.12.07г., подписан от представляващите [фирма] и от А. П., е констатирано предоставянето от последния на образователни услуги, изразяващи се в провеждане на обучение на членовете на управителните органи на дружеството с цел повишаване на професионалните им компетенции. Съгласно чл. 42, т. 3 от ЗДДС /отм./ образователни са услугите, извършвани във връзка със следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията само когато се извършват от институциите по т. 1 и т. 2 - училища или обслужващи ги звена или културно-просветни или научни институции, висши училища или колежи, получили разрешение съгласно Закона за висшето образование. Безспорно, предоставените от П. образователни услуги на ръководните кадри на дружествата-възложители, описани в анексите към договорите от 2005 г. и 2006 г., не отговарят на определението за образователни услуги, съдържащо се в чл. 42 от ЗДДС /отм./ и поради това не е освободена доставка.

Според определението, съдържащо се в чл. 41 ЗДДС, в действащата към процесния период от време редакция /ДВ бр. 63/06г./, освободена доставка, свързана с образование е:

1. професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, предоставяни от:

а) училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение или културно-просветни или научни институции;

б) висши училища по Закона за висшето образование;

2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1.

Както е прието в обжалваното решение, конкретните услуги не са предоставяни от училища или институции, изброени в т. 1, б. „а” и б. „б” и не могат да бъдат квалифицирани като частни уроци, заместващи училищно или университетско образование.

Текстът на чл. 132 /и, й/ от Директива 2006/112/ЕС на Съвета показва, че транспонирането му в българския закон е точно. Според него, освобождаванията на определени дейности в обществен интерес са за: и) доставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност; й) частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование.

В своите решения С. приема, че установяването на данъчни облекчения от вида на освободените от облагане с ДДС доставки е изключение от принципа на данъчния неутралитет и именно поради това всяко освобождаване трябва да бъде тълкувано и прилагано стриктно. Издадените на А. П. диплома от ВАК за образователна и научна степен „доктор” и свидетелство за научно звание „доцент” по научна специалност 05.02.24 „Организация и управление извън сферата на материалното производство” не дават основание да се направи извод, че предоставените от него услуги, свързани с обучение на ръководните служители на дружествата, с които са сключени договорите, попадат в обхвата на освободените от облагане образователни услуги по смисъла на специалния закон.

Относно договорите, за които в касационната жалба се твърди, че са предоставени финансови услуги:

Жалбоподателят твърди, че в изпълнение на договор, сключен с [фирма] от 23.10.07г. за посредничество при продажбата на акции на търговско дружество [фирма] е сключен договор на 29.10.07г., с който [фирма] продава на „Интердата корпорейшън” – Република С. 1 392 636 броя поименни акции с право на глас, съставляващи 56 % от капитала на [фирма]. Договорът е представен по делото на л. 455. В хода на ревизията обаче е установено, че според справката в търговския регистър с джиро от 14.09.07 г. [фирма] чрез изп. директор Я. Д. прехвърля 1 392 636 броя поименни акции от капитала на [фирма] на „Интердата корпорейшън”. С джиро от 17.09.07г. Интердата корпорейшън” прехвърля същия брой акции на „Виком Л.” – САЩ. С джиро от 18.09.07г. „Виком Л.” – САЩ чрез пълномощника си прехвърля акциите на [фирма], а с джиро от 12.10.07г. [фирма] ги прехвърля на [фирма]. Тъй като изброените прехвърляния на акциите на [фирма] са направени преди сключването на договора с А. П., е прието, че това не е станало чрез посредничество от негова страна. Изложените факти сочат, че договорът за посредничество от 23.10.07г. и договорът за покупко-продажба на поименни акции от 29.10.07г. са сключени в момент, в който [фирма] вече не е било собственик на акциите. При същата фактическа обстановка ВАС, първо отделение е приел в своето решение № 14265/30.10.2013 г. по адм.д. № 1605/2013 г., че посредническата услуга не е извършена и законосъобразно с РА № 22511001/1006.2011 г. с разходите за изплатеното възнаграждение на А. П. е увеличен ФР на [фирма] за 2007 г. и 2008 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО – възнаграждение за услуга, която не е реално осъществена. С оглед на изложеното, правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитаните двама свидетели.

На 11.05.06г. между „Такаруна холдинг” Б.В. – Х. и А. П. е сключен договор за посредничество, според който посредникът, наричан „консултант”, се задължава да посредничи за придобиването от изпълнителя на 100 % от капитала на [фирма]. В хода на ревизията при извършената проверка в търговския регистър и според дадените писмени обяснения от представляващия [фирма] Я. Д., се установява, че нови вписвания в акционерната книга на дружеството няма и не е извършвана продажба на акции. Според писмените обяснения на ревизираното лице, „Р. алианс лимитед” е придобило далекосъобщителните кабелни мрежи на [фирма].

По аналогичен начин стои и въпросът с изпълнението на договора за посредничество с [фирма] от 08.10.07г. в изпълнение на който е сключен договор, съгласно който [фирма] закупува от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] притежаваните от тях кабелни мрежи.

С [фирма] е сключен и друг договор на 10.10.06г. за посредничество при осъществяването на търговска сделка по чл. 15 от ТЗ за продажба на търговското предприятие на дружеството [фирма] на притежаваното от възложителя дъщерно дружество [фирма]. Представен е договор по чл. 15 от ТЗ и решение № 168 от 01.02.07г. на Кюстендилския окръжен съд за вписване на прехвърлянето.

5. От страна на [фирма] в хода на ревизията е представен договор № 1 от 05.01.05 г., съгласно който консултантът А. П. поема задължение да оказва съдействие във връзка с корпоративната сигурност на банката. В писменото обяснение се потвърждава изплащането на възнаграждение именно във връзка с този договор. Представено е и споразумение с [фирма] от м. юли 2007 г., съгласно което в изпълнение на предварителен договор рег. № 17804 от 20.04.07г. [фирма] се задължава да изплати на А. П. сумата по този предварителен договор на датата на прехвърляне на собствеността на посочените в него акции. Такъв предварителен договор не е представен нито от жалбоподателя, нито от [фирма], а липсват и доказателства за сключен окончателен договор за прехвърляне собственост на акции.

На 01.01.04 г. е сключен договор № 1 от посочената дата между ЗК [фирма] като възложител и А. П. като изпълнител, съгласно който изпълнителят се задължава да извърши организиране на консултантски бизнес портфейл, включващ мониторинг и бизнес управление на застрахователния риск при реализиране на пакетите застрахователни продукти от първата страна; маркетингово проучване сред потребителите на застрахователни услуги, анализиране на пазарната среда, разработване на конкретни методи и модели за разширяване на пазарния сегмент на първата страна. Според подписания протокол от 30.12.05г., за периода м. декември 2004 г. – м. декември 2005 г. възложителят е сключил застрахователни договори с [фирма] чрез посредничеството на втората страна.

Представено е допълнително споразумение към договор от 29.12.05г., сключен между [фирма] като възложител и А. П. като изпълнител /консултант/, съгласно което към 29.12.05 г. на базата на предоставените от консултанта посреднически услуги и оказаното от негова страна съдействие на възложителя при воденето на преговорите, възложителят е записал акционерно участие в размер на 20 % в [фирма].

Представено е допълнително споразумение от 29.12.06 г. към договор от 01.12.06 г., сключен между [фирма] и А. П., според което страните констатират, че възложителят [фирма] и HERITAGE G. H. I. U. са сключили с изключителното съдействие на консултанта договор за покупка на акции в [фирма], З. [фирма] и [фирма] на 03.12.06г., рег. № 25955/03.12.06г. на Нотариус рег. № 274 на НК на Р. България, вписан като Акт № 91, том III от актовите книги на същия нотариус при продажна цена 5 600 000 евро, заплатена изцяло.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, доставка на финансови услуги е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати. Идентична е и разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 5 от ЗДДС /отм./. Както беше посочено по-горе във връзка с образователните услуги, всяко освобождаване трябва да бъде тълкувано и прилагано стриктно. Посредничеството при сключване на договори за придобиването на далекосъобщителните кабелни мрежи, продажба на търговското предприятие, сключването на застрахователни договори не представлява договаряне, свързано с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати по смисъла на определението за финансови услуги, съдържащо се в специалния закон. Посредничеството при сключване на застрахователни договори не е и застрахователна услуга по смисъла на чл. 37 от ЗДДС /отм./, доколкото не се касае за застрахователни и презастрахователни услуги, извършени от застрахователи и презастрахователи при условията и по реда на Кодекса за застраховането, нито за свързани с тях услуги, извършени от застрахователни брокери и застрахователни агенти. По смисъла на чл. 135, пар. 1, б. ж от Директива 2006/112/ЕС на Съвета, договаряне, свързано с акции, дялове в предприятия, дългови облигации и други ценни книжа се отнася до дейността на посредник, който не заема позицията на никоя страна към договор, свързан с финансов продукт. Посредничеството е услуга, извършвана и заплатена от договорна страна като отделен акт. Той може да съдържа посочване на подходящи възможности за сключване на договор, да се правят контакти с другата страна или да се преговаря от името и от страна на клиент. Целта на договарянето е да се направи всичко необходимо за двете страни, за да влязат в договор, без посредникът да има интерес от условията на договора / т. 39 от решение на С. от 13.12.2001 г. по дело С-235/2000 г. Както [фирма], така и [фирма] потвърждават в подписаните от тях писмени споразумения, че сделките за закупуване на акции са сключени от тях благодарение на посредничеството на жалбоподателя и при изключителното негово участие и съдействие при воденето на преговорите. С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение приема, че от страна на жалбоподателя е извършено договаряне на сделки, свързани с акции, сключени от [фирма] и [фирма]. Поради това, съдът е следвало да изиска от тези дружества, а и от трето, неучастващо лице – нотариус договорите за продажба на акции и данните за тяхното вписване в актовата книга на нотариуса. При наличието на действително сключени такива договори, би следвало да се приеме, че възнагражденията са получени във връзка с осъществени финансови услуги, които са освободени доставки. Доколкото конкретните доставки са извършени преди влизането в сила на ЗДДС от 01.01.07г. доставките на финансови услуги не се включват в облагаемия оборот. Възнагражденията са получени през данъчните периоди м. декември 2005 г. и м. декември 2006г. Тъй като съдът не разполага със специални познания, за да прецени как изключването на посочените сделки ще повлияе на облагаемия оборот за 12-месечните периоди, решението в частта по ЗДДС /отм./ и ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.04 г. до 31.12.06 г. и за периодите 01.01.07 г. – 30.06.08г.; 01.09.08 г. – 01.02.09г.следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените по-горе указания и за назначаване на ССЕ със задача да определи задълженията за ДДС и лихви за всеки един от процесните данъчни периоди като съобрази констатациите на ревизиращия екип, възприети за законосъобразни с решението на първоинстанционния съд и потвърдени от настоящата касационна инстанция, както и приетото в настоящото съдебно решение относно сделките с [фирма] и Л. Корпорация” АД, свързани с финансови услуги. В частта по ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника за първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по размер в съответствие с отхвърлената част от жалбата – 1567.82 лв. За касационното производство на ответника такова не се присъжда с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, съгласно която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по дължимостта на останалата част от претендираните от страните разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение