Решение № 16227 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2019 г.

Решение № 16227 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез пълномощник, срещу решение № 4279/24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3379/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед за налагане на санкции за прекратяване на договор № РД 15-267/01.03.2019 г. на директор на СЗОК. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО и чл. 59, ал. 13, пр. първо ЗЗО във вр. чл. 152, ал. 1, пр. първо от Националния рамков договор за дентални дейности за 2018 г. (НРД за ДД за 2018 г.) са относими към към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски – внесена държавна такса за касационното производство. Ответникът - "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ дентална медицина", представлявано от д-р С. Тошева, чрез пълномощник, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № РД 15-267/01.03.2019 г. на директора на СЗОК, с която при съобразяване разпоредбите на чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, чл. 59, ал. 13, пр. първо ЗЗО и на основание чл. 145, ал. 1, т. 2 и чл. 152, ал. 1, пр. първо от НРД за ДД за 2018 г., поради отчетени дентални дейности, които не са извършени, е наложена санкция прекратяване на договор № 22-0292/2018 г., сключен между НЗОК /СЗОК и "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ дентална медицина", представлявано от д-р С. Тошева относно изпълнението на пакет "първична извънболнична дентална помощ" от д-р С. Тошева. След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дентална дейност д-р С. Тошева по отношение на здравно осигуреното лице Е. Петров е отчела дейност, която не е извършена - три броя обтурации, вписани в амбулаторен лист № 167/12.10.2018 г., за което неоснователно е получила сума в размер на 85, 20 лв. от СЗОК. Така констатираното нарушение е първо и няма данни за повторното му извършване по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НРД за денталните дейности за 2018 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормите на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от НРД за денталните дейности за 2018 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и т. 2 ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод досежно липсата на основания за цялостно прекратяване на договора сключен между НЗОК/СЗОК и Амбулаторията, представлявана от д-р С. Тошева. Въз основа на посочените в заповедта правни основания за налагане на санкцията, решаващият съд мотивира заключение, съобразно което цялостно прекратяване на договора е допустимо само при повторно извършено нарушение при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. Решаващият съд приема, че санкцията е следвало да се наложи частично - само по отношение на лекаря и за изпълнение на един определен пакет дентални дейности, а не да се прекрати договора за цялата практика, както неправилно е формулирано в заповедта. При липса на фактическо и правно основание относно цялостно прекратяване на договора с медицинското заведение, административният съд отменя процесната заповед на налагане на санкция като незаконосъобразна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По делото липсва спор между страните, че нарушението е първо, респ. не е извършено повторно. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ по см. § 1, т. 2 от ДР на НРД за ДД 2018 г., съгласно който повторно е нарушението, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО. Съществен за изхода му е отговорът на въпроса, обусловен от обстоятелството, че д-р С. Тошева е единствен лекар по дентална медицина, който извършва дентална дейност в лечебното заведение и едновременно с това е негов управител. Предвид обстоятелството, че тя е извършила нарушението, следва ли при доказано първо нарушение договорът да се прекрати изцяло или е трябвало да се наложи частична санкция, а едва при повторност на нарушението да се прибегне до цялостното му прекратяване. В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 152, ал. 1 НРД за ДД за 2018 г., в която е предвидено, че директорът на РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съгласно ал. 2 от същия член при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Договорът с изпълнителя се прекратява изцяло при повторно извършване на нарушението. По силата на чл. 59, ал. 13 ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и ал. 11, т. 2 на чл. 59 ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че разписаното правило е императивно - договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. И макар в случая д-р С. Тошева едновременно да е управител и представляващ лечебното заведение, като заедно с това е лекарят, който осъществява дейност в него, няма съвпадение и препокриване на правните фигури и субекти. "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ дентална медицина", представлявано от д-р С. Тошева е самостоятелен и различен правен субект от физическото лице д-р С. Тошева. В случая първичното нарушение е извършено от д-р С. Тошева, като физическо лице и следва да се санкционира само лекарят, неизвършил съответната дейност, като се прекрати договора само по отношение на него. Амбулаторията може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. В този случай санкцията ще бъде частична и законосъобразна само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има в случай на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. Административният орган в тази хипотеза е направил недопустимо правнотехническо смешение между физическото лице д-р С. Тошева и "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ дентална медицина", които не са един и същ правен субект. При налагането на санкцията двата правни субекта е следвало да се разграничат, още повече, че приложимата в случая разпоредба като санкционна не може да се тълкува разширително. В случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13 вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД за ДД за 2018 г., тоест при повторно нарушение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски, в съответствие с представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 24.07.2019 г. От бюджета на Столична здравноосигурителна каса следва да се възстановят направените съдебните разноски от "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ дентална медицина", представлявана от д-р С. Тошева, в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,