Решение № 2961 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2014 г.

Решение № 2961 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по две касационни жалби, подадени както следва: 1. от Петя Ямболова, Тинка Заднепровска, Станка Стоянова, Зафирка Янулова, Тинка Германова, Катина Стоянова и Христо Христов, чрез адв. Славов и 2. от Агенция по геодезия, картография и кадастър, чрез изпълнителния директор, подадена от адв. Бояджиев срещу решение № 1317/06.06.2014 г., по адм. д. № 4455/2013 г. на Административен съд-Варна. В жалбите се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Константин Вълчанов, чрез адв. Киряков, оспорва жалбите и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на разноските. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна не ангажира становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба на изпълнителния директор на АГКК е процесуално недопустима по следните съображения. Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по жалба на Константин Вълчанов срещу заповед № КД-14-03-2816/05.11.2013 г. на началника на СГКК-Варна, с която е одобрено по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ изменение на КР за имот с идентификатор 10135.2515.2180 със заличаване на вписания собственик Константин Вълчанов и вписване на наследниците на Христо Христов. В производството е конституиран като ответник издателя на оспорения акт по реда на чл. 153, ал. 1 АПК, а именно: началника на СГКК-Варна, който е издател на заповедта по силата на т. 2, ал. 13 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторът - изп. директор на АГКК не е бил страна в производството и не разполага с процесуално право за касационно обжалване по смисъла на ал. 1, чл. 210 АПК, поради което касационната жалба се явява недопустима, както и образуваното по нея касационно производство. Не е налице и изключителната хипотеза на чл. 210, ал. 2 АПК, която предоставя право на касационно обжалване и на лицата, за които решението има сила и е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото, тъй като в качеството си на административен орган изп. директор на АГКК не попада в кръга на тези лица. Предвид това жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част - да се прекрати. Касационната жалба на Петя Ямболова, Тинка Заднепровска, Станка Стоянова, Зафирка Янулова, Тинка Германова, Катина Стоянова и Христо Христов като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-03-2816/05.11.2013 г. на началника на СГКК-Варна, с която на основание на § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязло в сила решение на Варненски окръжен съд № 479/15.04.2011 г. по в. гр. д. № 258/20011 г. е одобрено изменение на КР за имот с идентификатор 10135.2515.2180 със заличаване на вписания собственик Константин Вълчанов и вписване на наследниците на Христо Христов. Прието е, че по реда на чл. 142, ал. 2 АПК е безспорно установен факта на отмяна по чл. 307, ал. 3 ГПК на съдебното решение, визирано като основание за постановяване на оспорената заповед, което сочи на неразрешен спор за собственост, а това обстоятелство по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2-ро от ПЗР на ЗСПЗЗ е пречка за допускане на процесното изменение в КР. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. Правно значение на такъв акт има решение № 308/18.12.2013 г. по гр. д. № 4639/2013 г. на ВКС, с което е отменено решение на Варненски окръжен съд № 479/15.04.2011 г. по в. гр. д. № 258/20011 г. в извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК, т. е. съдебното решение въз основа на което е прието, че е разрешен спора за собственост и процесния имот е записан на наследниците на Христо Христов, а вписания в КР собственик Константин Вълчанов е заличен, е отстранено от правния мир. Това решение на Върховния касационен съд внася съществена промяна в правното положение на страните, при условията на което е издадена обжалваната заповед, предвид което правилно е зачетено от първоинстанционния съд при разрешаване на спора по същество с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че законосъобразността на заповедта следва да се преценява към момента на нейното издаване, тъй като това е въведеното общо правило в ал. 1 на чл. 142 АПК, а хипотезата на ал. 2 е изключение от това правило и касае незаконосъобразността на оспорения адм. акт при установяване на последващ издаването й факт, имащ обратно действие, т. е. заличаващ релевантни при издаването на адм. акт обстоятелства, каквото безспорно обстоятелство се явява отмяната на съдебното решение по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) с решение № 308/18.12.2013 г. по гр. д. № 4639/2013 г. на ВКС, постановено до приключване на устните състезания по делото ред АС-Варна. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Предвид изрично и своевременно заявеното искане за разноски /по приложения списък/ от процесуалния представител на ответника Константин Вълчанов и липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, касаторите Петя Ямболова, Тинка Заднепровска, Станка Стоянова, Зафирка Янулова, Тинка Германова, Катина Стоянова и Христо Христов дължат по равно разноските по списъка за настоящата инстанция в размер на 2500 лв., съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 29.07.2014 г., надлежно внесено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК