Решение № 8883 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А. С. от гр. Чепеларе, чрез процесуален представител -адв. Стамболова срещу решение № 202 от 15.02.2026 г., постановено по адм. дело № 351 от 2025 г., по описа на Административен съд -Смолян, с което е отхвърлена жалба на С. против разпореждане от 17.10.2025 г. на инспектор при РУ - Чепеларе. С цитираното разпореждане на осн. чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените функции по охрана на обществения ред и предотвратяване на престъпления е разпоредено на Н. С. от гр. Чепеларе да не преминава с личен или друг автомобил, или по друг начин през имотите намиращи се в местността "Чичуля", с №№ 4084 и 4083 от землището на [населено място], собственост на Л. Т. К. от гр. Асеновград, без нейно разрешение. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът – полицейски инспектор при РУ - Чепеларе, при ОД на МВР-Смолян, чрез юрк. Шехов ,в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в съответствие с изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличие на мотиви, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Решението е правилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че разпореждането е издадено от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, като фактически основания за издаването му се съдържат в административната преписка-част от издаване на оспорения акт, а именно- преписка № 373000-3313/23.09.2025г. по описа на РУ-Чепеларе, сведения и обяснения от множество лица, подробно сочени. Съответно на приложимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за упражняване правомощието на полицейските органи по чл. 64, ал. 1 ЗМВР във вр. с изпълнение на възложените в чл. 6 ЗМВР охранителна и превантивна функция на МВР, а именно такива по опазване на обществения ред и превенция на противоправни дейности, застрашаващи обществения ред, които евентуално могат да възникнат при имотен скандал. Няма пречка част от тези правомощия да са изразени в разпореждане към дадено лице да не извърши или да се въздържа от определени действия, което в конкретния казус е сторено. Не се кредитират доводите на касатора. Ирелевантно за разглежданият казус местонахождението на имота, обозначаването му с видими, трайни граници и обичайният начин за преминаване през сочените имоти. По отношение доводите на касатора за липса на мотиви в обжалвания АА първостепенния съд е изложил подробни мотиви към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС - Смолян е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АС - Смолян трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 102 евро, същото е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение