Решение № 2695 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2019 г.

Решение № 2695 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Кавръкова срещу Решение № 398 от 21.02.2019 г. по адм. д. № 3915/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт на блокиращ оператор към Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при община Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка принудително задържане на пътно превозно средство (ППС) с техническо средство "скоба". Касационният жалбоподател излага оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че е паркирала автомобила си на място, означено с маркировка "Археологически музей", за спирането на което място не се дължи плащане на такса за паркиране на "синя зона". Иска отмяна на съдебното решение и на акта за прилагане на мярката, както и присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът - блокиращ оператор към Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 30.11.2016 г. в 13. 40 ч., след установяване на нарушение от инкасатор Вълова, на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (НРППППСТГП), е извършено принудително блокиране на ППС марка Пежо, черен на цвят, [рег. номер на МПС], на ул. "П. Каравелов" от оператор Колев. От правна страна съдът е изложил съображения, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 27 от НРСППППСТГП - за доказване предоставените правомощия по делото са представени Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив и Заповед № 12 ОА221/27.01.2012 г. на кмета на община Пловдив, Допълнително споразумение № 69/13.04.2016 г. към трудов договор № 41/12.10.2012 г., от които е видно, че Колев заема длъжността "скобар", направление "ПП"- "синя зона", представена е и длъжностна характеристика на въпросната длъжност. Налице е изрично оправомощаване на служители на Общинското предприятие "Паркиране и репатриране" да прилагат този вид принудителна административна мярка. Спорният въпрос, повдигнат от жалбоподателката, е, че тя не е паркирала в границите на "синя зона", а на паркинг за посетители на Археологическия музей. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че видно от представения договор, сключен между община Пловдив и Регионален археологически музей-Пловдив за предоставянето на музея на пет броя служебни паркоместа (ведомствен паркинг) на ул. "П. Каравелов" гр. Пловдив, местата за паркиране, обозначени за Регионалния археологически музей Пловдив, са част от тези на ул. "П. Каравелов" гр. Пловдив, съответно попадат в режима на т. нар. "синя зона", освен ако не се ползват за специалното си предназначение от страна на музея, на който са предоставени за служебно ползване. Въз основа на дадените в съдебното производство свидетелски показания съдът е приел за установено, че жалбоподателката е паркирала на паркомясто на музея, за да посети бизнесцентър, находящ се наблизо, т. е. жалбоподателката не е ползвала паркомясто за осъществяване на дейности, свързани със служебната дейност на музея и не е посетила музея, за да ползва паркомясто в качеството на негов посетител. Като краен извод съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НРСППППСТГП, както и на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, обуславяща прилагането на процесната принудителна административна мярка, тъй като жалбоподателката не е заплатила дължимата такса за извършеното от нея паркиране в обхвата на "синята зона". Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и престой на ППС на територията на гр. Пловдив. Основателни са оплакванията на касатора, че режимът на платено почасово паркиране не се прилага относно служебния паркинг на музея. От представените по делото доказателства се установява, че цялата улица "Петко Каравелов" в гр. Пловдив е включена с решение на общинския съвет в зоната за платено почасово паркиране. Процесното паркомясто се намира именно на ул. "Петко Каравелов" в гр. Пловдив и е едно от общо петте паркоместа, предоставени на Регионален археологически музей-Пловдив за безвъзмездно ползване със сключен договор между общината и музея. Именно по силата на договора, с който е предоставен за безвъзмездно ползване на музея, за ползването на служебния паркинг не се дължи заплащане на такса "синя зона", поради което не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и престой на ППС на територията на гр. Пловдив. Друг е въпросът дали жалбоподателката е имала основание да ползва този паркинг и дали като е паркирала в неговите граници е нарушила забрана за паркиране – но дори да е нарушила забрана за ползване на служебния паркинг, то това би било основание за принудително преместване ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач в съответната хипотеза по чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП, а не за принудително задържане. Трайна е съдебната практика, че чрез заплащане на такса за "синя зона" не може да се дерогира забрана за паркиране (в този смисъл Решение № 4097 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2016 г., VII о., Решение № 9852 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2016 г., VII о., Решение № 15688 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11477/2016 г., VII о., Решение № 1369 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2017 г., VII о.). На следващо място, приложената ПАМ не съответства на целта на специалния закон, регламентирана в чл. 1, ал. 2 ЗДвП - опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и улесняване на тяхното придвижване. С приложената мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП очевидно няма да се преустанови паркирането на процесния автомобил на служебния паркинг на музея, а напротив – ще се удължи престоя му там и ще се препятства ползването на паркинга съгласно неговото предназначение да обслужва дейността на музея. По изложените съображения мярката е приложена незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 159, т. 4 и 5 от АПК. Решението на съда следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. Относно предявения заедно с оспорването иск са налице данни по делото, че разглеждането му е отделено в самостоятелно производство, поради което претенцията за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно приложена ПАМ, е извън предмета на настоящия спор и касационната инстанция не дължи проверка по нейната основателност. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото съгласно представен списък и приложени към него доказателства – 70 лв. държавна такса за касационната инстанция. На основание чл. 37, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. следва да бъде присъдено в полза на неговия процесуален представител - адв. М. Кавръкова от АК-Пловдив със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. "Марица" № 93, партер. При определяне на размера му съдът съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение