Решение № 417 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 375/2010 г.
ВКСI наказателно отделение30.09.2010 г.докладчик Ружена Керанова
Диспозитив
Оставя в сила въззивно решение № 117/17.05.2010 г., постановено по ВНОХД № 112/2010 г. от Апелативен съд - гр. В. Търново.
Мотиви
Решение № 417 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 375/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството пред Върховния касационен съд е по жалба на подсъдимия В. А. И., подадена срещу въззивно решение № 117/17.05.2010 г., постановено по ВНОХД № 112/2010 г. от Апелативен съд - гр. В. Т., с което е изменена частично осъдителната присъда на Окръжен съд - П..
В саморъчно изготвената жалба се твърди, че решението е неправилно в частта му при определянето на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и типа на затворническо общежитие. Направено е искане да се измени решението, като се определи "общ" първоначален режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.
В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия И., както и от защитник, назначен по реда на чл. 94, ал. 3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
I. Оспореното приложение на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС се подкрепя с доводи: ".. че в случая се касае за наказание до 5 години лишаване от свобода - за първи път.. ", поддържа се още, че приложението на посочения режим препятства възможността на подсъдимия да работи и да се грижи за семейството си.
II. Възраженията са неоснователни.
С присъда № 51 от 12.05.2009 г., постановена по НОХД № 304/09 г. от Окръжен съд - гр. П. е била ангажирана отговорността на подсъдимия В. А. И. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК. Наложеното наказание е две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "общ" режим. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо най-тежко наказание измежду наложените по същата присъда и тези по НОХД № № 1762/08 г. и по 144/08 г., а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при "общ" режим.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест, с който е оспорено освен друго и приложението на чл. 25 от НК. С въззивно решение, постановено по ВНОХД № 151/09 г. от Апелативен съд - гр. В. Т., присъдата е изменена, като е отменена в частта й относно приложението на чл. 25 от НК и вместо това на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено привеждане в изпълнение на определеното общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с определение по НЧД № 27/2009 г. на Районен съд - гр. П. На основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е определен "общ" първоначален режим за изтърпяване на това наказание в затворническо общежитие от открит тип. Със същото решение чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е определен и "общ" режим за изтърпяване на наложеното с проверяваната присъда наказание две години и шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.
След влизане на присъдата в сила по искане на главния прокурор с решение № 171 от 26.03.2010 г., постановено по к. д. № 78/2010 г. ВКС, II н. о. е отменено въззивното решението, постановено по ВНОХД № 151/09 г. на апелативния съд в частта му относно определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по НОХД № 304/09 г. и по общото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по ЧНД № 27/09 г. и приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, като в отменените части делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото е постановено атакуваното решение, с което е изменена първоинстанционната присъда, като е отменена в посочените вече части и вместо нея е постановено:
- на приведеното в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с определение по НЧД № 27/09 г. на П. районен съд спрямо подсъдимия В. А. И. на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя "строг" първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип;
- на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя "строг" първоначален режим на изтърпяване на наложеното с проверяваната присъда наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип;.
В отменителното решение на касационната инстанция са дадени задължителни указания относно приложението на закона, свързани с определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
С атакуваното сега решение тези указания на касационната инстанция са изпълнени. Правилно въззивният съд е приел, че приложимата правна норма е 61, т. 2 от ЗИНЗС, защото именно тя съответства на статута на съдимост на подсъдимия И.. Същият не попада в категорията на лицата "осъден за първи път на лишаване от свобода" по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като И. е осъждан на лишаване от свобода, макар и да не е търпял ефективно предходните наказания. Именно последното го определя като лице от кръга, очертан в чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, което води до съответните последици - тип на затворническото заведение "закрит" и "строг" първоначален режим на изтърпяване на наказанието.
Възраженията, свързани с необходимостта подсъдимия да се грижи за семейството си и фактът, че попада сред "рецидивисти", определено не са обстоятелства, които могат да доведат до определяне на друг вид първоначален режим и тип затворническо общежитие.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,