Решение № 13374 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2016 г.

Решение № 13374 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от "Е. Ц." ООД против Решение № 8146/04.07.2016 г. по адм. д. № 6998/15 г. на четвърто отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 424/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-560/13 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с искане да се отмени като неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречието му с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ от АПК. Като основен довод в подкрепа на искането си касаторът посочва непризоваването му за проведените съдебни заседания, за които, вместо да бъде призован с призовка, съдът е приел, че е редовно призован при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК. Алтернативно излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, в писмени бележки оспорва жалбата, като счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и не са допуснати процесуални нарушения. Заинтересованата страна - "БТВ Медиа груп" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че правилно съдът е приел, че касаторът е бил редовно призован при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК за проведените съдебни заседания и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията изложени от касатора, и като съобрази доводите и на останалите страни в процеса намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав е провел три открити съдебни заседания, като за първото от тях - на 16.11.2015 г., е изпратил призовки на всички страни, включително и на жалбоподателя в първоинстанционното производство - "Е. Ц." ООД. Тази призовка е била редовно връчена срещу подпис на финансовия мениджър на дружеството И. А. на 22.06.2015 г. С молба от 16.11.2015 г., с приложен към нея болничен лист, управителят и представляващ дружеството М. Й., е поискал отлагане на делото по съображения, че внезапно се е разболял и не може да присъства на заседанието. В проведеното на 16.11.2015 г. открито съдебно заседание съдът е докладвал тази молба, приел я за основателна и не дал ход на делото, като обявил, че го отлага за друга дата, за която страните се считат редовно уведомени, при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК, без да посочи конкретна дата и час. В закрито заседание, без дата и без по делото да има приложен акт и протокол от това заседание, съдът насрочил следващо открито съдебно заседание за 07.12.2015 г., за която дата и час не изпратил призовки на страните, а в списъка на призованите лица приел, че те са редовно призовани за тази дата и час при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК. На проведеното на 07.12.2015 г. не се е явил представител на жалбоподателя, но въпреки това съдът приел, че страната е редовно призована при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК и дал ход на делото за събиране на доказателства. Съдът отново отложил делото за друга дата, без да обяви такава, и приел, че страните се считат редовно уведомени при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК. С писмо с обратна разписка, съдът изпратил препис от този протокол на страните, който бил получен за "Е. Ц. ООД на 12.12.2015 г., от лице с фамилия Д., без да бъде посочено името и презимето на това лице и в какво качество то получава това писмо и задължава ли се да го предаде на адресата. В закрито заседание без дата и без по делото да има приложен акт и протокол от това заседание, съдът насрочил следващо открито съдебно заседание на 30.05.2016 г., за която дата и час не изпратил призовки до страните, а в списъка на призованите лица отново приел, че те са редовно призовани при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК. На проведеното на 30.05.2016 г. открито съдебно заседание, в отсъствието на представител на жалбоподателя, съдът дал ход на делото, приел го за изяснено от фактическа и правна страна и дал ход по същество, като на 04.07.2016 г. постановил и обжалваното решение. Изводът на съда, че жалбоподателят СТ Е. Ц. ТТ ООД е бил редовно призован при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК за проведените на 07.12.2015 г. и 30.05.2016 г. открити съдебни заседания, на които са се събирали доказателства и е бил даден ход на делото по същество е неправилен, а оттам и обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото му на участие в процеса и правото му на защита - основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Административнопроцесуалният кодекс в чл. 137 урежда призоваването на страните в производствата пред съд и предвижда това да става по няколко начина, един от които с изпращане на призовки на адреса, посочен от тях. Разпоредбата на алинея седма на този чл. предвижда на страните, призовани редовно, да не се изпращат последващи призовки при отлагане на делото, освен ако то е било отсрочено в закрито заседание, или по-нататъшният му ход е бил преграден. Анализът на тази разпоредба показва, че общото правило на закона е отлагането на делото за разглеждане в следващо заседание да става с открито, публично насрочване, т. е. обявяване на нов ден и час в това заседание, което да се впише в протокола, който е официален съдебен акт, подписан от председателя на съдебния състав и секретар протоколиста. Само при тази хипотеза, когато съдът публично е обявил датата и часа на следващото съдебно заседание, разпоредбата на алинея седма на чл. 137 от АПК, предвижда на страните да не се изпращат призовки за новото заседание, като им вменява задължение те сами да се информират от протокола за проведеното заседание, на което не са присъствали по тяхно решение, който е официален съдебен акт, подлежи на процедура по поправка и е доказателство за проведените от съда процесуални действия. Отсрочването на делото в закрито заседание е изключение от общото правило и означава, че съдът в публично заседание е обявил дата и час на следващото заседание, но променя едностранно тази дата и час с нови такива. Именно защото това става без участието на страните и без те да са били уведомени да присъстват на това закрито заседание, разпоредбата на алинея седма на чл. 137 от АПК предвижда на тях да се изпращат призовки за датата и часа на новонасроченото заседание. В настоящия случай, жалбоподателят СТ Е. Ц. ТТ ООД, е бил редовно призован с призовка на посочения от него адрес само веднъж за първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 16.11.2015 г., но на тази дата той не е изпратил представител, тъй като представляващия дружеството е бил болен, съдът е приел това обстоятелство за доказано и не дал ход на делото. С недаването на ход на делото всъщност открито съдебно заседание не е било проведено и то е било отложено за друга дата, без такава дата и час да бъдат публично обявени и вписани в съставения протокол от заседанието. В закрито заседание, от което липсва акт и протокол, съдът е насрочил нова дата и час - 07.12.2015 г., но за тази дата и час на жалбоподателя не е била изпратена призовка, а е било прието, че той е редовно призован при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК. Това, обаче е в нарушение на този текст от закона, тъй като той презюмира редовно призоваване само, ако новата дата и час са били обявени по общото правило в откритото съдебно заседание, а определянето на дата и час в настоящия случай е станало в закрито заседание, поради което съдът е следвало да приеме, че той не следва да се счита за редовно призован за новата дата и час на следващото съдебно заседание. По същия неправилен начин е било процедирано и в проведеното съдебно заседание на 07.12.2015 г., на което не се е явил представител на жалбоподателя, когато съдът отново, без публично да обяви дата и час на следващото заседание, което да се впише в протокола, отложил разглеждането на делото за друга, неопределена дата. Следващата дата - 30.05.2016 г. била определена отново в закрито заседание, без акт и протокол, без страните да бъдат призовани за нея, но въпреки това, в нарушение на чл. 137, ал. 7 от АПК, съдът приел, че те са редовно призовани, и дал ход на делото за решаване по същество. Изпращането на жалбоподателя на препис от протокола от проведеното на 07.12.2015 г. открито заседание, с писмо с обратна разписка, не санира допуснатото от съда процесуално нарушение, тъй като това писмо е било получено от лице с неустановена самоличност /изписаната фамилия Данаилова не може да идентифицира получателя/ и без да има данни в каква връзка се намира то със страната и предало ли е писмото, а освен това в този протокол не е била отбелязана новата дата на разглеждане на делото. Следователно, след като жалбоподателят не е бил редовно призоваван с призовка или по друг допустим от закона начин за заседанията на съда на 07.12.2015 г. и 30.05.2016 г., когато са се събирали доказателства и е бил даден ход на делото за решаването му по същество, то неговото право на участие в процеса и право на защита е било незаконосъобразно нарушено и постановеното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осигури спазването на тези права на страната чрез редовно призоваване за откритите съдебни заседания. В този смисъл е и практиката на ВАС по аналогични казуси, изразена в Решение № 9281/24.06.2013 г. по адм. д. № 6620/13 г. на петчленен състав на ВАС, Решение № 13645/14.12.2015 г. по адм. д. № 7471/15 г. на тричленен състав на ВАС и други. Предвид това развитие на спора съдът не следва да се произнася по наведените доводи за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като те следва да се преценят след новото, законосъобразно разглеждане на делото. Предвид обстоятелството, че предстои ново разглеждане на делото по същество, съдът не следва да се произнася и по искането за присъждане на разноски, тъй като те ще се определят в зависимост от решението по спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,