Решение № 12647 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници заличена страна и на нейно място е конституиран директорът на ТД Митница Варна /съгласно чл. 7 от новия Устройствен правилник на Агенция Митници, обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г./, срещу решение 435/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 3068/2020 г., по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен е в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. "б" и чл. 74, §3 от Регламент 952/2013 г. При отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган правилно се е съобразил с Решение по дело С-291/15 на СЕС. По тези съображения се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден обжалвания митнически акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът - "Рубо Груп" ООД, в писмен отговор и в молба от 12.11.2021 г. с характер на писмени бележки, подадена от адв. Б. Симеонов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е законосъобразността на Решение с Рег.32-312338 от 26.10.2020 г. към МД MRN 18BG0020()2HOO11646 от 22.01.2018 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници, с което на РУБО ГРУП ООД са установени за досъбиране по посочената декларация общо 436,59 лв. мито и общо 1 201,46 лв. ДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 21.01.2018г. в ТДСМ, Териториално управление Северна морска (ТУСМ) при Агенция Митници жалбоподателят регистрира МД с MRN 18BG002002H0011646 (листи 34-50), с която са поставени под режим допускане за свободно обращение общо 49 стоки, с държава на износ Китай, няма деклариран произход, условие на доставка FOB НИНГБО. Общата фактурна стойност на стоките по процесната МД е 21 580, 00 евро (EUR), при фиксиран курс от 1,95583 лв./EUR или общо 42 206,81 лв. Начислено е мито в общ размер от 1639,21 лв. и ДДС - 9 436,37 лв., които са заплатени. Извършена е повторна митническа проверка, при която е прието за установено, че за стока 28 (лист 43) - работни ръкавици - 7 200 чифта с код по ТАРИК (TARIC ) 6116108000, 435,00 кг. Нето е с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 1 314,38 лв. или 0,18 лв./чифт; декларирана цена - 3,02 лв./кг. Справедливата цена на Европейския съюз (ЕС) за стоки с този код по КН (комбинирана номенклатура) е в размер на 16,47 лв./кг. За стока 38 (лист 46) - кутии за принадлежности - 1 000 броя (сгъваеми от картон и плат); код по ТАРИК 630709899, 611,200 кг. Нето е с декларирана митническа стойност 872,91 лв. или 0,87 лв./бр., декларирана цена- 1,43 лв./кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 10,23 лв./кг. В хода на проверката е установено, че пред митническите органи не са представени достатъчно документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност за процесиите стоки, които да удостоверят цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от МКС.Тъй като съмненията относно декларираната МС, съгласно чл.70 от МКС, по процесната МД не са отпаднали, то МС за стока с 28 от процесната МД е определена на основание чл.74, §2, б.б от МКС, като е взета предвид декларираната митническа стойност по МД MRN 17BG002002H0129245 от 16.10.2017 г. (лист 161) от 0,64 лв./бр.; а за стока 38 митническата стойност е определена на основание чл.74, §3 от МКС, във връзка с чл.144, §2 от ППМКС в размер на 3,15 лв./бр. Прието е, че декларираната на основание чл.70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на МКС, митническа стойност за гореописаните стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в §1, т.40 от ДР на ЗМ справедливи цени- оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Същите се предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Като доказателство по делото са приети разпечатки от системата ТЕЗЕЙ- за стока 28 (лист 124) и за стока 38 (лист 123). По делото е прието заключение на ССЕ, според което действително платена стойност по инвойс 67278/14.12.2017г. е 21580,00 EUR, която отговаря на декларираната стойност на стоките-по процесната МД, посочена в клетка 22 валута и обща фактурна стойност (лист 34). При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Според решаващия състав от постановения митнически акт не става ясно въз основа на кои обстоятелства административният орган е приел за установено, че декларираната МС по процесната МД не е реално платената или подлежащата на плащане такава. Позоваването в решението на други декларации за внос на стоки, при това само за стока 28, без да се посочват еквиваленти на стоките под 38, не дава яснота в тази насока, доколкото същите са послужили единствено като база за определяне размер на сходни стоки. В случая митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от ППМКС и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че митническата стойност на процесните стоки не следва да бъде определена по реда на чл.70, §1 от МКС, като за такава се приеме договорната стойност на стоките, уговорена и платена между жалбоподателя и неговия доставчик, а следва да бъде определена по реда на чл.74 от МКС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. по отношение на стока 28 и по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стока 38. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. В случая обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /MIS-3A/, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Соченото в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи. То се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл. 181 а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, а не за тълкуване на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на вторичния метод за определяне на митническа стойност. Информацията събрана от 3 бр. митнически декларации от 27.07.2017 г. /за внос на трикотажни работни ръкавици/, МД от 28.08.2017 г. за внос на работни ръкавици от трико топени в полиуретан и МД от 16.10.2017 г. за внесени работни ръкавици от трикотажен плат промазани не е достатъчна, за да се установи, че се касае за сходни със спорните стоки. Дефинирането на понятието сходни стоки е в чл. 1, параграф 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, това са тези стоки, които макар да не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. В същата дефиниция изрично е посочено, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларации стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност. Независимо от изложеното, липсват мостри от стоките, а за преценката дали са сходни е необходимо да се установи и сходство на материалите. Такива данни преписката не съдържа. В тази връзка следва да се посочи, че видно от заключението на приетата без оспорване от страните ССчЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. Относно стока 38 митническата стойност не е определена по реда на чл. 70 до чл. 74, пар. 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а митническото остойностяване е извършено по реда на чл. 74, § 3 от МК без да бъде обоснована невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. Както правилно съдът сочи цитирането на текстовете от нормативната уредба в решението не дават ясна представа как е определена митническа стойност от 3,15 лв./бр. за кутии за принадлежности, сгъваеми от картон и плат. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 700 лева. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,