Решение № 11075 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2015 г.
ВАСIV отделение23.10.2015 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 557/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11075 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Владимир Мирчев, против решение № 50 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 557/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на Атанас Петров Атанасов, с. Змеево, община Балчик, област Добрич, е отменено уведомително писмо изх. № 02-080-6500/2983 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени оспореното решение, като вместо него постанови друго, по същество, с което да отхвърли жалбата против уведомителното писмо. Претендира сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответната страна - Атанас Петров Атанасов, с. Змеево, община Балчик, област Добрич, чрез пълномощника си адвокат Мадлен Левон, в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Атанас Петров Атанасов против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-080-6500/2983 от 12.08.2014 г. за изплащане на субсидии по Общо заявление за единно плащане на площ за кампания за 2013 г. с УИН 08/150413/71981 от 03.04.2013 г. по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), подробно описани в заявлението по приложена таблица на използваните парцели за 2013 г., находящи се в землищата на с. Змеево, община Балчик. За посочените площи, жалбоподателят е поискал финансово подпомагане в размер на 7 655,61 лева по СЕПП и 233,02 лева по СНДП. За изясняване на фактите по делото първоинстанционният съд е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните по съответния законов ред. Въз основа на доказателствата по административната преписка и кредитираното за достоверно и издадено от компетентно лице заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел жалбата за основателна и е отменил административния акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и в предвидената от закона форма. В процесното писмо са посочени конкретни правни и фактически основания, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съдът обаче е счел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречие на акта с материалноправните разпоредби. Приел, че органът не е спазил реда за връчване на уведомлението за наличието на двойно заявени площи на земеделския стопанин, както и процедурата по установяване правото на ползване при констатиране на застъпвания, обективирана в чл. 17 и чл. 18 на Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.). Също така е счел, че след като административният орган е установил разминаване между извършената проверка на място (съгласно която няма недопустими площи) и очертаното при заявяването пред административния орган (съгласно което са налице застъпвания), е следвало допълнително да изясни фактите и обстоятелствата от значението за случая и едва след това да издава уведомителното писмо. Предвид изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че административният орган като не е изяснил в пълна степен верността на установените застъпвания, както и причините довели до тези несъответствия, е издал един незаконосъобразен акт, поради което го е отменил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно по делото, че Атанас Петров Атанасов от с. Змеево е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (с УРН 557764) и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП е подала общо заявление за единно плащане на площ за кампания за 2013 г. с УИН 08/150413/71981 от 03.04.2013 г. По подаденото от земеделския стопанин заявление и въз основа на Заповед № 243371/23.07.2013 г. на началник отдел на Регионален технически инспекторат при Разплащателната агенция, е извършена проверка на място на парцелите, за която е съставен контролен лист, от който се установява, че: кандидатът е уведомен предварително за предстоящата проверка; негов представител е присъствал при проверката на място, идентифицирал е границите на заявените от него земеделски площи и в заключение е установено, че не е налице разминаване между заявените за подпомагане площи и установените за допустими за подпомагане площи след измерената площ на място. Контролният лист е подписан от Атанасов на 16.08.2013 г., като изрично е вписал, че няма забележки. При подаване на заявлението е извършена и административна проверка, при която е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Разплащателната агенция, в съответствие с действащата към момента редакция на чл. 17 от Наредба № 5/2009 г., е изготвила писмо с изх. № 02-080-6500/5730 от 13.09.2013 г., за установените при кръстосаните проверки застъпвания и е предоставила възможността за изясняване на двойно заявените площи в срок от 20 работни дни от датата на получаване на писмото като се представи документ, доказващ правното основание за ползването, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. Указала е и негативните последици при недоказване на ползването на процесните площи. Към писмото е приложена таблица на установените застъпвания на площите, заявени от повече от един кандидат, видно от която, застъпването касае четири от заявените за подпомагане БЗС, а именно БЗС 31245-277-11, 31245-50-4, 31245-7-4 и 560040-19-3. Уведомителното писмо за установените двойно заявени площи първоначално е изпратено на земеделския производител по куриер. От товарителницата се установява, че пратката не е надлежно доставена, поради което на 08.11.2013 г., административният орган на осн. чл. 61, ал. 3 от АПК е поставил на таблото за обявление на ДФ "Земеделие" Добрич. Същото е получено от Атанасов на 15.11.2013 г. В резултат жалбоподателят, спазвайки предоставения му двадесетдневен срок, на 29.11.2013 г. е попълнил декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, като е декларирал за една част от имотите, че се отказва, а за останалите, че потвърждава ползването на застъпените имоти. За доказателство относно правото си на ползване върху потвърдените площи, жалбоподателят е представил договори за аренда. Посочил е изрично, че се отказва от застъпените площи, за които не представя документ и се съгласява те да бъдат третирани като наддекларирани. С процесното уведомително писмо ДФ "Земеделие" е отказал частично размера на исканото финансово подпомагане за 2013 г., като по СЕПП е оторизирал 5136,76 лв., а по СНДП - сума от 158,61 лв. При така изяснената фактическа обстановка съдът, в настоящия състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че органът не е спазил реда за връчване на уведомлението за наличието на двойно заявени площи на земеделския стопанин, както и процедурата по установяване правото на ползване при констатиране на застъпвания, обективирана в чл. 17 и чл. 18 на Наредба № 5/2009 г. Дори и да се приеме, че земеделският стопанин не е получил уведомителното писмо за наличието на двойно заявени площи чрез куриера, то същият видно от поставеното на основание чл. 61, ал. 3 от АПК уведомление, е получил писмото на 15.11.2013 г. и в срок е попълнил декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един кандидат. Със същата е уточнил кои имоти потвърждава и от кои се отказва, като е представил и основания за правото си на ползване, а именно договори за аренда за 4 от застъпените имоти. Останалите имоти е отказала. Тези данни са приети от административния орган като подадени в срок и отразени в процесното уведомително писмо. В този случай, правата на земеделския стопанин да представи доказателства, изясняващи установеното от административния орган застъпване, не са нарушени по никакъв начин. Основателно е и възражението в касационната жалба за неизпълнение на разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. в проведеното административно производство. Съгл. чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 от двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. В настоящия случай административният орган е установил застъпвания на заявените от жалбоподателя имоти с имоти на други двама земеделски стопани - площи за БЗС 31214-277-11; 31245-50-4 и 311245-7-4 са установени застъпвания със заявените от ЗК "Змеево" площи, а за БЗС 56040-19-3 с Добруджански земеделски институт. Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел правилно предвидената процедура. Уведомително писмо за констатирано застъпване е получено от всички бенефициенти, в резултат на което същите са приложили документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., удостоверяващи правото им на ползване върху застъпените площи. Всички документи на ЗК "Змеево" и Добруджански земеделски институт, по установеното от ДФ "Земеделие" застъпване са представени по делото. Необосновано е твърдението в съдебното решение, че три имота със застъпена площ са признати в полза на ЗК "Змеево". Трите имота, с кадастрални № № 31245-102-023, 31245-119-046 и 31245-127-091, чието застъпване е признато в полза на ЗК "Змеево", са отказани от жалбоподателя Атанас Атанасов и за същите са представени доказателства за право на ползване само отстрана на кооперацията. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд и приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата им редакция). Настоящият състав обаче напълно споделя извода на решаващия съд, че административният орган е издал процесното уведомително писмо, като не е изяснил в пълна степен верността на установените застъпвания и не е установил причините, довели до тези несъответствия. Този извод съдът е обосновал със заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана изцяло като достоверна и издадена от компетентно лице от съда. Видно от приложената преписка административният орган е извършил проверка на място, за която е съставен контролен лист и от която е установено, че не е налице разминаване между заявените за подпомагане площи и установените за допустими за подпомагане площи след измерената площ на място. Извършена е и административна проверка, която обаче е установила наличие на застъпени площи, заявени от повече от един кандидат. С цел изясняване на релевантните по делото факти съдът е допуснал СТЕ, чието заключение изцяло потвърждава резултатите от направената проверка на място, а именно че не са недопустими площи. Съгласно същото процесните имоти, заявени от Атанасов, са включени в допустимия слой, подлежат на подпомагане, ползват се по предназначение и се обработват от жалбоподателя в кадастралните им граници, като трасирането им на място е извършено от правоспособно лице. Вещото лице е установило, че заявените площи напълно отговарят на предоставените и описани договори за аренда както по площ и местонахождение, така и по кадастрални номера. Като причина за застъпването посочва неправилно очертаване върху ортофотоплана на заявените за подпомагане площи. Прави заключени, че санкционирането, отразено в процесното писмо, е извършено на основание неправилно очертавана на част от трите БЗС с № № 31245-277-11-3, 31245-50-4-1 и 31245-7-4-1 с обща наддекларирана площ 2,63 ха и по двете мерки СЕПП и СНДП. Ето защо настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, който е приел, че административният орган, като не е изяснил в пълна степен фактическата обстановка и не е установил верността на констатираните застъпвания, е постановил един незаконосъобразен акт, поради което правилно го е отменил. С оглед изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението на Административен съд - Добрич следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат сторени разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 17
- чл. 18
- чл. 2, ал. 2