Решение № 9168 от 13.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка против решение 503/01.02.2021г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 6552/2020 година, в частта, в която банката е осъдена да азплати на ищеца част от претендираното от него обезщетение. С обжалваното решение е осъдена БНБ да заплати на Т. Иванов обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 година до 05.11.2014 година, вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банкаАД(в несъстоятелност) в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозитите, ведно със законната лихва от 21.06.2017г. до окончателното плащане, като този иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума до предявения размер от 8 627,97 лева. Със същото решение БНБ е осъдена да заплати на Т. Иванов чрез адв. Чечова разноски по делото в размер на 636 лева. С касационната жалба на БНБ се оспорва решението в осъдителната му част. Наведените касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът в касационното производство - Т. Иванов чрез процесуалния си представител - адв. Чечова оспорва касационната жалба по съображения в молба от 29.04.21 година. Иска присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК и е насочена срещу частта от решението ,неблагоприятния за касатора. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: След разрешена препирня за подсъдност между Софийския районен съд и Административния съд София град, на последния е изпратен за разглеждане иска с пр. осн. чл.4, пар.3 от Договора за ЕС на Иванов против БНБ за заплащане на обезщетение в размер на 8627,97лева за вреди, причинени през периода от 30.06.2014г. до 4.12.2014г. в резултат на неизпълнение на чл.1, т.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994г. относно схемите за гарантиране на депозитите. Със съдебно решение, което частично се обжалва от БНБ, съдът е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за забавено плащане на гарантирания размер на депозита на ищеца в КТБ за периода 30.06.14г.-04.12.14г., претърпени от незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, която е с директен ефект. За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че ищецът е бил вложител в КТБ. Установил е, че с решение от 06.11.2014г. на УС на БНБ, е отнет лиценза на БНБ, като до това решение се е стигнало в резултат на предхождащи го действия на органи на КТБ и решения на БНБ. Установено е, че на 20.06.14г. в БНБ е внесено искане от КТБ последната да бъде поставена под специален надзор, както и че на същата дата КТБ е уведомила БНБ, че преустановява разплащанията и банковите операции. С решение на УС на БНБ от същата дата, КТБ е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, като на квесторите й е указано да извършат пълен анализ и оценка на активите и пасивите на КТБ. Докладът за текущото състояние на банката е представен пред БНБ на 25.07.14г. от който се установявало, че финансовият резултат на банката към 30.06.14г. е финансова загуба. БНБ е възложила на квесторите на КТБ цялостна оценка на активите, както и отчет за капиталовата адекватност на търговската банка. След получаване на поисканата информация, БНБ с Решение 138/06.11.14г. отнема лиценза на КТБ АД, за което уведомява и Фонда за гарантираните влогове в банките. За ищеца, на 06.11.14г. е изпратена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000 лева към ФГВБ, която е изплатена на ищеца на 04.12.14г. и включва главница и част от капитализираните лихви. Съдът е установил, че с влязло в сила съдебно решение за обявяване неплатежоспособността на КТБ датата - 20.06.14г. е определена като началната дата на тази неплатежоспособност. Въз основа на заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил наред с други и законната лихва върху изплатения на ищеца размер на гарантирания депозит за исковия период. След като подробно се е обосновал, защо преценява като допустим, предявения иск, и БНБ като надлежен ответник, съдът е посочил, че искът следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на СЕС. От правна страна съдът е приел следното: като приложимо право съдът е преценил Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките, които транспонират Директива 94/19/ЕО изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Съдът е посочил, че измененията направени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно с посочените два национални закона, но не това е случаят с чл.1, параграф 3 буква i) от директива 94/19/ЕО, която предвижда три стъпки, за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите - компетентният орган се увери, че депозит, който е бил дължим и платим, не е бил изплатен от кредитната институция, в 5-работнини дни след това заключение компетентният орган прецени неспособността на кредитната институция да се справи по причини на нейното финансово състояние, в 20 дневен срок от решението на компетентния орган схемата за гарантиране на депозитите трябва за започне изплащането на гарантирания размер. Анализирайки националното законодателство към датите на събитията, Административният съд е стигнал до извода, че от националният ни законодател е възприет друг подход, свързан с установяване на неплатежоспособността на кредитната институция, за която са предвидени две хипотези - когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ това състояние няма да се промени в близко време и когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Срокът по директивата от 5 работни дни се свързва в националния закон с установяване на неплатежоспособността на банката, за да се отнеме лиценза й от БНБ, а 20- дневният срок по директивата започва да тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза. Съдът се е позовал и на приетото от Съдът на Европейския съюз в решението му по дело С -571/16, относно императивния характер на 5-дневния срок, в който трябва да се установи неналичността на депозитите, както и на направеното тълкуване на чл.1, пар.3 и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО, че не се допуска национално законодателство, съгласно което установяването неналичността на депозитите да зависи от неплатежоспособността на кредитна институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от съюзните разпоредби срокове за установяване неналичността и за изплащане на депозитите по съображения, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Съдът е посочил, че в решението на СЕС е прието, че неналичността на депозитите трябва да бъде установена с изричен акт от компетентния орган. Въз основа на този анализ, административният съд е отхвърлил възражението на ответника, че БНБ не е компетентен орган по смисъла на чл.1, пар.3, буква и) от директивата, позовавайки се на чл.36, ал.3 ЗКИ и чл.23, ал.5 ЗГВБ, от които според съда недвусмислено следвало именно, че БНБ е компетентният орган. Съдът е приел, че според националното законодателство към 2014г., актът по чл.1, пар.3 буква i) от Директива 94/19/ЕО, е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. Приел е също така, че с решението си от 20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ на практика е направила обективна констатация за неналичност на депозитите по смисъла на съюзната разпоредба, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на КТБ. При това положение, съдът е приел, че първото условие кредитната институция да изглежда неспособна за момента да изплати депозита, по причини пряко свързани с финансовото й състояние, е изпълнено. Второто условие да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите, също е изпълнено, според съда. При наличието на тези условия, съдът е стигнал до извода, че БНБ в 5 работни дни от констатацията , е следвало да постанови изричен акт по чл.1, пар.3, буква i) от Директивата, която разпоредба има директна приложимост и предоставя права на частноправните субекти. Съдът е отхвърлил възражението на ответника, че съгласно чл.79, ал.8 ЗКИ отговорността на надзорния орган може да бъде ангажирана само ако вредите са причинени умишлено, аргументирайки се с приетото от СЕС в решението по дело С-571/16. Съдът е преценил, че след като БНБ не е взела решение в императивния 5 дневен срок, е нарушила правото на Съюза, което е и достатъчно съществено нарушение. Съдът е преценил като доказана вредата от ищеца, приемайки за правилно остойностяването на размера й с размера на законната лихва по реда на чл.86, ал.2 ЗЗД. Съдът е посочил, че според българския закон, при паричните притежания, обективният измерител на стойността на нарушеното право и следователно справедливата компенсация, с която може да се възстанови справедливия баланс, е именно размерът на законната лихва. Съдът е отхвърлил възражението на ответника, че ищецът не го е поканил за плащане, за да изпадне в забава, аргументирайки се с приетото от СЕС по горецитираното дело, стигайки до извода, че достатъчно условие за изпадането на БНБ в забава по отношение на вложителите, е изтичането на императивния срок по съюзната разпоредба. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че не БНБ, а Фондът е компетентен да изплаща гарантирания размер нае депозитите. Съдът е посочил, че именно БНБ е станала причина за забавата, което недвусмислено обосновавало и пряката причинно-следствена връзка между извършеното нарушение и претърпяната вреда. Съдът е приел, че периодът на забавата е от 26.07.14г. до 05.11.2014г., за който се дължи и обезщетение в размер на законната лихва, което е изчислил с помощта на електронен калкулатора на НАП в Интернет, в размер на 5 624,38 лева, до който размер е уважен иска, а за разликата до пълния размер е отхвърлен. Предвид изхода на спора, съдът е присъдил на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като последното е изчислено пропорционално на уважената част от иска. Съдът е отхвърлил искането на ответника за присъждане на разноски, позовавайки се на приложимата редакция на чл.10, ал.2 и 3 ЗОДОВ. Настоящият състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, респективно като неоснователна касационната жалба на БНБ. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзнозаконодателстои към м.06.14 година, направена от първоинстанционният съд става ясно, че разпоредбата на чл.1,пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е транспонирана неточно , за което отговорността е на националния ни законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към м.06.14г. не освобождава обаче от отговорност БНБ в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С -501/18 , Съдът на Европейския съюз приема, че чл.1, пара.3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, налага на компетентният орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Правилно, първоинстанционният съд е отхвърли възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл.1, пра.3 буква i) от Директива 94/19. Макар да е вярно твърдението на БНБ, че изрично уреденото й в националното ни законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция да й е възложено едва със законодателните изменения на ЗБНБ и ЗКИ през август 2015г. ( ДВ, бр.62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българска народна банка е компетентният орган издаващ лиценз на кредитните институции, респективно той е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. БНБ е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19. Не може да се сподели възражението на касатора, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива е с директен ефект. Неоснователно е възражението на БНБ, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил довода, че дори да се приеме, че БНБ е имала правомощието да издаде изричен акт за неналичност на депозитете в КТБ, задължението за БНБ е било за правно действие, а не за фактическо такова. Този довод на БНБ е бил неотносим към спора, поради което с необсъждането му, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение. Релевантният въпрос в случая е, налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос административният съд е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т.97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл.1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. Неоснователно е възражението на БНБ, че ищецът не бил доказал причинена вреда. Ищецът е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичния си депозит, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. След като БНБ се е забавила да установи неналичността на депозитите в КТБ, е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантираният им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. По същите съображения се преценява като неоснователно възражението на касатора за липсата на причинно следствена връзка между забавата и поведението на БНБ. Касационната жалба срещу обжалваното решение следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като не се установи наличието на касационните основания за неправилност на обжалваното решение. С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното искане на ответника за присъждане на разноски е основателно. При липса на възражение от касатора, съдът не преценява наличието на прекомерност или не на заплатения адвокатски хонорар, който в случая е 480 лева с ДДС ( видно от фактура 0...520/28.04.2021г., издане ото М. Чечова на Т. Иванов) и който следва да се присъди в пълен размер. Воден от горните съображения и на осн. чл.201, ал.2 АПК, Върховният административен съд